Решение № 7919 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2018 г.

Решение № 7919 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Х. против Решение № 7 от 19.01.2018 г. постановено по адм. д. № 951 от 2017 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Х. и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-26-00298189/26.07.2017 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" в ТП на НОИ - гр. Х. и е осъден касационния жалбоподател да заплати на М. Д. К. разноски в размер на 400 лева. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това страната моли същото да бъде отменено в обжалваните части. Ответникът - М. Д. К. оспорва жалбата в писмено становище по делото от дата 28.05.2018 г., претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Установява се от първоинстанционното решение, че като майка на детето К. П. Х., на М. Д. К. се е следвало изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, на основание чл. 50, ал. 1 от КСО, вр. с чл. 52 от КСО. Лицето е посочило в Приложение № 10 от НПОПДОО, че считано от 01.09.2016 г. срочното трудовото правоотношение й, е прекратено. Началната дата за изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 1 във вр. с чл. 52 от КСО е 07.10.2016 г. С Вх. № Р14-26-262-03-0000000283/12.10.2016 г. директорът на Основно училище "В. Л.", гр. Д., извършил корекция на вече подаденото Приложение № 10, с подаване на ново такова, в което било отразено, че със заповед № 1 от 12.10.2016 г. на директора на училището на К. бил разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ за времето от 07.10.2016 г. до 08.07.2017 г., като считано от 01.09.2016 г. трудовото й правоотношение е прекратено. Въз основа на представените от нея документи й е било изплатено обезщетение по чл. 50 от КСО за периода от 07.10.2016 г. до 08.07.2017 г. Пред първоинстанционния съд е прието за установено и, че на 23.03.2017 г., К. сключила срочен трудов договор № 1002 с ПМГ "И. В." гр. Д., по реда на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, за срок от 23.03.2017 г. до 24.03.2017 г., при непълно работно време, с лекторско възнаграждение от 5.50 лева на час. З. изпълнение на трудовите си задължения по този трудов договор, видно от представена по делото декларация за изплащане на лекторски часове, на жалбоподателката било изплатено възнаграждение в размер на 49.50 лева. На 19.04.2017 г. лицето сключило срочен трудов договор № 1175 с ПМГ "И. В." гр. Д., по реда на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, за срок от 1 ден - 19.04.2017 г. отново при непълно работно време, с лекторско възнаграждение от 5.50 лева на час. З. изпълнение на трудовите си задължения по този трудов договор, видно от представена по делото декларация за изплащане на лекторски часове, на ответника по жалбата било изплатено възнаграждение в размер на 16.50 лева. На 19.06.2017 г. жалбоподателката сключила срочен трудов договор № 1379 с ПМГ "И. В." гр. Д., по реда на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ - заместване на работник или служител, който отсъства от работа, за срок от 19.06.2017 г. -21.06.2017 г., при непълно работно време, с лекторско възнаграждение от 5.50 лева на час. Б. й било изплатено възнаграждение в размер на 33.00 лева. Установява се, че с процесното Разпореждане № РВ-3-26-00298189 от 26.07.2017 г. издадено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" в ТП на НОИ - Х., е разпоредено М. К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 23.03.2017 г. до 08.07.2017 г. в размер на 1661.79 лева, от които 1635.88 лева главница и 25.91 лева -дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Недобросъвестността според административния орган произтича от обстоятелството, че К. не е декларирала промяна в обстоятелствата - сключване на срочни трудови договори, които са основание да се прекрати изплащането на парично обезщетение. Получила е поради това обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО от 23.03.2017 г. до 08.07.2017 г. вкл. Видно е, че с Решение № 1054-26-5-1 от 10.08.2017 г. директорът на ТП на НОИ - Х. е потвърдил Разпореждане № РВ-3-26-00298189/26.07.2017 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО". Не е спорно по делото пред административния съд, че М. К. е била осигурено лице според дефиницията в § 1, т. 3 ДР КСО. За периода от 05.12.2012 г. до 01.09.2016 г., вкл. и към момента на раждането на детето жалбоподателката е била в трудово правоотношение с ОУ "В. Л.", гр. Д., поради което е подлежала на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, арг. от чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Правилно поради това на К. е отпуснато обезщетение по реда на чл. 50 от КСО. Лицето е упражнило правото си на парично обезщетение за бременност и раждане и към момента на отпускане на паричното обезщетение, тя е отговаряла на предвидените в закона условия. Прекратяване на трудовият договор с работодателя считано до 01.09.2016 г., не води след себе си до прекратяване на изплащането на обезщетението за бременност и раждане. Това е така, защото на осн. чл. 52 (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от КСО, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства - справки за изплатени на жалбоподателката обезщетения по чл. 50 от КСО, че за процесния период от 23.03.2017 г. до 08.07.2017 г., тя получила обезщетение по чл. 50 от КСО, в размера посочен в обжалваният акт. Първоинстанционният съд е възприел и сключените срочни трудови договори като доказателство, че за периода на действието им на К. не се следва обезщетение по чл. 50 от КСО. С оглед разпределената на страните доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, М. К. е следвало да докаже, че след като е започнала работа по всяко едно от срочните трудови правоотношения, тя е уведомила за това ТП на НОИ - Х.. Задължението й произтича от текста на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (Наредбата) чрез работодателя си, като представи изискуемата декларация в 3 дневен срок от настъпване на промяната. Установява се от процесуалните действия извършени от съда и страните в първата инстанция, че К. не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си по цитираните текстове от Наредбата. Спорен е следователно въпросът относно правното значение на неподадените от нея данни до осигурителния орган, за започване на трудова дейност по три срочни трудови договори, респ. тяхното прекратяване за срока, за който й се следва обезщетение за майчинство. В конкретната хипотеза се касае за вече отпуснато обезщетение и приложима е нормата на чл. 52 от КСО. Текстът на цитираната разпоредба не въвежда разграничение нито по отношение на причината за прекратяване на осигуряването, нито по отношение на вида осигурено лице. Нормата на За периода на полагане на труд от страна оспорващата, по силата на сключените трудови договори № 1002/23.03.2017 г. и № 1175/19.04.2017 г. не се е следвало обезщетение по чл. 50 от КСО за бременност и раждане. Като осигурено лице за рисковете общо заболяване и майчинство по трите трудови срочни договора, К. е имала право на обезщетение за съответната част от правоотношението, по което ползва отпуск. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на парично обезщетение. Следователно за времето, извън което К. е полагала труд по срочни трудови договори, на нея се дължи обезщетение по чл. 50 от КСО, в рамките на разрешения й отпуск по майчинство. Характерът на този вид обезщетения сочи, че социалното плащане по същество замества възнаграждението, което майката следваше да получи, в периода преди раждането и след това при отглеждане на детето. Разпоредбата на чл. 52 КСО дава право на жалбоподателката да продължи да получава парично обезщетение за бременност и раждане и след прекъсване на трудовата си дейност, респективно на осигуряването, щом правото на това обезщетение е възникнало и е упражнено преди това прекъсване. Първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че за срока на договор № 1379/2017 г., е налице благоприятна промяна в законодателството. Последната произтича от изменението на чл. 50а, ал. 1, т. 1 от КСО, ( в сила от 01.06.2017 г. ). Според цитирания текст на К. се дължи обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението по чл. 49 от КСО. Тъй като нормата е материалноправна, тя не регулира възникналите преди това правоотношения по повод на срока на полагане на труд по договори № 1002/23.03.2017 г. и № 1175/19.04.2017 г. При така установените факти административният съд приема, че получените суми като обезщетение в периода, през който М. К. е полагала труд по трудов договор № 1002/23.03.2017 г., № 1175/19.04.2017 г. и № 1379/2017 г. са неоснователно получени. Независимо от този правен извод, административният съд намира, че органът е приложил неправилно закона, тъй като е възложил в тежест на К. да върне като недобросъвестно получени сумите за целия период от време на ползване на отпуска по майчинство, а не само за дните, за които е работила по тези срочни договори. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Според чл. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО се изплащат въз основа на заявление-декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 2 със задължително попълнени данни от осигурителя относно правото на паричните обезщетения. В т. 4 от тази декларация осигурителят посочва дневно работно време в часове по правоотношението на лицето за месеца, през който е началото на отпуската, в т. 5 се посочва, че лицето е осигурено с код за вид осигурен съгласно декларация обр. № 1, която се цитира, в т. 6 се попълва брой правоотношения/основание за осигуряване от осигурителя. Никъде в актовете на органите на ТП на НОИ Х., включително и в оспореното решение не се съдържат констатации или декларации с какво съдържание по образец приложение № 15 и данни в приложение № 2 от Наредбата е попълвал осигурителя ПМГ "И. В." гр. Д.. Такива доказателства не се съдържат и по представената по делото административната преписка. Съгласно чл. 68, ал. 2 от КТ и чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за срока на така сключените трудови договори, съответно 23.03.2017 г. -24.03.2017 г., 19.04.2017 г. и 19.06.2017 г. -21.06.2017 г., М. К. е била осигурено лице и се е ползвала с всички права на такова, вкл. с правото да бъде осигурявана за риска майчинство. След изтичане срока, за който съответните договори са били сключени, трудовото правоотношение на жалбоподателката се счита за прекратено. След прекратяване на тези договори на същата, по силата на разпоредбата на чл. 52 от КСО е продължавало да се дължи обезщетение по чл. 50 от КСО до изтичане на срока предвиден в последната норма. Извън срока, в който е полагала труд по трудови договори № 1002/23.03.2017 г., № 1175/19.04.2017 г. и № 1379/2017 г. К. е имала право да получава обезщетение по реда на чл. 52 вр. с чл. 50, ал. 1 от КСО, т. с. то е било дължимо. Обезщетението за времето от 25.03.2017 г. до 18.04.2017 г. вкл., от 20.04.2017 г. до 18.06.2017 г. вкл. и от 22.06.2017 г. до 08.07.2017 г. вкл. не е било недобросъвестно получено, тъй като лицето не е работило по трудово правоотношение, респ. не е било самоосигуряващо се лице. Като не е достигнал да този извод, а вместо това изцяло е потвърдил оспореното пред него разпореждане на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" в ТП на НОИ гр. Х. административният орган е приложил неправилно закона. От цялостното съдържание на обжалваното пред административния съд решение на директора на ТП на НОИ - Х. и потвърждаващото го разпореждане се налагат извод, че в хода на административното производство не са били установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, не са обсъдени възраженията на заинтересованото дружество, с което са нарушени нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е посочено, че паричните обезщетения по чл. 1, се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ). В тази връзка настоящият състав на Върховния административен съд приема, че причинените на ДОО щети, изразяващи се в изплатените на К. обезщетения в повече от дължимите се за времето на срочните трудови договори, са в причинна връзка предимно с неупражнен контрол от органите на ТП на НОИ към момента на отпускането им. Предназначението на обезщетенията за майчинство е да заместят трудовите доходи, от които жената се лишава в периода непосредствено преди раждане, както и след него във връзка с отглеждане на детето. В този смисъл е постоянната, непротиворечива практика на Върховен административен съд, която настоящият касационен състав споделя и на Конституционния съд на Р. Б. изложена в Решение № 2 от 4 април 2006 г. по конституционно дело № 9 от 2005 г. Решението на Директора на ТП на НОИ - Х. е материално незаконосъобразно, до който извод правилно достига и решаващия съдебен състав. П. А. съд Х. е отменил Решението на директора на ТП на НОИ - Х. и постановил връщане на делото като преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноските по делото пред Върховния административен съд в размер на 550 лева, които страната е поискала с писменото становище от 28.05.2018 г., и за които представя договор за правна защита и съдействие № 38 от 26.04.2018 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в тричленен състав, шесто отделение,