Решение № 144 от 28.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 347/2014 г.

Решение № 144 от 28.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 347/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по протест на Апелативна прокуратура-Велико Търново, срещу въззивна присъда от 06.01.2013 г., постановена по внохд № 290/13 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за уважаването му. Н. същия за основателен относно твърденията за допуснати съществени процесулани нарушение, които са довели до нарушения на материалния закон. Изразява становище, че в случая се касае за извършени от подсъдимия действия, съставляващи престъпление по чл. 142 от НК. Налице е промяна на местонахождението на пострадалия-работното му място, което не е направено доброволно, през който период той е бил ограничен в действията си и възможността да се придвижва. Тази промяна е сторена с цел пострадалият да бъде противозаконно лишен от свобода. Защитата на подсъдимия оспорва протеста и моли същият да бъде оставен без уважение. Изразява становище, че от протеста не става ясно с какво въззивният съд е ограничил правата на подсъдимия. Счита, че фактическата обстановка е изяснена, след задълбочен и обективен анализ на доказателствената съвкупност от страна на въззивната инстанция, нещо което липсва в мотивите на ОС-Русе. Намира, че относно липсата на принудителни действия, както и във връзка със служебните отношения между подсъдимия и Р., апелативният съд, съпоставяйки доказателствата е дал убедителен отговор за липсата на специална цел за незаконно лишаване от свобода. Счита, че правилно е приложен материалният закон. Представя писмено становище. Подсъдимият М. К. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 49 от 07.10.2013 г., постановена по нохд № 399/13 г., Окръжен съд - Русе е признал подсъдимия М. К. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 1/изм./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК и му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Извършил е групиране на това наказание с наложеното на К. наказание по нохд № 169/12 г. Приложил е разпоредбата на чл. 66 от НК. С въззивна присъда № 1 от 06.01.2014 г., постановена по внохд № 290/13 г., Апелативен съд- Велико Търново е отменил изцяло първоинстанционна присъда, вместо което е признал подсъдимия М. К. К. за невиновен в това, че на 06.03.2009 г. в [населено място], от офис на ЦКБ-АД клон Русе, да е отвлякъл Г. Р., с цел противозаконно да го лиши от свобода, поради което го е оправдал по повдиганото обвинение по чл. 142, ал. 1/изм./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Касационният протест е неоснователен. От значение е да се очертаят пределите на касационната проверка, предвид изложението на прокуратурата в протеста. Независимо от неговия обем-четири страници, конкретни доводи, в подкрепа на поддържаните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не се съдържат. Декларативно е заявено нарушение при оценъчната дейност на въззивния съд, с превратно тълкуване на доказателствата. В останалата част прокурорът изразява собствено становище по фактологията, дава собствена оценка на доказателствата, от която извежда правни изводи за доказаност на обвинението. Това съдържание на протеста, в което прокурорът обосновава своята оценка на доказателствата и следващите се според него правни изводи, без да сочи дали оспорва фактологията, приета от въззивният съд, както и дали има нарушения в оценъчната дейност, не сочи на аргументи в подкрепа на твърдяните касационни основания. Касационната проверка е по отношение на въззивния съдебен акт и е в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършен от него доказателствен анализ и направените правни изводи. В самия протест изрично е отразено, че ще бъдат изготвени допълнителни писмени съображения, след изготвянето на мотивите. Такива обаче не са представени, включително в законоустановения срок по чл. 351, ал. 3 от НПК. Допълнителни аргументи не се изложиха и от представителя на ВКП. Доколкото в протеста все пак се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с аналитичната си дейност /макар и без да се сочи в какво се изразява това нарушение/ следва да се даде отговор в настоящия съдебен акт. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивният съд е изпълнил тези си задължения и постановената въззивна присъда отговаря на законоустановените изисквания за съдържание. Неоснователно е възражението и за невярна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд в рамките на събрания от първата инстанция възможен доказателствен обем е извършил самостоятелен, обстоен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, което е обусловило и приемането на различна фактическа обстановка от тази, установена от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Доказателствената дейност на АС-Велико Търново не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Видно от мотивите на въззивната присъда всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими за изясняване съставомерността на деянието. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответното доказателствено средство, както и тяхната кореспонденция-подкрепяща или опровергаваща ги с останалите доказателствени източници. Неоснователни са и оплакванията във връзка с приложението на материалния закон. След установяване на правно релевантните факти, апелативният съд е извел и правилни правни изводи за несъставомерност на деянието. Последните са резултат и от вярно тълкуване на елементите от състава на инкриминираното на подсъдимия престъпление, при това в контекста не само на доктринерно приетото, но и на трайната съдебната практика на ВКС /коментирана в мотивите на въззивната присъда/. За да обоснове изводите си за несъставомерност на инкриминираното престъпление-"отвличане", апелативният съд подробно и в логическа последователност е проследил всички действия на подсъдимия и пострадалия, съпътстващи придвижването им от [населено място] до [населено място]. Свидетелят Р. е тръгнал доброволно, след като е оставил оръжието си, сам се е качил в автомобила, като един от охранителите му е отворил задната врата; имал е в себе си мобилен телефон, който не му е бил отнет през цялото време на пътуването; отначало той е мислил, че отиват да охраняват служители на "ЦКБ" в хотел Дунав, тъй като имало събиране там; след като е разбрал, че отиват в посока на [населено място], самият пострадал се е досетил, че това е във връзка със С. Д.; по време на пътя не е разговарял с никого за повода на пътуването; след като е разговарял с "големия шеф", Р. се е обадил на съпругата си, на която съобщил, че не му е упражнено физическо насилие, като я помолил да се обади на коменданта и да поиска документите и якето му, които бил оставил в банката; непосредствено след посочената среща, подсъдимият изпратил Р. до автогарата и му дал пари да си купи билет, за да се прибере до [населено място]. Всички тези фактически положения са подробно обсъдени от въззивният съд и правилно съотнесени към елементите от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 142, ал. 1/изм./ от НК. Както беше посочено, настоящият състав на касационния съд изцяло споделя правните изводи на АС-Велико Търново досежно приетата несъставомерност на деянието, поради което не се налага цялостното им преповтаряне в настоящия акт. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция, в рамките на правомощията си да се произнесе само в обжалваната част, предвид релевираните касационни основания и подкрепящите ги аргументи намира, че атакуваната въззивна присъда на АС-Велико Търново следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение