Решение № 14404 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2010 г.

Решение № 14404 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Илиев Шотев, действащ като едноличен търговец с фирма "Ивена комерс - Валентин Шотев", гр. София против решение № 141 от 09.11.2009 г. по адм. дело № 537/2007 г. на Софийския градски съд, с което жалбата му против решение № 246 от 27.10.2006 г. на председателя на Патентното ведомство за заличаване на притежавания от него промишлен дизайн рег. № 5298 "Етикет", е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като не е оценено цялостното впечатление, което дизайнът създава, не е съобразено с всички доказателства по делото, а се основава единствено върху особеното мнение на вещото лице в състава на повторната тройна експертиза, а изводите са в противоречие със събраните доказателства. Моли да бъде отменено, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът- председателят на Патентното ведомство на Република България оспорва жалбата и моли решението на градския съд да бъде оставено в сила, като му се присъди и възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът "Новико - Норд" ЕООД, гр. Чирпан оспорва касационната жалба и моли решението на градския съд за бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Софийския градски съд е постановено в съответствие със закона. Правилно градският съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение № 246 от 27.10.2006 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) е заличена регистрация на промишлен дизайн рег. № 5298 "Етикет" с притежател Валентин Шотев, действащ като едноличен търговец с фирма "Ивена комерс - Валентин Шотев", гр. София. Аргументирано и съгласно закона съдът намира, че административният акт е постановен от компетентния съгласно чл. 45, ал. 7 във връзка с ал. 3 от ЗПД орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по искане на ответника по касация "Новико - Норд" ООД, гр. Чирпан, мотивирано с регистрация на дизайна в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПД (чл. 43, ал. 2 от ЗПД). Спазена е процедурата по чл. 45, ал. 1 от ЗПД - екземпляр от искането за заличаване е изпратен на търговеца - притежател на дизайна, като му е предоставен срок за възражения. Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд за съответствие на атакувания административен акт с материалноправните разпоредби, уреждащи хипотезите на заличаване на дизайна, регламентирани в чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПД. Съгласно нормата на цитирания текст регистрацията се заличава, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1 от ЗПД, предвиждащ регистрация само на дизайн, който е нов и оригинален. Понятията "новост" и "оригиналност" са дефинирани съответно в чл. 12, ал. 1 и в чл. 13, ал. 1 от ЗПД, които предвиждат, че дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света (чл. 12, ал. 1 от ЗПД), и е оригинален, когато: цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета (чл. 13, ал. 1 от ЗПД). В конкретния случай по заявка на жалбоподателя ЕТ "Ивена комерс - Валентин Шотев", гр. София през 2003 г. Патентното ведомство на Република България регистрира промишлен дизайн № 5298, представляващ етикет с форма на правоъгълник, с множество словни и образни елементи, изобразени с черно на бял фон. Етикетът съдържа няколко основни елемента: думата "Искра", разположена централно, изписана с главна буква, ръкописно, с характерен шрифт с наклон на дясно, с вертикално удебелени букви и специфични орнаменти на буквата "к" и буквата "а"; фигури на два лъва, един срещу друг, държащи щит, поставени централно над посочената дума и черна широка хоризонтална лента с надпис, поставена под думата "искра". Тези основни елементи са почти идентични с елементите, използвани в регистрираната по рано (през 1992 г.) комбинирана търговска марка, рег. № 19436, използвана като изображение на етикет за пенливо вино. Приликата е изключително голяма (изключение е фигурата между лъвовете - в изображението на марката на мястото на щита има грозд в триъгълна форма и думата "искра", която е написана на латиница), поради което двете изображения създават еднакво цялостно впечатление. При тези данни законосъобразно съдът приема, че процесният дизайн е регистриран в нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 1 и на чл. 13, ал. 1 от ЗПД, поради което условията за неговото заличаване са изпълнени. Цялостният външен вид на регистрирания дизайн, определен от линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание и комбинацията от тях (чл. 3, ал. 1 от ЗПД) не се ползва с отличителност, а създава еднакво цялостно впечатление със знак (търговска марка) вече използван като изображение върху етикет за същия вид стоки, т. е. регистрираният дизайн не е оригинален, а тъй като използва елементите, включени в изображението на вече регистрирана търговска марка, при това разположени по идентичен начин - не се характеризира и с новост. Обстоятелството, че в процесния дизайн освен изброените основни елементи са включени и други (думата празнична, изписана с по-малки букви, разположена вляво над думата "Искра", надпис върху черната лента, означение на вида на виното и производителя) не опровергават горните изводи, тъй като не променят цялостното впечатление, което се определя от посочените по-горе основни елементи и тяхното разположение. Доводът, че дизайнът следва да се възприема само като графично изображение без смислово и фонетично съдържание, съдът намира за неоснователен. Разглежданият дизайн е такъв за етикет, а предназначението на етикета е да предостави информация за стоката. Поради това в случая смисловото съдържание на включените в дизайна елементи и думи не може да бъде игнорирано. Това съдържание превръща думата "Искра" в основен елемент, носител на информация за продукта (пенливо искрящо вино) и в същото време определя сходството и еднаквото впечатление, което дизайнът създава с вече използвани изображения върху на етикети за този вид вина. В този смисъл са данните за регистрация на търговската марка рег. № 19436 и писмените доказателства за продажба на вина с етикети, върху които е изобразена посочената марка. С оглед изложеното законосъобразно първоинстанционният съд приема, че решението на административния орган за заличаване на дизайна е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не подлежи на отмяна. Ето защо като отхвърля жалбата против акта на Патентното ведомство, градският съд постановява решение, което кореспондира със закона. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. В съответствие си изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд проверява законосъобразността на административния акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване е разпределена в съответствие с изискванията на чл. 170 и чл. 171 от АПК, обсъдени са всички възражения и доводи на страните, а изводите на съда се основават на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. След анализ на представените по делото данни за регистрация на комбинирана търговска марка рег. № 19436 през 1992 г., етикет, върху който е изобразена посочената търговска марка, доказателствата за производство и продажба на пенливо вино с етикет, съдържащ изображение на защитената марка, заключенията на вещите лица по изслушаните единична и тройна експертизи, депозирани съответно от 27.05.2008 г. и от 09.03.2009 г., както и особеното мнение на вещото лице в състава на тройната експертиза, изслушана и приета в съдебно заседание на 19.10.2009 г., съдебният състав стига до извода, че процесният дизайн е регистриран в нарушение на изискванията за новост и оригиналност, поради което условията за неговото заличаване са изпълнени. Оспореното решение съдържа подробни съображения, обосноваващи заключението на съдебния състав - направена е подробна съпоставка между процесния дизайн и регистрираната преди него търговска марка, изобразена върху етикет, като са разгледани всички елементи и комбинацията от тях, обсъдено е влиянието на всеки елемент върху цялостното впечатление, което дизайнът създава. Изложени са и мотиви за причините, поради които съдът възприема за компетентно, задълбочено и достоверно особеното мнение на вещото лице, включено в състава на втората тройна експертиза. Възражението за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Изводите на съдебния състав за законосъобразност на административния акт се изграждат изцяло върху събраните в хода на процеса доказателства. Представените по делото свидетелство за регистрация на комбинирана търговска марка рег. № 19436, етикет, върху който е изобразена посочената търговска марка, доказателства за производство и продажба на пенливо вино с етикет, съдържащ изображение на защитената марка, заключенията на вещите лица по изслушаните единична и тройна експертизи, депозирани съответно от 27.05.2008 г. и от 09.03.2009 г., както и особеното мнение на вещото лице в състава на тройната експертиза, изслушана и приета в съдебно заседание на 19.10.2009 г. обосновават изводите на първоинстанционния съд, че към датата на регистрация процесният дизайн не е съответствал на изискванията за новост и оригиналност по смисъла на закона. Тези изводи от своя страна водят до заключението за законосъобразност на административния акт и неоснователност на жалбата. Поради изложеното Върховният административен съд приема, че решението на Софийския градски съд е валидно, допустимо, законосъобразно и обосновано и при постановяването му не са допуснати посочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следователно не са налице изброените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за отмяна на съдебния акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Патентното ведомство на Република България сумата 150.00 лв. - възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт представителство по делото. При липсата на данни за действително направени от страна на ответника "Новико - Норд" ЕООД разноски в касационното производство (представеното пълномощно не съдържа доказателства за разноски), съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на страната въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение