Решение № 13072 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2013 г.

Решение № 13072 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Югозападен район, срещу решение № 54/3.04.2013 г., постановено по адм. д. № 410/2012 г. на Административен съд - гр. Перник, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили като недопустимо или да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Радка Йорданова Хаджиева от гр. Перник, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-495/23.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Жалбата е насочена срещу същото решение и в частта му за присъдените разноски, като се твърди прекомерност при определяне на адвокатското възнаграждение и присъждането му изцяло. Ответникът, Радка Йорданова Хаджиева, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - гр. Перник, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Радка Йорданова Хаджиева Заповед № ДК-02-ЮЗР-495/23.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с което на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "част от западна тераса и остъкляване на западна тераса на жилищна сграда - надстрояване на втори етаж и тавански полуетаж", находящ се в УПИ III-9545, кв. 52 по плана на гр. Перник, кв. "Църква". За да постанови решението си съдът приел, че строежът е извършен в съответствие на екзекутивен чертеж и въз основа на издадени разрешения за строеж, както и че не се установява посоченото правно основание за издаването на заповедта. Съдът е постановил допустимо съдебно решение, като касационният жалбоподател правилно е бил конституират в производството като орган издал административния акт съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, редовно е призоваван за всички съдебни заседание, представляван от юрисконсулт, получил е съобщение за постановеното съдебно решение, което е обжалвал с касационна жалба. Обстоятелството, че в хода на съдебното производство е конституирана като страна община гр. Перник, а с решението е заличена като такава, не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи правата на дирекцията и не води до недопустимостта му. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Видно от оспорената заповед, същата е издадена с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни строежи и/или без разрешение за стореж. В конкретния случай жалбоподателката Хаджиева е представила две разрешения за строеж, първото от 1999 г., придружено с одобрен проект, за извършване на надстрояване на втори жилищен етаж и тавански полуетаж и екзекутив, който строеж е изпълнен и е въведен в експлоатация на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, във вида му, както е изпълнен и в съответствие на екзекутивите, и второ от 2010 г. за остъкляване на западната тераса на жилищната сграда и монтиране на съоръжение /котле/ за отопление, издадено въз основа на конструктивно становище /л. 12, 13 и 14/. От това следва, че строежът, описан в заповедта, като част от изпълнените строежи по посочените разрешения за строеж, издадени въз основа на проекти и екзекутив и конструктивно становище, не са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което правно основание тя е издадена. Освен това от заключението на вещото лице се установява, че процесната тераса е изпълнена в съответствие на одобрените екзекутиви, а остъкляването на терасата съвпада с параметрите й, поради което не се установяват фактическите основания за издаване на заповедта, за наличие на съществено отклонение на строежа от одобрените строителни книжа. Претендираните разноски за касационната инстанция от ответницата не са доказани, тъй като видно от представения договор на правна защита и съдействие, договорено е съответно възнаграждение, но до приключване на устните състезания в тази инстанция не е платено, т. е. разноски в хода на производството не са извършени. Правилно първоинстанционният съд е присъдил изцяло платеното адвокатско възнаграждение, като разноски по делото, което не е прекомерно. Касае се производство, по което са проведени четири съдебни заседания, изслушано е вещо лице, изготвяни са становища и писмена защита от пълномощника-двокат, с кантора в гр. Пловдив. С оглед на това определеното възнаграждение не е прекомерно с оглед § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което решението и в тази му част е правилно. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, твърдяни в касационната жалба, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК