Решение № 14889 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2018 г.

Решение № 14889 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Методиев и П. Йорданова, [населено място], против решение № 2875/27.04.2018 г., постановено по адм. д. № 14163/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против заповед № РА-30-315/19.10.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Едноетажна жилищна сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1109.640, УП 640, с административен адрес: [жк], [адрес]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на заповедта е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, за изграждането на който са изискуеми строителни книжа. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че е налице незаконен строеж, изпълнен без изискуемите, в тази връзка, строително разрешение и инвестиционен проект. Ноторно е, че процесното строитество не попада в изключенията на чл. 147 и чл. 151 ЗУТ, поради което логичен е изводът, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед безспорно установената дата на извършването на строежа - 2015 г., същият не е търпим, по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и подлежи на премахване. Правилни са и изводите на решаващия съд, че с процесната заповед не е нарушена разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като този съд изцяло ги споделя. Защитата на този текст предполага стриктно спазване на установените законови разпоредби от страна на търсещия защита съобразно принципите за законност, съразмерност и равенство. Неоснователни са и доводите, основани на чл. 9 от ЗЗДискр. Съгласно точната и ясна редакция на правната норма, същата е приложима в производство за защита от дискриминация, а воденото в случая производство е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 225а ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав