Решение № 572 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5882/2007 г.

Решение № 572 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5882/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. и М. С. Г., двамата от гр. П., подадена чрез пълномощника им адв. С. С. от АК-Пловдив, срещу решение № 1249 от 2.07.2007 г. по гр. д. № 1268/2007 г. на окръжен съд - Пловдив. Касаторите оспорват правилността на решението с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Поддържат, че в разрез с изискванията на процесуалния закон съдът не е обсъдил всички доказателства и доводите на страните, като е цитирал само имената на свидетелите и част от показанията им, и в нарушение на материалния закон не е приел наличието на крайна нужда и явно неизгодни условия при продажбата на процесния апартамент, за който купувачите са заплатили 25979 лева при реална оценка на имота от 60000 лева. Ответниците В. Г. Г. и В. И. Г. от гр. П., чрез пълномощника им адв. К, оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното: С посоченото решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 2 от 1.02.2007 г. по гр.д. № 1867/2006 г. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен иск на касаторите срещу В. Г. Г. и В. И. Г. от гр. П. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 1* том II, рег. № 3* по нот. дело № 319/2005 г. на нотариус Н. Х. С., като сключен при явно неизгодни условия и крайна нужда - иск с правно основание чл. 33 ЗЗД. За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел, че ищците са получили на три пъти парични заеми от ответниците, като за обезпечаването на всеки от тях са учредявали договорни ипотеки върху процесния апартамент. Общият размер на главницата по дълга е възлязъл на 32 360 лева, а заедно с лихвата и неустойката - 40 441, 50 лева. Пазарната цена на недвижимия имот към датата на продажбата в добър и поддържан вид без тежести възлиза на 60 000 лева, а в състоянието, в което се намира и с наложените ипотеки - 19 000 лева. Установено е също така от разпита на свидетели, че за времето от декември 2002 г. до декември 2005 г. ищците са живели с постоянни кредити, тъй като не са имали средства за заплащане на ел.енергия и храна, въпреки че жената е имала фирма за организиране на екскурзии, а мъжът е упражнявал дейност, свързана с взривоопасни материали. При тези данни съдът е приел, че дори продавачите да са били в нужда, само получените заеми, разпределени по месеци, им осигуряват доход от около 1000 лв. месечно. Освен това реалната цена на имота към момента на продажбата е бил 19 000, а продажната цена е определена по данъчната оценка на 25 979, 50 лева. Трябва да се отчете и размера на задължението към датата на продажбата, което възлиза на 40 441, 50 лева. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с приложението на чл. 188 ГПК (отм.), не намира опора в данните по делото. Извън общото позоваване на текста касаторите не посочват кои свидетели или кои части от показанията на свидетелите не са обсъдени, съответно ако това бе направено, как би могло да повлияе на изхода на спора. Не се оправдава и твърдението, че съдът не е изложил мотиви за някои релевентни факти. Задължение на съда е да направи анализ на събраните доказателства, но не и да стигне до изводите, които страните поддържат в производство. Като е направил разбор на гласните доказателства и заключенията на експертизите той е формирал свое вътрешно убеждение относно доказателствената им стойност и е основал решението си на приетите за установени обстоятелства, които са безпротиворечиви. Решението е правилно и по съществото му. Дори да се приеме, че в периода, който предхожда продажбата на апартамента, ищците са имали материални затруднения или дори очевиден недостиг на средства за посрещане на ежедневните си нужди (за което, вероятно, за вземали и заемите), това обстоятелство, само по себе си, не е достатъчно да обоснове основателността на иска. Не е налице другия елемент от състава на чл. 33 ЗЗД По делото не са доказани явно неизгодни условия, тъй като съществува съответствие между това, което лицата са получили от сделката и стойността, която биха получили при продажбата на други съконтрагенти. Договорните ипотеки са били заличени едновременно с продажбата на имота, но само защото приобретатели по сделката са били обезпечените лица. Ако продажбата бе осъществена в полза на трети лица, реалната стойност на имота, заедно с ипотеките, не би надхвърлила 19 000 лева и ищците не биха получили цената, отразена в нотариалния акт, която е по-благоприятна за тях. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на трето г.о.