Решение № 17057 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2011 г.

Решение № 17057 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2322 от 13.05.2011 г., постановено по административно дело № 9308/2010 г. на Административен съд София - град, е: отхвърлена жалбата на Йордан Първанов Тодоров от гр. София против решение № 568/17.11.2010 г. на главен директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) - НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-275-4/26.07.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО, в частта, с която за периода от 01.07.2010 г. до 13.11.2010 г. е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 70 % от 56.77 лв. или 39.74 лв.; 2) осъден е жалбоподателя да заплати на Национален осигурителен институт - Столично управление "Социално осигуряване" сумата от 150 лв. разноски по делото. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба на Йордан Първанов Тодоров от гр. София. В нея, в писмена защита и в съдебно заседание касаторът поддържа оплаквания за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и на решението на главен директор на СУСО. Ответникът по касация - директора на Столично управление "Социално осигуряване", не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Разрешен е спорният въпрос по делото, като обосновано е прието от съда, че административният орган материално законосъобразно е изменил размера на определеното на Йордан Тодоров парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2010 г. до 13.11.2010 г., в размер на 70 % от определеното дневно парично обезщетение за безработица от 56.77 лв. или 39.74 лв. на основание § 22л от ПЗР на ЗБДОО за 2009 г. Правилно са приложени разпоредбите на чл. 54б, ал. 1 от КСО (в приложимата редакция - ДВ, бр. 35/2009 г.), на § 22л от ПЗР на ЗБДОО за 2009 г., на чл. 11 от ЗБДОО за 2010 г. (ДВ бр. 49/2010 г.) считано от 01.07.2010 г., относими към този период при определяне на дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателя. Приложението на § 22л от ПЗР на ЗБДОО за 2009 г. относно размера на паричното обезщетение за безработица на Йордан Тодоров за периода от 01.07.2010 г. до 13.11.2010 г. се определя от момента на освобождаването му от работа, а неговото трудово правоотношение е прекратено на 14.10.2009 г. Цитираната норма е приложима по отношение на всички лица, освободени от работа през 2009 г. и имащи право на обезщетение за безработица, независимо от периода на изплащането му. Иначе казано, нормата на § 22л от ПЗР на ЗБДОО за 2009 г. се отнася до размера на обезщетението, дължимо на всички лица, освободени през 2009 г., независимо дали периодът на неговото изплащане обхваща 2010 г., за която финансова година бюджетът на ДОО се регулира въз основа на ЗБДОО за 2010 г. По този начин е отпуснато и първоначалното обезщетение за безработица на жалбоподателя - в съотношението по § 22л от ПЗР на ЗБДОО за 2009 г. Противно на твърдяното от касатора органите на СУСО не са го третирали дискриминационно и неравнопоставено спрямо други лица в неговото положение, получаващи обезщетение за безработица в размера по визираната по-горе разпоредба към 01.07.2010 г. и при приложението й не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и на равнопоставеност на осигурените лица по чл. 3, ал. 3 от КСО. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Софийският градски административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. От гореизложеното става ясно, че тезата, която се силеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,