Решение № 780 от 23.12.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.129, вх.7, ет.6, ап.164, ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. З. С., против Решение №1129 от 03.11.2024г. по в. гр. д. №1641/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 675/01.03.2024 г. постановено по гр. дело № 12307/2022 г. по описа на РС-Варна, 35-ти състав, с което е отхвърлен предявения от ищцата Костадинка С. Д., ЕГН **********, починала в хода на производството по делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от дъщеря си- В. Д. Д., ЕГН **********, срещу ответниците Т. Б. Д., ЕГН **********, и Д. Н. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Тополи, ул. „Матей Стоянов“ № 28, иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне до размера на 1/4 ид.ч. от прехвърления имот на сключения на 17.01.1991г. с нотариален акт № 131, том I, дело 237/1991г. на нотариус при Варненски районен съд, между Костадинка С. Д. и Добри Ненов Д., от една страна, в качеството им на прехвърлители, и Ненко Д. Д., от друга страна, в качеството му на приобретател, договор за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на недвижим имот жилищна сграда на два етажа, находяща се в с.Тополи, ул. „Матей Стоянов“ № 28, състояща се от: първи етаж- три стаи, кухня и коридор; втори етаж- три стаи, кухня, коридор, външно стълбище, изба под външното стълбище, външен тоалет, гараж със стая и навес, застроени върху държавно място, съставляващо парцел XVI в кв.39 по плана на с. Тополи, с пространство от 560 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху това място, а по актуалните КККР на с. Тополи, община Варна, одобрени със Заповед № РД- 18- 29/ 23.04.2015г. на ИД на АГКК- сграда с идентификатор №72709.501.17.1, с функционално предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 98 кв.м.; сграда с идентификатор № 72709.501.17.2, с функционално предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 12 кв.м.; сграда с идентификатор № 72709.501.17.3, с функционално предназначение: гараж, брой етажи 1, застроена площ 39 кв.м.; сграда с идентификатор № 72709.501.17.4, с функционално предназначение: постройка за допълващо застрояване, брой етажи 1, застроена площ 43 кв.м., застроени в поземлен имот с идентификатор № 72709.501.17, поради неизпълнение от страна на ответниците на задължението им за гледането и издръжката на ищцата Костадинка С. Д.. Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответните страни по нея Т. Б. Д., ЕГН **********, и Д. Н. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Тополи, ул. „Матей Стоянов“ № 28, чрез пълномощника им по делото адв. Д. К., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. С определение №3670 от 14.07.2025г. по настоящото гр. д. №625/2025г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение с формираната практика на ВКС /Решение №363 от 26.05.2010г. по гр.д. №756/2009г., ІІІ ГО; Решение №82 от 05.04.2011г. по гр.д. №1313/2009г., ІV ГО; Решение №243 от 17.07.2015г. по гр.д. №6828/2014г., ІV ГО, Решение №340 от 04.11.2015г. по гр. д. № 1668/2015г., ІV ГО; Решение №60144 от 30.07.2021 по гр.д. 3081/2020г., ІV ГО; и др./ по въпросите за обема и съдържанието на дължимата от приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, респ. от неговите наследници, престация на кредитора, както и за правните последици при неприемане или неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задължението на длъжника. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното: По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, в която обобщено се приема следното: Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, а се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора според нуждата и възможностите му да се справя сам. Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, изпада в забава, при което поетото от приобретателя задължение за издръжка следва да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи се погасява поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата- в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства- възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. По касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел следното: На 17.01.1991г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот- прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка № 131, том I, дело 237/1991г. на Варненски нотариус, Добри Ненов Д. и Костадинка С. Д., като прехвърлители, са сключили със сина си Ненко Д. Д., като приобретател, договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда на два етажа, находяща се в с.Тополи, ул. „Матей Стоянов“ № 28, състояща се от първи етаж- три стаи, кухня и коридор, втори етаж - три стаи, кухня, коридор, външно стълбище, изба под външното стълбище, външен тоалет, гараж със стая и навес, застроени върху държавно място, съставляващо парцел XVI в кв.39 по плана на с.Тополи, с пространство от 560 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху това място, срещу задължение за гледане и издръжка, поето от Ненко Д. Д. спрямо родителите си Добри Ненов Д. и Костадинка С. Д. до края на живота им. Към датата на сключване на договора Ненко Д. Д. е бил в граждански брак с ответницата Т. Б. Д.. Добри Ненов Д. е починал на 29.12.1991г., като негови наследници са съпругата му Костадинка С. Д. и двете му деца - Ненко Д. Д. и В. Д. Д.. Ненко Д. Д. е починал на 11.04.2021г., като негови наследници са съпруга му Т. Б. Д. и сина му Д. Н. Д.. Костадинка С. Д., която е предявила иска за разваляне на договора, е починала в хода на производството по делото- на 17.02.2023 г., като е оставила за свои наследници дъщеря - В. Д. Д. и внук- Д. Н. Д.- ответник по делото, като в производството по делото на основание чл.227 от ГПК е била конституирана като ищец В. Д. Д.. Съдът е приел, че приобретателят по договора Ненко Д. Д. до смъртта си на 11.04.2021г. е изпълнявал точно и в пълен обем поетите задължения за издръжка и гледане по отношение на своята майка Костадинка Д., като след това наследниците му- преживялата му съпруга и син Т. Д. и Д. Д. са продължили да изпълняват посочените задължения по отношение на кредитора Костадинка Д.. За да направи този извод, съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели Антоанета М. Радева и Петя Йорданова Данаилова, според които Костадинка Д. е изглеждала изпрана, изгладена, усмихната и лъчезарна. За нея се е грижил нейният син Ненко, заедно със съпругата си Т. и сина си Д., а след като Ненко починал за Костадинка Д. продължили да се грижат Т. и Д.. Костадинка Д. не била мръсна или гладна, като съвсем спокойно се е разхождала както из стаите на жилището, така и извън къщата. Костадинка е яла храната, която е била наготвена от Т.. Приел е, че след като Костадинка Д. напуснала обитаваното заедно с ответниците жилище Т. Д., чрез адв. К., на 25.07.2022г. е отправила с телепоща с изходящ № 40/25.07.2022г. предложение до нея да се върне в дома си в с. Тополи, ул. „Матей Стоянов“ № 28, като в случай, че не желае да се върне, Т. Д. е изразила готовност да заплаща издръжка на Костадинка в размер на 100 лв. месечно. След това ответниците направили парични преводи в полза на Костадинка Д. с основание договор за гледане и издръжка, както следва: Т. Д. е направила парични преводи на 08.08.2022г., 09.09.2022г. и на 12.12.2022г. в размер на по 100 лева, а на 07.12.2022г. е направила превод в размер на 200 лв., а Д. Д. е направил превод в размер на 100 лв. на 14.12.2022г. При така установените факти според съда Т. Д. и Д. Д. са изпълнили задълженията си по процесния договор за гледане и издръжка, като са предоставили пълно изпълнение, покриващо екзистенциалните нужди на Костадинка Д. за гледане и издръжка. Ето защо съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението са основателни. По делото няма спор между страните, че до смъртта си, настъпила на 11.04.2021г., първоначалният приобретател по договора за гледане и издръжка Ненко Д. Д. е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане по отношение на своята майка Костадинка Д.. За периода след смъртта му обаче неправилно въззивният съд е приел, че по делото се установява, че наследниците му- ответниците Т. и Д. Д.и, са изпълнявали точно и в пълен обем така поетите от наследодателя им задължения. Според настоящия състав на съда от показанията на разпитаните по делото свидетели Антоанета Радева и Петя Данаилова не се установява ответниците да са предоставяли необходимата цялостна издръжка на Костадинка Д., включваща храна, режийни разноски, дрехи, лекарства и др.; и да са полагали грижи за здравето, хигиената и домакинството й според нуждата и възможностите й да се справя сама. Свидетелите са съседи на процесния имот, в който до юли 2022г. е живяла кредиторката, и действително излагат впечатленията си, че тя изглеждала обгрижвана и не изразявала някакво недоволство от получаваните грижи, но само въз основа на тези техни твърдения не би могло да се приеме наличие на пълно изпълнение от страна на ответниците. В случая следва да бъдат съобразени и показанията на св. Десислава Данаилова- внучка на Костадинка Д., от които се установява, че последната именно с нея, като близък човек, е споделяла оплакванията си от отношението на ответниците- че невинаги поради здравословните си проблеми е можела да яде приготвената от тях храна, че са се държали студено и не са разговаряли с нея, че е перяла сама дрехите си, тъй като ответниците не са искали да й ги перат в една пералня с техните. От показанията на посочената свидетелка се установява и че тя самата е готвела и носела храна на баба си, а ответниците не са предприели каквито и да са действия, за да й бъде оказана медицинска помощ поради проблемите й със зрението, за които им е споделила. Свидетелката и майка й- ищцата В. Д., са я завели на очен лекар, при което е констатирана необходимост от операция, извършена през м. юли 2022г. с тяхно съдействие. Действително св. Десислава Данаилова е дъщеря на ищцата В. Д. и при преценката на показанията й следва да се отчиа възможната й заинтересованост от изхода на делото, но в случая показанията й са логични и последователни и се подкрепят от писмените доказателства и обективните данни по делото, видно от които на 27.07.2022г. на Костадинка Д. действително е било извършено оперативно лечение на катаракта на ляво око. Неправилно въззивният съд не е отчел при преценката си за наличието на изпълнение от страна на ответниците и обстоятелството, че считано от 04.07.2022г. до смъртта й на 17.02.2023г. ответниците не са полагали никакви грижи и не са предоставили издръжка на кредиторката. Действително в този период същата е напуснала съвместно обитаваното с тях жилище и по този начин не им е оказала необходимото съдействие за изпълнение на задълженията им за полагане на грижи, поради което и предвид посоченото по- горе по правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, това задължение може да се приеме за погасено поради невъзможност за изпълнение, за която те не отговарят. Това обстоятелство обаче не освобождава ответниците от задължението им за предоставяне на издръжка, тъй като такава може да се предоставя и в пари. Ето защо, за да бъдат изправна страна по договора, ответниците е следвало да започнат да заплащат на кредиторката, без да чакат постановяване на решение за трансформация на задължението им, цялата й необходима издръжка за покриване на всички нейни нужди от храна, отопление, дрехи, лекарства и др. По делото не се установява те да са изпълнили в пълен обем това свое задължение. От писмените доказателства е видно, че са направили опити да заплащат с пощенски записи суми в размер на 100 лв. и 200 лв. на кредиторката, които не са били потърсени и получени от нея. Така наредените от тях суми с оглед размера си обаче не биха могли да съставляват пълно изпълнение на задължението за заплащане на издръжка, а само частично такова, което съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не е длъжен да приеме. Едва на 04.01.2023г., т.е. шест месеца след като прехвърлителката Костадинка Д. е напуснала дома им в с. Тополи, и след като е предявила иска за разваляне на договора, с подадените отговори на исковата й молба ответниците са поискали трансформация на натуралното си задължение за издръжка в пари. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че ответниците са допуснали неизпълнение на поетите по отношение на кредиторката Костадинка Д. задължения по договора за гледане и издръжка, което неизпълнение не е незначително с оглед интереса на кредитора. Предвид горното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се реши по същество от касационната инстанция. Предявеният иск за разваляне на договора съобразно притежаваните за това права от ищцата В. Д., а именно- по отношение на ¼ идеална част от прехвърления имот е основателен и следва да се уважи. С оглед изхода на делото в полза на касаторката следва да се присъдят направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 3520, 80 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,