Решение № 859 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2013 г.

Решение № 859 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по две касационни жалби, съответно на ТП Държавно горско стопанство, гр. Плевен, чрез юрк. П. Илиева и на Михаил Радулов Питовски, чрез адв. А. Димчева, против решение № 25 от 31.01.2013 г. по адм. дело № 658/2012 г. на Административния съд - Плевен. С касационната жалба на ТП Държавно горско стопанство, гр. Плевен, се обжалва решението в частта, с която е уважена исковата претенция на ищеца, а с втората касационна жалба на процесуалния представител на Михаил Радулов Питовски се обжалва решението в частта, с която исковата му претенция е отхвърлена до пълния й претендиран размер, а по отношение на иска за имуществени вреди делото е оставено без разглеждане и производството е прекратено. И в двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност и за незаконосъобразност на обжалваното решение. От страна на процесуалния представител на Питовски е направено искане за присъждане на разноски по делото. Михаил Радулов Питовски, чрез адв. А. Димчева, с писмен отговор оспорва касационната жалба на ТП Държавно горско стопанство, гр. Плевен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадените в срок касационни жалби са основателни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил Държавно горско стопанство, гр. Плевен, да заплати на Михаил Радулов Питовски сумата от 500 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменения административен акт, обективиран в писмо изх. № 2870/27.05.2011 г. на Директора на Държавно горско стопанство, гр. Плевен, за периода от 27.05.2011 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на отмяната на административния акт - 29.02.2012 г. - до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендирам размер до 5000 лева за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен. Исковата молба в останалата й част - за имуществени вреди и за част от иска за неимуществени вреди, е приета за недопустима и производството в тази част е прекратено. Съдът е приел, че искът за имуществени вреди в размер на сумата, заплатена за съхраняване на иззетото ловно оръжие и таксата за превода, е недопустим поради това, че не е причинен от незаконосъобразен акт на администрацията - т. е. ловното оръжие на Михаил Питовски не е иззето с отменения административен акт на Директора на ДГС, а е предадено доброволно от ищеца, видно от протокол за доброволно предаване от 24.02.2012 г. Именно на това основание съдът е прекратил производството по делото в тази част. За частично недопустим е приет и иска за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер от 5 000 лева, изразяващи се в постоянен стрес, изпитвана потиснатост, несигурност, притеснения, влошаване на здравословното състояние, отчуждаване от социалната среда, уронване на името, травматично въздействие от необходимостта на две съдебни инстанции се да доказва правото, обиди и унизителни думи от страна на Директора на ДГС. Ищецът е определил началото на периода, в който търпи неимуществени вреди към 2010 г., но съдът е приел, че по заявлението му за тази година има мълчалив отказ, който не е обжалван, съответно е влязъл в сила и за тази година неимуществени вреди не могат да се претендират. На това основание съдът е оставил без разглеждане иска за причинени неимуществени вреди за периодите 2010 г. до 27.05.2011 г. и 01.01.2012 г. до 21.03.2012 г. като недопустими. По отношение на искът за неимуществени вреди, претърпени от Михаил Радулов Питовски в периода от постановяване на отказа на Директора на ДГС Плевен да завери ловния билет на ищеца за 2011 г. - 27.05.2011 г. до края на 2011 г., за когато важи заверката на ловния билет, административният съд е приел наличието на всички условия по чл. 1 от ЗОДОВ: има отменен административен акт и причинени вреди от същия, както и причинно-следствена връзка между този незаконосъобразен акт и причинените вреди. На това основание съдът е осъдил Държавно горско стопанство, гр. Плевен, да заплати на Михаил Радулов Питовски сумата 500 лв. с оглед продължителността на периода и характера на изтърпените в следствие на отменения акт душевни страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на отмяната на административния акт - 29.02.2012 г. - до окончателното изплащане на сумата. Настоящият състав счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя изводът на съда, че са налице кумулативните условия на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на исковите претенции на Михаил Питовски относно неимуществените вреди за периода от 27.05.2011 г. до 31.12.2011 г., изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние през месец ноември 2011 г, негативни емоционални състояния - недоволство, притеснение и потиснатост, които са довели до реални психически болки и страдания, вследствие на получения отказ за заверка на ловния му билет за 2011 г. Това е така поради факта, че на обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат само онези вреди, чието настъпване е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства, като отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Особеното в случая е, че тук се претендира обезщетение за вреди, свързани с лични преживявания от такова естество, за които не би могло да се предположи, че всяко лице търпи в идентична ситуация, а именно: вреди от неудобство, притеснение и потиснатост, чието настъпване и интензитет са зависими от индивидуалните особености на конкретната личност. Именно поради това съдът неправилно е приел, че в случая по делото са ангажирани доказателства, подобни вреди да са били търпени от ищеца, като се е позовал на разпита на свидетелите по делото. В конкретния случай не може да се докаже наличието на причинна връзка като елемент от фактическия състав - т. е. липсват доказателства за причинно-следствена връзка между отменения административен акт и емоционалните състояния на ищеца. Делото е решено при непълнота на доказателствата. Съдът задължително е следвало да допусне медицинска експертиза за установяване на здравословното състояние на ищеца, което е основният довод за причинените му с незаконосъобразният акт на Директора на ДГС Плевен неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че неправилно съдът е приел, че предявения иск за претърпени имуществени вреди е недопустим, тъй като те не са причинени от незаконосъобразен акт на административен орган, отменен по съответния ред, поради което е оставил без разглеждане исковата молба в тази й част. Същото е становището на настоящата инстанция и по отношение на недопустимостта на иска за причинени неимуществени вреди за периодите 2010 г. до 27.05.2011 г. и 01.01.2012 г. до 21.03.2012 г. Относно имуществените вреди - такса за съхранение на оръжие в размер на 224,56 лв., административният съд е направил извод, че те не са вследствие на отменения като незаконосъобразен административен акт, а наличието на такъв се явява единствената изискуема предпоставка за допустимост на иска за присъждане на вреди по ЗОДОВ. Този извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено, че е налице незаконосъобразен административен акт - отказ на Директора на ДГС гр. Плевен да завери ловния билет за 2011 г. на Михаил Радулов Питовски - т. е. налице е първата изискуемата предпоставка за допустимост на иска по ЗОДОВ. Именно поради този факт съдът е следвало да разгледа предявения иск за имуществени вреди и съответно ако установи, че не е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат (в случая претендираните имуществени вреди и неимуществените вреди за периодите 2010 г. до 27.05.2011 г. и 01.01.2012 г. до 21.03.2012 г.) да отхвърли иска като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер, но не и като недопустим. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да установи правно релевантните за спора факти, посочени в мотивите на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,