Решение № 4067 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2011 г.

Решение № 4067 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Манук Самоян, гражданин на Армения срещу Решение № 13051/04.11.2010 г. по адм. д. № 9937/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 243/04.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. Твърди и нарушение на принципа на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Моли решението да бъде отменено, делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кулинова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е решение на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането на основание чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в жалбата за липса на мотиви, с аргументирани съображения тричленният състав на ВАС е обсъдил установените по делото факти и е стигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваното пред него решение на председателя на ДАБ. Решението е съобразено с материалния закон. Анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за мотиви за обоснован страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Изследваните данни по бежанската му история не навеждат на изводи за наличие на предпоставки за предоставяне на бежански статут. Изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Армения, както и че като причина за предоставяне на статут чужденецът сочи единствено проблеми от икономически характер и обстоятелството, че в България има работа /интервю, направено на арменски език на л. 18 от делото/. Обосновано е прието, че чужденецът е напуснал страната си легално с национален паспорт, следователно не е преследван от официалните власти в Армения. Противно на твърдяното в жалбата, съдът е обсъдил обстановката в страната на произход - Армения на базата на представените данни, съдържащи се в справката на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, /приложена на л. 8 от делото/ за обществено-политическия живот в Армения, спазването на човешките права и европейските практики. Изведен е обоснован извод, че обстановката в страната не дава основание да се приеме, че гражданите на Армения са заплашени от преследване, създаващо реална опасност и заплаха за техния живот и сигурност, като преследването да се осъществява по признаците, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Правилен е и изводът на съда за липса на данни за груби нарушения на човешките права в Армения-в тази бивша съветска република е установен конституционен правопорядък, който не е нарушаван от конфликти - вътрешни и международни. Изтъкнатите от заявителя причини да търси закрила по реда на ЗУБ в Република България са от личен и икономически характер и нямат отношение към обстановката в страната. Няма данни, от които да се направи извод за това, че чужденецът е бил подложен на лична заплаха за своя живот и сигурност. Освен това случаят касае трето по ред производство, в което Самоян е изтъкнал същите причини за исканата закрила, както и на предходните две, по които също е получил отказ. С оглед доказателствата по делото е законосъобразен изводът на съда, че не съществува заплаха за неговата сигурност и същият няма пречки да се завърне в Армения, която за него е сигурна страна по произход Поради изложеното твърдението на касатора, че спрямо него е нарушен принципа на "non refoulement", регламентиран в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ е ирелевантно за спора. Той е приложим в хипотеза, в която чужденецът, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Настоящият случай не е такъв. От друга страна, кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за живот си, сигурността или свободата поради ситуация на вътрешен конфликт в страната по произход, за да иска предоставянето на хуманитарен статут. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Обоснован е изводът, че спрямо чуждия гражданин не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като в страната не е налице вътрешен конфликт, което изключва приложение но чл. 9, т. 3 от ЗУБ, също така не се представят никакви твърдения и данни, че в страната по произход жалбоподателят би бил изправен пред опасност от смъртно наказание или екзекуция, унизително или нечовешко отнасяне каквито са основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история не съдържа данни за доказани обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. От друга страна, по силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия