Решение № 10340 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2019 г.

Решение № 10340 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "БЛУ МОНДИАЛ" ООД, ЕИК: 200530805 със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. "Колуша" № 74, подадена чрез пълномощника му адв. Д. Балкански, против решение № 1019 от 19.02.2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 13100/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22001016006683-091-001/22.05.2017 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1724/31.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 079. 40 лв. Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат в касационната жалба. В нея се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, свеждащи се до това, че неправилно съдът е потвърдил РА, въпреки че по делото е доказано осъществяването на доставките на стоки по процесните фактури чрез представените приемо-предавателни протоколи и пътни листове, установяващи предаването на същите на превозвач. Доказано е влагането на стоките в производствената дейност на дружеството. Правото на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано поради това, че доставчиците не са представили доказателства, че са разполагали със стоките, със складове и с назначени работници по трудови договори. Претендира се отмяна на решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 079 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съответствието на решението с материалния закон: Фактическата обстановка е точно и пълно установена. С РА не е признато правото на приспадане на ДДС на ревизираното дружество "БЛУ МОНДИАЛ" ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от "ЕВРОСТИЛ 2014 ПГ" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН" ЕООД, "ПРОФИЛ КОМЕРС" ЕООД, "ДЖИ ЕМ СЪРВИСИС" ЕООД и "КОРОГРУП" ЕООД, и в резултат на това са установени задължения за ДДС в общ размер 16 538. 54 лв. и лихви в размер на 1 774. 93 лв. Изложени са мотиви, че доставки на стоки не са осъществени, както и че от счетоводните записвания не може да се установи използването на стоките за последващи облагаеми доставки или влагането им производствената дейност, която е производство на кухненски ролки и тоалетна хартия (стр. 29 от ревизионния доклад /РД/). Във фактурите стоките са описани като найлонови торби, стреч фолио, салфетки, хартия тип флутинг, лепило, найлонови чували, тиксо. Фактурите, издадени от "КОРОГРУП" ЕООД имат за предмет строителни материали - желязо, бетон, варов разтвор, керемиди, тухли, мушама, летви, улуци. Правилно е приел АССГ, че за да се признае правото на данъчен кредит на данъчно задълженото лице, следва то да е доказало осъществяването на доставките на стоки и използването на тези стоки за следващите му облагаеми доставки или като разходи за дейността, формиращи себестойността на произведените от него стоки или предоставените услуги. В този смисъл е приетото от СЕС в т. 31 от решението му от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник. Съдът следва да прецени дали тези условия са изпълнени в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право /т. 32 от цитираното решение на СЕС и т. 43 от решението на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита-К/. Правилно на основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК административният съд е възложил доказателствената тежест за доказването на посочените обстоятелства на жалбоподателя, който претендира, че законосъобразно е упражнил правото си на приспадане. В този смисъл е и т. 37 от решението на СЕС по делото Евита-К. Жалбоподателят не е доказал, че е получил стоките по процесните фактури, за да се приеме, че доставчиците са му прехвърлили правото да се разпорежда с тях като собственик, т. е. че е осъществена доставката им по определението в чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Във връзка с фактурите, издадени от "КОРОГРУП" ЕООД, за строителни материали са представени само два пътни листове, издадени от "БЛУ МОНДИАЛ" ООД, с маршрут Кюстендил-София и вид на превоза "доставка на материали", по отношение на които правилно първостепенният съд е приел, че не доказват предаването и приемането на строителните материали, противно на твърденията на касатора. Заключението на вещото лице по назначената от съда ССЕ не установява да са извършени от "БЛУ МОНДИАЛ" ООД следващи облагаеми доставки на строителните материали към негови клиенти, а и това не се твърди, видно от обстоятелствената част на жалбата. Твърденията на жалбоподателя са, че стоките са вложени в производствената му дейност, но не са представени по делото доказателства за това, че строителните материали /5 000 тухли, 1 700 керемиди, 2, т. желязо, 250 л. м. улуци и др./ са използвани за изграждането на производствен обект. Във връзка с фактурите, издадени от "ПРОФИЛ КОМЕРС" ЕООД и "ДЖИ ЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, също не са представени документи, удостоверяващи предаване и приемане на стоките. Представени са само пътни листове, издадени от "БЛУ МОНДИАЛ" ООД, а към една от фактурите от "ДЖИ ЕМ СЪРВИСИС" ЕООД – стокова разписка, която също не доказва посоченото обстоятелство, тъй като не съдържа подписи на лицата, предали и приели стоките. Приложените пътни листове към тези фактури са в противоречие с вписаните в тях транспортни услуги за доставките на стоките. Допълнителен аргумент за липсата на осъществени доставки по тези фактури е това, че доставчиците не са потвърдили извършването им и не са включили фактурите в дневниците си за продажбите. С цел да докаже осъществяването на доставките на стоки по фактурите, издадени от "ЕВРОСТИЛ 2014 ПГ" ЕООД и "ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН" ЕООД, жалбоподателят е представил приемо-предавателни протоколи към тях. Същите са оспорени като неавтентични частни удостоверителни документи от ответника и в производството по оспорването им по чл. 193 и чл. 194 ГПК обстоятелството, че подписите в тях са положени от посочените лица, не е доказано. С оглед това правилно АССГ е приел в мотивите на своето решение, че оспорването не е доказано и протоколите следва да се изключат от доказателствения материал. Оспорването на автентичността на частния документ е процесуален способ на една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна, тъй като предмет на производството по оспорване е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Според т. 37 от решението на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Макс Пен, при спор, който от самото начало има за предмет правото на приспадане на начисления в определени фактури ДДС, представянето от страна на данъчната администрация на нови данни в хода на съдебното производство, в т. ч. оспорването на действителността на подписите в представените от другата страна документи, не може да се счита за влошаващо положението на данъчно задълженото лице. Съдът не е обсъдил дадените от доставчика "ЕВРОСТИЛ 2014 ПГ" ЕООД в отговор на извършената насрещна проверка писмени обяснения, представените от него приемо-предавателни протоколи и установеното включване на фактурите в дневниците за продажбите на дружеството. Това обаче не се отразява на правилността на решението му, тъй като дори и по отношение на стоките по тези фактури, както и по отношение на стоките по останалите спорни фактури, ССЕ не установява влагане на същите в производствената дейност на "БЛУ МОНДИАЛ" ООД, противно на твърденията в касационната жалба. За да откажат правото на приспадане на ДДС и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, органите по приходите са констатирали, че в счетоводството на "БЛУ МОНДИАЛ" ООД материалите погрешно се изписват по сметка 7011 "Приходи от продажба на продукция". Дружеството не изготвя калкулации на влаганите материали и не формира фактическа себестойност на готовата продукция, поради което е невъзможно по счетоводните записвания да се проследи получаването на стоките, тяхното изписване и влагането им в производството на готова продукция. Според заключението на вещото лице по ССЕ /забележка 2 на стр. 4 от счетоводната къща, която е водила счетоводството на "БЛУ МОНДИАЛ" ООД през процесните години /2015 г. и 2016 г./, то е било уведомено, че не се съхранява информация за тези години, тъй като тази информация е била изтрита от компютрите. В т. 6 на стр. 5 вещото лице посочва, че поради обективни причини /тези, описани в забележка 2/, и неналичие на инвентаризационни описи, съответно- на данни за реализирана продукция от страна на жалбоподателя, е невъзможно да се проследят стоковите потоци на процесните стоки. По така изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за процесуалното му представителство от юрисконсулт в касационната инстанция, в размера, в който е поискано. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение