Решение № 5258 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2020 г.

Решение № 5258 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Албер 99" ЕООД гр. Търговище, подадена чрез адв. Ц. И. в качеството му на пълномощник на управителя на дружеството, срещу Решение № 73/27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 63/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ №Р-03002519002785-091-001 от 03.12.2019 г., издаден от органи приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение № 5/24.02.2020 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението на Административен съд Варна е неправилно като необосновано и поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението на АС Търговище. Ответникът - Директорът на Дирекция " ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Д. С., в молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Търговище е РА №Р-03002519002785-091-001 от 03.12.2019 г., издаден от органи приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение № 5/24.02.2020 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за ДДС, корпоративен данък и лихви, в размери и периоди според потвърдителната част от решението на данъчния директор. Съдът е събрал относимите за спора писмени доказателства и е установил е пълно фактическа обстановка. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяването му, но конкретни доводи в тази връзка не са наведени, освен твърдението за формални мотиви. Касационният съд няма правомощие и не проверява служебно законосъобразността на първоинстанционното решение във връзка с касационни оплаквания за необоснованост и процесуални нарушения, извън наведените от страната. Оплакването за формални мотиви е несъстоятелно предвид развитите подробни съображения от съда и направените фактически и правни изводи, кореспондиращи с предмета на спора, събраните доказателства и приложимия закон. В касационната жалба са наведени твърдения за нарушение и на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел наличие на отклонение от данъчно облагане като дори и да има такова, то не е бил спазен специалният предвиден от законодателя ред за установяването му. Оплакването е неоснователно. Обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно и като такова следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обратно на твърденията на касатора няма нормативна пречка при ревизия, извършена по общия ред, както е в процесния случай, да се определят задължения по ЗСПО по реда на чл. 16 ЗКПО – като при отклонение от данъчно облагане, когато са налице предпоставките за това. В този случай не се образува данъчна основа по реда на чл. 122, ал. ДОПК, а се преобразува само за данъчни цели деклариран финансов резултат като някои сделки или резултата от тях, вкл. и между несвързани лица, не се признават за данъчни цели. В процесния случай тези оплакванията в жалбата са и ирелевантни, тъй като касаят начисления с РА корпоративен данък за 2018 г., който не е предмет на обжалването пред АС Търговище, така както е заявен петитума в жалбата и е направен доклада по делото от първоинстанционния съд, и както е дадено изричното разрешение в диспозитива на съдебното решение. В останалата си част Ра е влязъл в сила като необжалван. По отношение на предмета на спора в касационното производството – решението на АС Търговище, с което се потвърждава РА за установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. и за невнесен ДДС за 2018 г. и 2019 г. е постановено изцяло в съответствие с установената фактическа обстановка и при спазване на материалния закон. Начисленият корпоративен данък е разликата от декларирания от дружеството и невнесен такъв за 2017 г., ведно със закъснителни лихви, а ДДС за 2018 г. и 2019 г. е начислен поради невнасянето и неначисляването му от дружеството върху размера на наема и разходите за ел. енергия по договора за наем с "Перфекцион" ЕООД. Предвид изложеното и след извършена цялостна проверка за материална законосъобразност на обжалваното решение на АС Търговище, касационният съд намира решението за правилно, а подадената срещу него жалба – за неоснователна. Предвид изхода на делото разноски се дължат в полза на бюджета на ответника по касация, представляван от юрисконсулт, в размер на 604 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение