Решение № 14181 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 138/2017 г.

Решение № 14181 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 138/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-П., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта К. Г., срещу решение № 2261 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1301/2016 г. на Административен съд-П.. С него е отменен отказа му да разгледа заявка за второ плащане по договор за предоставяне на финансова помощ № 16/112/00574 от 5.02.2009 г. (последната цифра на годината е неправилна) и изплащане по него, обективиран в писмо изх. № 02-160-6500/2625#1 от 16.05.2016 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Навеждат се доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че заявката за второто плащане не била подадена лично от земеделския стопанин в съответното структурно звено на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), защото ако той се е бил явил лично и е входирал заявката, както било по вътрешните правила на фонда, той е щял да бъде насочен към съответната РА при териториалното структурно звено, а именно Областна дирекция (ОД) на ДФЗ-П. и лично е щял да присъства на прегледа на документите му, скрепено с контролен лист за извършената проверка на документите и с писмено изложение за евентуалната им нередовност. В конкретния случай касаторът счита, че е налице нередовност по входиране на заявката за плащане, която се състои в това, че лично земеделският стопанин не се е явил при подаването й. Това от своя страна е довело до невъзможност тя да бъде разгледана, което да има за последица произнасяне по това дали е редовна или не, с контролен лист, подписан и от земеделския стопанин. Касаторът отново поддържа становището си, че счита сключеният договор за прекратен, поради изтичане на срока му на действие, поради което страните не дължали изпълнение по него. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени. В условията на евентуалност в случай на уважаване на жалбата моли, да му се присъдят направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация Ю. Г. К. е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат И. К., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени твърдения, които ответната страна противопоставя на твърденията, съдържащи се в касационната жалба. По изложените съображения моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил фактическата обстановка, от която е направил правилни правни изводи за превратно упражняване на власт от страна на административния орган и допуснато нарушение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Ю. К. е сключил на 5.02.2009 г. с ДФЗ договор № 16/112/00574 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според чл. 2.1 от договора безвъзмездната финансова помощ е била в размер на 48 892 лв., предоставяна за период от пет години. Помощта се изплаща на два етапа, като първото плащане е в размер на 24 446 лв., което е било изплатено. В раздел V от договора, т. 5.1 е било посочено, че заявката за второ плащане, след трета или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от един месец след изтичане на срока - т. 3.1 от договора или в случая 5.02.2012 г. В т. 5.3 от договора е било посочено, че втората сума се изплаща от фонда след представяне на всички изискуеми документи, доказващи изпълнението на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес-плана към датата на проверката и стойността на извършените инвестиции е най-малко левовата равностойност на 3000 евро. В хода на изпълнението на договора е било регистрирано лошо вземане към жалбоподателя, по повод на което е било образувано гражданско дело № 15 511/2012 г. в Районен съд-П., за възстановяване на полученото първо плащане от жалбоподателя по сключения договор. С решението си № 5131 от 21.12.2013 г. районният съд е отхвърлил предявеният иск от страна на ДФЗ срещу жалбоподателя, като решението на съда е влязло в законна сила на 26.10.2015 г., според отбелязването в него. Според съдебното решение жалбоподателят е изпълнил всички инвестиции, заложени в договора за предоставяне на финансовата помощ и анекса към него. В указания в договора срок К. е подал заявката за второ плащане до ДФЗ, но е получил отказ от приемане на същата, поради което на 8.12.2011 г. е подал жалба с вх. № 02-160-6500/17852. В отговор на жалбата си е получил писмо с изх. № 02-160-6500/17852#2 от 9.12.2011 г. С писмото жалбоподателят е бил уведомен, че след като докаже правотата си по съдебен ред и вземането срещу него бъде дерегистрирано, ще му бъде предоставен разумен срок за подаване на заявката за второто плащане. След влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 15 511/2012 г. Ю. К. на 6.01.2016 г. е подал ново заявление с вх. № 02-160-6500/13 по описа на ОД на ДФЗ-П., в което е заявил, че желае вземането на ДФЗ към него да бъде дерегистрирано и да му бъде предоставен разумен срок за подаване на заявка за второто плащане. В отговор на това заявление с писмо изх. № 01-163-6500/593 от 24.03.2016 г. му е било указано, че следва да представи в РРА-П. попълнено и подписано от него искане за сключване на споразумение към договор № 16/112/00574 от 5.02.2009 г., което споразумение било приложено към писмото. От съдържанието на приложеното споразумение се установявало, че К. следва да изпълни отново същия договор. На 1.04.2016 г. жалбоподателят, заедно с адвоката си се явил в ДОД на ДФЗ-П. и провел разговор с директора му, юрисконсулта, при който разговор отново било отказано да се приеме заявката за второ плащане. На 8.04.2016 г. Ю. К. е подал заявление с вх. № 02-160-6500/2625 по описа на ОД-ДФЗ-П., в което е изразил становището си по предложеното за подписване ново споразумение по сключения вече договор, като отново е приложил заявка за второ плащане. С писмо с изх. № 02-160-6500/2625#1 от 16.05.2016 г. директорът на ОД на ДФЗ-П. е отказал да разгледа заявката за второ плащане по сключения договор № 16/112/00574 от 5.02.2009 г. Административният съд е обсъдил и показанията на разпитания свидетел Н. Г. П., който е присъствал на срещата на К. в ОД на ДФЗ-П. с директора и юрисконсулта, подготвил е заявката за второто плащане и жалбите срещу писмата, описани вече. Съдът е възприел показанията на този свидетел за безпротиворечиви и съответни на останалите приети писмени доказателства. Като краен резултат при направените откази да се приеме заявката за второто плащане, документите за нея са били подадени в деловодството, за да се вземе входящ номер. Въз основа на установените факти съдът е направил правни извод, че отказа на директора на ОД на ДФЗ-П. да приеме заявката за второ плащане, по посочения договор е предмет на жалбата. Спорът е бил относно това дали жалбоподателят е предприел необходимите действия да подаде заявката за второто плащане по договора. Съдът е посочил, че административните правоотношение между страните се уреждат от правилата на Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 9". Позовал се е на чл. 24, ал. 1 от нея относно начина на подаване на заявката за за второто плащане по договора и срокът, в който това трябва да стане. Анализирал е съдържанието на чл. 25 от Наредба № 9, които разпоредби е отнесъл към направените фактически установявания. Съпоставил е съдържанието на писмото, с което е направен отказ да се приеме заявката за второто плащане, с посочените норми, включително и с разпоредбите на чл. 24, ал. 1 АПК и чл. 31, ал. 1, ал. 2 и 3 АПК. Приел е, че заявката за второто плащане е направена в срок. Поради отказа тя да бъде приета, заявката е подадена в съответната РРА-ДФЗ, за да се получи входящ номер по нея. Съдът е разгледал и правомощията на териториалната структура на ОД на ДФЗ-П., визирани в чл. 43, т. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ. В писмото с отказ липсвали каквито и да било доказателства за извършена проверка на заявката за второто плащане, липсвал и контролен лист, липсва и изложение за нередовност на заявлението. Като краен правен извод съдът е приел, че в отказа липсват каквито и да било мотиви за да не се приеме заявката за второ плащане. Непредставянето на Правилника за работа на отдел "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" и Правилник за деловодната дейност и документооборота в ДФЗ е възприето от съда като индиция за превратно упражняване на власт. Предоставеното от страна на закона правомощие на административния орган е в изпълнение на рамките на закона и на неговата цел - чл. 4, ал. 2 АПК. Съдът е приел, че е нарушена целта и принципът и на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 и 3 АПК. Отделно от това съдът е направил извод, че са нарушени и нормите на чл. 26 от Наредба № 9, поради което при допуснато нарушение на материалния закон и на неговата цел е отменил отказа за второто плащане по договора. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218 АПК, настоящият състав счита, че съдебното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът подробно е описал възприетата фактическа обстановка, като се е позовал на представените писмени доказателства от страна на административния орган и показанията на разпитания свидетел. Въз основа на тях е извел и правните си изводи. В касационната жалба се акцентира на обстоятелството, че заявката за второто плащане не била подадена лично от заявителя в съответното структурно звено. След подробното изясняване на фактите около подаването на заявката за второто плащане, отговорите с посочените писма от съответния директор на ОД на ДФЗ-П. на нея, искането за подписване на ново споразумение, устния отказ от приемането й, е останалата единствена възможност за подаването й в РРА - П. само за да се получи входящ номер, се поставя въпроса колко пъти трябва да се подава заявката за второ плащане ? От данните по делото безспорно е установено, че заявката за второто плащане е била подадена в срок, но вместо приемането й, са били поставени условия за подписването на ново споразумение за повторно изпълнение на вече изпълнения договор, обстоятелство установено с влязло в законна сила съдебно решение. Безспорно е било установено, че заявката не е била приета, като е отказано това с обжалваното писмо, без мотиви. Отказът е в нарушение на нормите на чл. 24, чл. 25 и 26 от Наредба № 9, включително и на целта на закона, както правилно е установил и административният съд. В касационната жалба административният орган се позовава на непредставени от него вътрешни правила за приемане на заявката, които сам е нарушил, като се опитва това нарушение да вмени на Ю. К.. Последният е подал заявката лично, но устно му е било отказано приемането й. Този факт е безспорно установен, а в касационната жалба неоснователно се твърди, че К. не се бил явил лично да подаде заявката. Поради това, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. След като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, административният съд е пропуснал да определи срок по чл. 174 АПК. Този пропуск не се отразява на правилността на съдебното решение, като срокът, в който директорът на ОД на ДФЗ-П. следва да издаде акта си е 14 дни, считано от влизане на решението в сила. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането за присъждане на разноски, направено от ответната страна по касация също следва да се остави без уважение, защото в касационното производство не са представени доказателства, че такива разноски са направени, не е представен и списък за тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение