Решение № 5359 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14445/2017 г.

Решение № 5359 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14445/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. чрез юриск. Е. А. срещу решение № 2125/28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2808/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменена заповед № 375-ОП/13.09.2017 г., издадена от същия директор за наложена на "Иврус БГ" ЕООД - гр. Р. принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - механа, находящ се в гр. Р., ул. С. М.", комплекс "Милениум", стопанисван от това дружество и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от изложението й може да се направи извод за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът е приел, че не е доказано безспорно по делото извършването от страна на дружеството на нарушението, състоящо се в неспазване на реда и начина на издаване на съответен документ за процесната продажба и в този смисъл счита, че съдът неправилно е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка. Твърди се в касационната жалба, че е доказано извършването на нарушението, поради което счита, че наложената мярка е законосъобразна. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба"Иврус БГ" ЕООД - гр. Р., редовно призовано при условията на чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 50, ал. 4 ГПК, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да се отмени наложената на "Иврус БГ" ЕООД с посочената по-горе заповед принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - механа, находящ се в гр. Р., ул. С. М.", комплекс "Милениум" и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, в обжалваното решение е прието, че административният орган, наложил мярката не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, както и не е съобразено, че от протокол № 0208267/29.08.2017 г. за извършената проверка не става ясно каква е била касовата наличност поради неизвършване на такава проверка, а само е установена разчетената касова наличност от фискалното устройство - 17,63 лв. В тази връзка съдът е приел, че органите по приходите не са установили налице ли е плащане във връзка с поръчката по процесния служебен бон, който действително е индиция за извършена продажба, а установяването според съда на това обстоятелство - наличие на плащане е от съществено значение за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, доколкото задължението за издаване на фискален касов бон възниква при плащане по продажба. Съдът се е позовал на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., в който е регламентиран реда за издаване на фискална касова бележка за всяка продажба. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че плащането за разлика от продажбата визира фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката, а издаването на касов бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент. Относно служебният бон за поръчката - промоция кафе и минерална вода на стойност 1,30 лв., издаден от нефискален принтер в обекта според съда това е индиция за наличие на продажба, но по делото не било установено по безспорен начин извършването на плащането, което е релевантният факт, обосноваващ извода за неизпълнение на задължението да се издаде документ за продажба по реда на Наредба Н-18/2006 г., респ. обосноваващ извода за наличие на основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспорената заповед за ПАМ като издадена само въз основа на доказателствата, приобщени към административната преписка противоречи и на приложимия материален закон и затова е незаконосъобразна. Относно срока на мярката съдът е отразил в решението си, че той се определя по целесъобразност и определяния такъв в заповедта е в минимален размер, но с оглед приетото от съда, че при неустановяване по безспорен начин от административния орган на извършено нарушение, без значение е определения минимален срок на тази мярка. Обжалваното решение е неправилно постановено. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г., когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а това представлява отклонение от данъчно облагане. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед за ПАМ е незаконосъобразна, тъй като не били изяснени релевантните по делото факти и обстоятелства. Безспорно е от приложената административна преписка, че при извършена проверка от приходните органи на 29.08.2017 г. в търговския обект - механа, стопанисван от "Иврус БГ" ЕООД и е установено, че в 12,28 часа е извършена покупка от клиент на 1 бр. кафе и 1 бр. минерална вода на обща стойност 1,30 лв., за която не е издаден фискален касов бон, а т. нар. служебен бон, представляващ информационен бон от нефискален принтер, приложен по делото. Това обстоятелство не се оспорва от дружеството. Несъответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че не е доказано осъществяването на процесната продажба. Съдът е предположил, че неиздаването на касова бележка за продажбата, а служебен бон означава неплащане на стоките, а съдебното решение не може да почива на предположение. Няма никакви данни от представляващия "Иврус БГ" ЕООД или негов служител в заведението, където е извършена проверката, че клиентът не е платил за покупката на кафе и минерална вода на 29.08.2017 г. в 12,28 часа. Неиздаването на фискална касова бележка/бон означава неспазване на изискванията в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата, цитирана по-горе. След като на търговеца е вменено такова задължение, неиздаването на посочения документ за продажбата води до административно нарушени, при което се налага принудителна административна мярка. Обстоятелството, че се касае за малка сума е съобразено от налагащият мярката приходен орган предвид, че тя е допусната за срок от 7 дни, при определен максимален законов срок от 30 дни. Неправилно е преценен от съда и дневния отчет на търговския обект, за който при проверката е установено, че са отчетени две продажби за процесния ден - едната на стойност 1,59 лв. в 11,05 ч., а другата - 16,04 лв. в 14,34 ч. което показва, че покупката от клиент в 12,28 ч. на стойност 1,30 лв. не е отчетена в дневния оборот. Неиздаването на фискален касов бон, а на служебен бон, който представлява междинна операция за вътрешни счетоводни цели на дружеството означава, че е доказана от приходния орган осъществена продажба, без да е издаден документ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 1 АПК и според тази разпоредба настоящият съд дължи постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Иврус БГ" ЕООД срещу процесната заповед за ПАМ следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение