Решение № 5990 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2009 г.

Решение № 5990 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пенко Петков Иванов, жив. в гр. Бургас, срещу решение № 1154/29.12.2008 г. по ахд № 661/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлено искането му за прогласяване нищожността на ревизионен акт (РА) № 887/30.11.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и обявяване нищожността на РА, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на ТД на НАП, гр. Бургас, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА на физическото лице Пенко Иванов са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.), ЗКПО (отм.), ЗДДС (отм.) и осигурителни вноски за период, в който е действал като ЕТ "Скай лайт". Пенко Иванов е прехвърлил предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на лицето Генчо Тодоров. Договорът е вписан в търговския регистър на БОС на 27.04.2007 г., а ревизията е възложена на 23.05.2007 г. Съдът се е мотивирал, че прехвърлянето на предприятието не води до нищожност на РА с адресат - физическото лице, тъй като в чл. 14 от ДОПК е посочено, че данъчно задължени лица са физическите и юридическите лица, носители на задължението за данъци или осигурителни вноски - тоест едноличният търговец не е изведен като отделна категория данъчен субект, както твърди жалбоподателят. Специално за задълженията по ЗДДС (отм.) съгласно чл. 3, ал. 1 данъчно задължено е всяко лице, извършващо независима икономическа дейност. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец и липса на споразумение с кредиторите прехвърлителят остава солидарно задължен с правоприемника до размера на получените права. От всички тези норми следва, че няма законова пречка за определяне на данъчни и осигурителни задължения на физическото лице за дейността му като ЕТ и след прехвърлянето на предприятието при липса на споразумение с данъчната администрация. Съдът е приел за несъстоятелно позоваването на чл. 125 от ЗДДС (отм.), тъй като е неотносимо към правните твърдения на жалбоподателя. Решението е правилно. Съдът правилно е интерпретирал нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че липсва споразумение с кредитора, поради което отчуждителят отговаря солидарно за данъчните си задължения до размера на придобитите права и доколкото паричното вземане е носимо, не съществува ограничението за поредност по чл. 15, ал. 3, изр. 2 от ТЗ. Тоест данъчната администрация може да преценява кого от двамата - отчуждителя или приобретателя да ревизира. Нормата уреждаща задължителната регистрация по чл. 125 ЗДДС (отм.) при правоприемство от регистрирано по ЗДДС лице е от значение за задължението на правоприемника за в бъдеще да начислява данък и възможността му след регистрацията да упражнява право на приспадане на данъчен кредит, но не представлява специална норма по отношение на дължимостта на задълженията за предходен период. Няма законова пречка да се ревизира по ЗДДС (отм.) дерегистрирано по ЗДДС лице за периоди от преди дерегистрацията и да му се установят задължения по ЗДДС (отм.) за тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение