Решение № 5888 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2017 г.

Решение № 5888 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. В. С. от [населено място] срещу решение № 1225 от 30.12.2016 г., постановено по адм. дело № 856/2016 г. по описа на Административен съд София област /АССО/., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане на лице рег. № 344 зз-194/29.08.2016 г., издадена от мл. автоконтрольор Н. М., КПД при ОД на МВР- [населено място] на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно поради следното: Неоснователни са доводите за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Възраженията, посочени в касационната жалба са идентични с тези на жалбоподателя, поддържани и пред първоинстанционния съд. Същите са обсъдени в решението и правилно са приети за неоснователни. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, формиращи правния извод по спора за законосъобразността на акта. Проверката е извършена в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146, ал. 1 от АПК. Изводът на съда е обоснован и се споделя от касационната инстанция. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, което е правното основание за издаване на акта, регламентира правомощията на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. В случая е налице хипотезата по т. 1 от разпоредбата - данни за извършено престъпление. От анализа на събраните доказателства се установява, че полицейското задържане на С.. на 29.08.2016 г. е във връзка с данни за извършено престъпление по 281 НК (който с цел да набави за себе си или другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона), по сигнал, постъпил при дежурен АП4 Делта 300", за движещ се лек автомобил/такси/ по гл. път І-8 от [населено място] посока [населено място], с водач "жена с руса коса", която превозва чужденци. При осъществена проверка е установено, че водач на автомобила е С., превозваща четирима чужди граждани от арабски произход, които са без документи за самоличност. Следователно тези доказателства обосновават материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането по чл. 72 е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Предвид на този характер на мярката, за прилагане на правната норма е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и за извършването му от задържаното лице, без да е необходимо да се конкретизира характера на престъплението. Това е в съответствие с елементите на фактическия състав на чл. 72, които са материалноправната предпоставка - наличие на данни за извършено престъпление. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на НПК имат различно съдържание. Данните по чл. 72 от ЗМВР не включват изискване от тях да може да се обоснове образуване на досъдебно производство, а само да се направи извод за извършено от задържаното лице престъпление. В хода на производството е установено, че такива данни са налице, като обосновават участие в извършване на престъпление по смисъла на изискването на закона. Неоснователни са и доводите за неспазване на правилото за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба административният орган следва да установи фактическите основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на акта, което е изпълнено. Същевременно жалбоподателят следва да установи обстоятелствата, на които основава твърденията си, но в тази насока не са представени доказателства. Предвид изложението съдът е приложил правилно закона, правните му изводи са обосновани и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Следователно не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,