Решение № 5012 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2020 г.

Решение № 5012 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", чрез юрк. Д. П. против решение № 4886 от 16.09.2020 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 10506/2019 г., с което е по жалба на К. Г. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2583 от 02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е пропуснал да конституира като заинтересована страна Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средства от Европейските земеделски фондове". Сочи, че причината за издаване на процесния АУПДВ е установеното в Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГ3/ЕЗФРСР на РА BG01 за финансовата 2018 ф. от Сертифициращия орган, за нарушение по договор № 2017115/09.11.2017 г. сключен с К. Г. В тази връзка излага, че Сертифициращият орган е направил констатации, че ДФЗ-РА неправомерно е изплатил сумата в размер на 16473, 91 лв., тъй като дейността не е била извършена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. Според касатора, съда не е обсъдил дали изпълнителния директор на ДФЗ е имал право на преценка да издаде АУПДВ, поради установеното от Сертифициращия орган неизпълнение на договорни и нормативни изисквания по проекта на Г. Твърди, че в случая, правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ – РА се упражняват в условия на обвързана компетентност, което има съществено значение върху доказателствената тежест в процеса. Счита, че съдът е обсъдил неправилно събраните доказателства. В тази връзка излага, че заключението на вещото лице по проведената СТЕ е в противоречие с констатациите от проверката на място на Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средства от Европейските земеделски фондове". Излага довода, че проверката на вещото лице е последваща, тъй като е извършена през 2020 г., а спорно е състоянието на насажденията през финансовата 2018 г. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане при конституиране на всички заинтересовани страни, алтернативно решаване на спора по същество и отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната по жалбата страна – К. Г., чрез адв. П., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение на АССГ, ведно с присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 016500/2583 от 02.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на К. Г. е определено задължение в размер на 16 473, 91 лв. издаден на основание т. 8. 5 от Договор № 2017115/09.11.2017 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. От фактическа страна съдът е приел за установено, че между К. Г. и ДФЗ е сключен договор № 2017115/09.11.2017 г, въз основа на който фондът предоставил на Г. безвъзмездна финансова помощ в размер на 16473, 91 лв. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014-2018 г., посочени в чл. 5 от Наредба № 2/2014г за изграждане на хидромелиоративни съоръжения – системи за капково напояване при междуредово отстояние до 2, 5 м в имоти 36172-16-69 и 36172-16-37. Установено е, че в таблицата с имоти, приложение към договора за К. Г. е издаден УРН: 363956. На 07.01.2019 г. била извършена проверка във връзка с изпълнение на годишния сертификационен одит за финансовата 2018 г., на която присъствал и бенефициента. В протокола не са посочени каквито и да било констатации. Съдът е приел за установено, че в представения годишен доклад за финансовата 2018 г за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГ3/ЕЗФРСР на РА на стр. 14 трети абзац от долу на горе, след като в останалата част от текста са излагани констатации за бенефициент с УРН: 593575, е посочено, че също така е установено при три броя окончателни плащания/ между които и на К. Г. с УПН: 363956 на стойност 16473, 91 лв., дейностите по мярката не са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г. С писмо изх. № 01-6500/2582/21.05.2019 г. Г. бил уведомен, че при извършена проверка на място от страна на ИАСОСЕЗФ е констатирано, че земеделските парцели, заявени за подпомагане за дейността Изграждане на хидромелиоративни съоръжения-система за капково напояване по сключения договор не са в добро агротехническо състояние, същите са недопустими за подпомагане съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № 2/2014г, тъй като живите лозя в насажденията са под 60 на сто и не покриват минималните изисквания. Въз основа на тези фактически установявания на 02.07.2019 г. е издаден и оспорения АУПДВ № 01-6500-2583 от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на СТЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда. Съдът е приел на първо място, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган. Отчетено е обстоятелството, че със Заповед № 03 РД-2553/02.07.2019 г. се възлагат правомощия на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за периода 05 - 08.07.2019 г. Според съда за органа АУПДВ е издаден на 05.07.2019 г., тъй като с тази дата той и фигурира в системата на НАП за принудително събиране, като върху акта са налице подписи на служители, съгласували същия с дати от 04.07.2019 г. Прието е, че номерът на акта е поставен в ден, когато той не е бил подписан. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че посочените в него фактически констатации не се подкрепят от събраните в производството писмени доказателства и от заключението на СТЕ. В тази връзка съдът е обсъдил протоколът от 07.01.2019 г. от проверката на място на лозовите насаждения, като е приел, че в същия не се съдържат отразените в годишния доклад за финансовата 2018 г. за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГ3/ЕЗФРСР на РА обстоятелства. Съдът е обсъдил данните от доклада, в резултат на което е приел, че в него не е конкретизиран поименно бенефициента, като на стр. 14 трети абзац от долу на горе, след като в останалата част на текста са излагани констатации за бенефициент с УРН: 593575, е посочено, че също така установено при три броя окончателни плащания/между които и на жалбоподателя с УПН: 363956 на стойност 16473, 91 лв., дейностите по мярката не са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г. Съдът е посочил, че съгласно цитираната разпоредба, недопустими за подпомагане по мярката са дейностите по т. 10 преструктуриране и конверсия на винени лозя, които не отговарят на определението за добро агротехническо състояние. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредбата добро агротехническо състояние на лозовите насаждения е състояние, при което са налични минимум 60 на сто живи лози с видимо добро фитосанитано състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична. Позовал се е на заключението по проведената СТЕ, от което е установено, че наличните лозови насаждения в двата имота са 79, 83%, като е прието, че същите отговарят на критериите на чл. 6, ал. 1, т. 10 във вр. § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2/2014 г. Въз основа на заключението е прието също, че са налице подпори, обработени са междуредията и между тях е извършена резидба, установено от снимките от огледа на място. Първоинстанционният съд е обосновал извода, че лозовите насаждения са поддържани в добро агротехническо състояние. В заключение е прието, че АУПДВ е издаден при недоказано фактическо основание и при неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Обжалваният АУПДВ № 01-6500/2583 от 02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издаден въз основа на доклад от Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове", същият е представен пред съда като извадка, а именно единствено страниците 87 и 88 в които се споменава, че при три броя окончателни плащания към бенефециери с УРН 659167; УРН 659184 и УРН 363956, /последният от които е ответникът по касация/ дейностите по мярката не са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Настоящата съдебна инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд, обжалваният АУПДВ е издаден при недоказано фактическо основание и съответно при неправилно приложение на материалния закон. Административният орган не е доказал основанието поради което е наложил акта за установяване на публично държавно вземане. В съдебната преписка са налице от една страна обжалвания административен акт, който изцяло се основава на констатациите на доклада на ИАСОСЕЗФ, самият доклад не е представен в цялост, а от наличното трудно би могло да да се извлече фактическото основание за издаване на АУПДВ на К. Г. поради неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. От друга страна, от назначената в рамките на производството СТЕ се налага коренно различен извод, според нея наличните лозови насаждения в двата имота са 79, 83%, т. е същите отговарят на критериите на чл. 6, ал. 1, т. 10 във вр. § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2/2014 г. От заключението се установява, че налице са подпори. Обработени са междуредията, както и между тях и е извършена резидба видно от снимките от огледа на място. Това напълно опровергава извода на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че земеделските парцели заявени за подпомагане не са в добро агротехническо състояние. Същото не се опровергава и от приложения по делото протокол за извършена проверка от 07.01.2019 г., тъй като в него освен датата на проверка и имената на бенефициента и на извършилия проверката не се съдържа никакви други установявания. Относно оплакването на касатора, че съдът не е конституирал като заинтересована страна в производството Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове", следва да бъде споделено, че чл. 153 АПК посочва, че страни в процеса са оспорващия и органът издал административния акт. Съгласно ТР № 1 от 08.06.2001 г. на ВАС, "заинтересовани по смисъла на чл. 7, ал. 2, чл. 17, ал. 1, чл. 41, ал. 2 ЗАП и на чл. 18, т. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗВАС са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалвания административен акт предизвиква правни последици. ИАСОСЕЗФ е орган за осъществяване на функции на Сертифициращ орган за извършване на сертификационен одит за верността на финансовите отчети и изградената система за контрол в Разплащателната агенция на Република България. В настоящия случай конституирането на агенцията като заинтересована страна не би санирало процесуалното бездействие от страна на ДФ "Земеделие" и не би променило крайния резултат по спора. Предвид посоченото, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на сторените в производството разноски в размер на 600 лв. предвид представен списък на разноските и платежно нареждане. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение