Решение № 4853 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВЕРЕЯ-ТУР АД, Стара Загора срещу решение 429/4.12.2023г., постановено по адм. дело 98/2023г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу разрешение за строеж 19-51 от 25.01.2023 г. на главния архитект на община Стара Загора. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развива подробни доводи, че решаващия състав на административния съд си бил позволил недопустими коментари на влязло в сила определение постановено от ВАС, разрешението за строеж не било съобщено на касатора и така били увредени процесуалните му права в административната фаза на производството, променяло се предназначението на помещението от такова с код 550, на такова с код 640, поради което било необходимо съгласието на дружеството касатор за да бъде издадено процесното разрешение за строеж. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Ответникът главен архитект на община Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Постъпило е становище от кмета на община Стара Загора, който не е страна по делото. Ответниците ЕКС ПЕТРОЛИУМ ЕООД и РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ ООД в представен писмен отговор оспорват касационната жалба. Развиват съображения в подкрепа на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При правилно установена по делото фактическа обстановка, Административен съд Стара Загора град е постановил законосъобразно решение. С разрешението за строеж предмет на съдебен контрол пред първата инстанция главен архитект на община Стара Загора позволено извършването на строителство на Игрална зала, изразяващо се в преустройство на кафене в игрална зала със застроена площ 128,19 кв.м, строеж четвърта категория, в УПИ I-80 от кв. 2001 по плана на Стара Загора, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.80.1.39 по кадастралната карта, с административен адрес Стара Загора, [улица]. От събраните по делото доказателства, включително заключението на изслушаната експертиза, се установява, че е позволено преустройство на съществуващо нежилищно помещение в сграда, разположена в урбанизирана територия с терени за обществено обслужване - Оо и в устройствена зона Смесена централна градска част. Правилно съдът е счел, че за издаване на процесното разрешение за строеж не е необходимо даването на съгласие от жалбоподателя по реда на чл.185, ал. 2 от ЗУТ, макар да е собственик на самостоятелни обекти в сградата, в която се намира преустройваният имот, както и на самия поземления имот, в който е разположена сградата. Експертизата е установила, че с разрешението за строеж не се предвиждат конструктивни промени, не се засягат общи части на сградата, а преустройството е единствено в границите на самостоятелния обект. Установено е също така, че не се предвижда инсталации на обекта да преминават през общи части. Изрично вещото лице заявява и поддържа, че с това преустройство не се предвижда различно от досегашното шумово замърсяване. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд Стара Загора, довели до отхвърляне на оспорването. В допълнение следва да се добави и следното: Основното възражение на касатора, че е необходимо неговото съгласие при издаване на процесното разрешение за строеж и съответно липсата на съгласието опорочавала издадения административен акт е неоснователно. В случая е приложима нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, според която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. В случая дори да е налице промяна на предназначението /от код 550 на такова с код 640/, тъй като се разрешава преустройството на нежилищно помещение, съгласно посочената норма не се изисква съгласието на етажните собственици ако: -не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; -не се изменят съществено общите части на сградата; -се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; -не е налице наднормено замърсяване; Всички тези условия са налице, както подробно бе посочено по-горе. Безспорно е установено спазване на изискванията, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и не се предвижда наднормено шумово или друго замърсяване, поради което не е необходимо съгласието на собствениците в етажната собственост. /в този смисъл решение 3130 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 10065/2020 г., II о./. Дори да е вярно твърдението на касатора, че не е уведомен за издаденото разрешение за строеж, това процедурно нарушение не е категорията на съществените тези които ако не бяха допуснати, резултатът от административното производство би бил друг. В случая дружеството се е възползвало от правото си на жалба срещу административния акт /на деветия ден от постановяването му/, имало е всички права да представя и сочи доказателства, да прави необходимите според него искания, поради което интересът му не е накърнен. Всички останали съображения и доводи на касатора са неотносими. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Стара Загора е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,