Решение № 6495 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1083/2009 г.

Решение № 6495 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1083/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Илко Георгиев Борисов като пълномощник на Георги Димитров Йорданов в качеството му на председател на Общински съвет гр. Пазарджик против решение № 477 от 4.12.2008 г. на Административен съд гр. Пазарджик, ХII състав по адм. дело № 256/2008 г. С него се отменя чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик, приета от Общински съвет - гр. Пазарджик. В касационната жалба, мотивирана с цитиране на нормативната уредба се поддържа наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на друго, по същество с което се остави в сила действието на чл. 15, ал. 2, т. 1. Ответниците, Андрея Петков Симеонов и Драган Димитров Галев не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно в обжалваното решение е прието, че въпреки указанията касаторът не е представил доказателства за невъзможност за установяване на количеството битови отпадъци съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, което лишава съда от възможността да провери законосъобразността на приетия начин на определяне на таксата за битови отпадъци с което са налице основанията по чл. 196, вр. с чл. 146, т. 2 и 4 от АПК за отмяна на чл. 15, ал. 2, т. 1 от процесната наредба. При тълкуването на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ в настоящите им редакции се налага извод, че законодателят е определил възможност за определяне на таксите съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ само когато не е възможно да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. От материалите по делото не може да се направи извод за съобразяване от административния орган на тези обстоятелства поради което решението на съда не страда от пороците, посочени като основания за отмяната му. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил чл. 15, ал. 2, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик като незаконосъобразна със съображенията, че определянето на размера на таксата за битови отпадъци формирана върху данъчната стойност на имота не е съобразено с невъзможност да се определи количеството на битовите отпадъци като основен начин за определяне на дължимата такса регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. При липса на съображения и доказателства за прилагане на алтернативния начин за определяне на таксата от страна на общинския съвет е налице основание за отмяната обжалваният текст от наредбата. При изложените съображения оспорените текстове са отменени. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, който е основен начин за определяне на тази такса. Според ал. 2 когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основата, определена от общинския съвет. Анализа на разпоредбата налага извода, че за да се определи таксата пропорционално върху данъчната оценка на имотите е необходимо да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, каквито мотиви не са изложени от колективния административен орган при приемането на обжалваните разпоредби и не се представят никакви доказателства в тази насока. Проверката за законосъобразност на оспорената разпоредба се извършва от мотивите за приемането й като задължителен елемент на подзаконовия нормативен акт, които имат значение и за адресатите на акта да разберат фактите и причините, мотивирали общинския съвет да възприеме този вариант на уредбата при определянето на таксата за битови отпадъци. Липсата на мотиви за приемането на оспорения текст обуславят незаконосъобразността му с последици отмяната му, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Поддържаните доводи в касационната жалба не сочат наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 и решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение