Решение № 8 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 913/2020 г.

Решение № 8 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 913/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Б. срещу решение № 1017/13.02.19 по г. д. № 12752/16 на СГС, ГО, ІІ В състав /поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 16.12.19 по г. д. № 12752/16/, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 7.01.13 пътно-транспортно произшествие /ПТП/ и 3452, 76 лв. лихви за периода 7.01.13-18.09.14 г., със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенциите ведно с присъждане на разноски за трите инстанции. Ответната страна Т. Ж. К. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 714/27.10.20 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос относно дължимостта на обезщетение за вреди от деликт, вкл. при наслагване на вреди. С обжалваното решение е прието, че исковете са неоснователни предвид липса на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число поради невъзможност да се разграничат травмите, претендирани от процесното произшествие, и тези от предходно. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: За да се ангажира деликтната отговорност на ответник, следва да е налице негово виновно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с претърпени от ищеца вреди - чл. 45 ЗЗД. След като предявеният в тази връзка иск за обезвреда е допустим и установен по основанието си – налице са всички елементи от фактическия състав на приложимата разпоредба - обезщетение се дължи, включително в хипотеза на наслагване на вреди. Размерът му се определя от съда съобразно конкретните обстоятелства. По основателността на касационната жалба: От събраните по делото доказателства, в това число показанията на свидетели-очевидци, административно-наказателната преписка и изслушаните експертизи, се установява следната фактическа обстановка: На 7.01.13 в гр. София, докато пресичала бул. Васил Левски по пешеходната пътека, находяща се преди улица "Шипка" посока от СУ "Климент Охридски" към градинката пред Народното събрание, ищцата била блъсната от управляван от ответницата автомобил /"Хонда Сивик" с ДК СА 1433 РС/. Останалите моторни превозни средства /МПС/, в това число тролейбус, били спрели пред пътеката и изчаквали пешеходците да пресекат, когато управляваният от ответницата автомобил, изпреварвайки тролейбуса и навлизайки в пешеходната пътека, блъснал преминаващата по нея ищца. Вследствие на удара тя отхвръкнала на капака му и паднала на земята. Помогнали й да стане /вкл. таксиметров шофьор на една от спрелите на пешеходната пътека коли/, качили я в автомобила на ответницата и тя я откарала в УМБАЛ "Царица Й. -ИСУЛ" за преглед. Във връзка с процесното ПТП е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление от 23.04.13, с което на Т. К. е наложено административно наказание /глоба в размер на 100 лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 м. и глоба от 40 лв. / - за това, че на 7.01.13, около 11, 44 ч., в [населено място], по [улица], управлява лек автомобил "Хонда" СА 1433 РС от [улица]и пред СУ"Климент Охридски", при наличие на пешеходна пътека, не пропуска и реализира ПТП с пресичаща пешеходка – нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДП, и напуска мястото на ПТП без да уведоми органите на КАТ нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" ЗДП /постановлението е представено в заверен препис и не се твърди и не се установява да е било обжалвано от ответницата или отменено/. Отделно от изложеното, гореописаният механизъм на ПТП се установява по несъмнен начин и от съвкупната преценка на останалите събрани по делото доказателства – вкл. показания на свидетели очевидци и заключение на техническа експертиза /Св. К., която била заедно с ищцата до пресичането й, видяла инцидента - как А. Б. започнала да пресича по пешеходната пътека – като била една от последните пешеходци, как всички коли били спрели, вкл. тролейбус, как лекият автомобил "Хонда" го задминал, ударил ищцата и тя отхвръкнала в насрещното платно, как впоследствие в колата на ответницата я внесъл таксиметров шофьор на спрял автомобил - тъй като спътникът на Т. К. бил с гипсирана ръка; в същия смисъл са и показанията на св. Б., майка на А. Б. (която я чакала от другата страна на пешеходната пътека, видяла, че кола блъснала човек и той паднал, но не възприела, че това била дъщеря й, тъй като била без очила); в подкрепа на горепосочения механизъм е и заключението на техническата експертиза (изготвено на база архивирани записи от охранителни камери от деня и часа на ПТП и извадени от тях снимки) - съгласно което в предоставените видеозаписи и снимки няма манипулация и макар поради ниското качество /резолюция/ на записа да не може да се идентифицират лицата, се установява номера на управлявания автомобил /СА 1433 РС/ и следната хронология на кадрите: камерата е заснела в 11.40.44 ч. човешка фигура да започва преминаването по пешеходната пътека, в 11.40.59 тя продължава движението си по пътеката, в средната й част /снимка 9-10/, в 11.41.03 се вижда на предния капак на автомобила - който е на пешеходната пътека /снимка 11/, след което е отхвърлена на разстояние пред него - като самият автомобил вече е преминал с половината си част пешеходната пътека /снимка 12/, в 11.41.16 от предните врати на същия излизат две лица и застават до падналото лице, други хора също се скупчват до тях и не може да се види ясно дали някой е взел друг на гръб - но е видно, че при първоначалното падане на пешеходеца друго лице му помага. Макар, предвид архивирането, да не съществува кадър, който да отразява самия удар между човека и автомобила преди кадъра на хвърлянето на капака, наличните кадри и снимки кореспондират с показанията на свидетелите очевидци К. и Б. и при съвкупното им обсъждане водят до несъмнен извод, че управляваният от ответницата автомобил е навлязъл в пешеходната пътека докато ищцата е пресичала по нея /т. е. установяват непропускането й/, че същата е била блъсната на пътеката от колата, вследствие на което е била отхвърлена на капака и впоследствие е паднала на земята. Съдът не кредитира показанията на св. И. - приятел на ответницата, пътувал заедно с нея в л. а. "Хонда" - че последният е спрял преди пешеходната пътека и не е ударил ищцата, че тя се е хлъзнала и сама е паднала, а след инцидента сама се е и качила в него и не е имало таксиметров шофьор, който да я носи - тъй като същите не кореспондират на показанията на останалите свидетели очевидци и на заключението на техническата експертиза, изготвено на база кадри, ясно възпроизвеждащи както навлизането на колата на пешеходната пътека, така и наличието на съприкосновение между нея и пешеходката, в това число отхвърлянето й на капака, последващото падане и ставането й с чужда помощ. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, изготвено пред въззивната инстанция на база всички събрани пред двете инстанции доказателства - което съдът кредитира като всеобхватно, компетентно и безпристрастно /предходните СМЕ са изготвени без да е съобразен целия доказателствен материал, тъй като са приети преди приобщаването на част от относимите доказателства/- при извършените на 7.01.13 г. прегледи и образни изследвания на ищцата в УМБАЛ "Царица Й. -ИСУЛ", гр. София са констатирани повърхностна травма върху окосмената част на главата и контузия на раменния пояс и мишницата, повърхностна травма на гръдния кош, контузия на лява тазобедрена става. Тези травми причиняват болки в главата, болки и ограничени движения в лявата раменна става и ръка, болки при дълбоко вдишване и кашлица, болезнени и ограничени движения в тазобедрената става с нарушаване на стабилността на походката за период от около 20 дни. Доколкото в медицинска документация, съставена на 2.01.13 г. /след ПТП на управляван от А. Б. автомобил на пътя Лом Мокреш/, са налице данни за претърпяна от ищцата контузия на главата /загуба на съзнание/, рентгенография на ляво рамо и консултация с невролог-като страните не спорят, че при ПТП на 2.01.13 тя е пострадала в областта на главата и лявото рамо /опр. по чл. 146 ГПК в с. з. на 9.03.16, стр. 164/, получените тогава от същата страна травми на тялото също водят до описаните по-горе болки в лява област на главата, болезнени и ограничени движения в раменна става и в ляв крак. От друга страна, обаче, при прегледа на 2.01.13 не са били описани тазобедрена става, контузия и гръден кош /вещото лице пояснява, че контузия на тазобедрена става означава такава в областта на ставата, а не на самата става, че за да се прецени дали има само мекотъканна увреда или счупване се назначава рентгенова снимка и при необходимост допълнителни изследвания - каквито в болницата в Лом не са правени (предвид съобщения удар на главата са били наблюдавани само глава и лява раменна става); че повърхностната травма и контузията на главата също трябва да се различават, доколкото контузията е по-тежкото състояние/. При тези обстоятелства експертът сочи, че описанията при двете ПТП са различни, тъй като е различна тежестта на уврежданията. Възможно е, обаче, отразените в ИСУЛ оплаквания, които касаят рамото и тазобедрената става, по-скоро да са се насложили на първата травма-тъй като травмите са на една и съща страна, да има припокриване, като получаването на вторите травми от същата страна в кратък период след първите влошава състоянието на първоначално получените и оплакванията съответно. След катастрофата на 2.01.13 ищцата е била много уплашена и стресната, но не е имала физически наранявания; не е споделяла за наличие на допълнителни болки и след прегледа по спешност в болницата в Лом /св. П.; св. Б. /. Можела е да шофира /управлявала е лек автомобил на връщане от Лом в София/, да посещава лекции и да комуникира с приятели. След втория инцидент /на 7.01.13 г. /, обаче, била обездвижена 20 дни, било й трудно да ходи, около месец била на домашно лечение в къщи, не можела да излиза; раздвижила се с помощта на рехабилитатор за около един месец; изпаднала в депресия, задавала си въпроса защо на нея се е случило това, страхувала се, затворила се, не искала да говори за инцидента, да се храни; с помощта на психотерапевт отишла на изпит; приятелите й я видели след повече от месец /на изпитите им/, като дотогава комуникирали само с майка й. Към настоящия момент ищцата е възстановена физически напълно, но не й емоционално; има страх от пресичане на пешеходна пътека и най-вече по процесната /св. К., св. Б. /. Съгласно съдебно-психологическата експертиза по време на ПТП на 2.01.13 и инцидента на 7.01.13 А. Б. е преживяла, наред с физическите травми, и психическа под формата на остра стресова реакция /свръхсилно емоционално пренапрежение/ като резултат от витална застрашеност за собствения си живот; вторият инцидент, дублирайки се с първия, е усилил стресогенния потенциал и е удължил преживяването му /втората стресова реакция от ПТП от 7.01.13, наслагвайки се върху тази от първото ПТП, е предизвикала по-силен интензитет/. Това състояние е безспорно свръхсилно негативно и включва цяла гама от отрицателни емоционални преживявания /от емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта през опасенията и страховете за живота и здравето, преживените болки и страдания към момента на инцидента и към последващите седмици на оздравяване/. Тези болезнени преживявания рефлектират пряко негативно в реорганизация на личните и социалните задължения и отговорности - затруднения при осъществяване на ежедневни лични и социални взаимодействия и поемане на допълнителни отговорности на фона на описаната по-горе психична травма. Същевременно, доколкото ищцата е със силен характер и оптимистична вътрешна нагласа, зряла и стресоустойчива, с наличен адекватен психически ресурс за справяне в тежка житейска ситуация, това й е помогнало да се справи успешно с травмиращите събития, да преработи стреса и да продължи прогресивно живота и реализацията си /не е изостанала в обучението си, взела е всичките си изпити, учила е в Генуа по програма "Еразъм"/. Не се установява прекият причинител на вредата или неговият застраховател по гражданска отговорност да е платил претендираното обезщетение /установяването на това обстоятелство е в тежест на ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК) и тя не ангажират такива доказателства/. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В разглежданата хипотеза предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата са налице-доколкото е налице нейно виновно противоправно - в нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДП - поведение /непропускане на преминаващ по пешеходната пътека пешеходец/, установено с влязло в сила наказателно постановление - а независимо от това и от съвкупната преценка на събраните доказателства, което е в причинна връзка с претърпените неимуществени вреди – физически травми и психически страдания, описани по-горе съобразно експертизите. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, след като предявеният иск за обезвреда е допустим и установен по основанието си – налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обезщетение се дължи. Това разрешение важи и за хипотезите, при които има наслагване на вреди от различни деяния-какъвто е и разглеждания случай. Размерът на полагащото се обезщетение следва да бъде фиксиран съобразно конкретните обстоятелства, в това число при отчитане на факта при кои вреди има наслагване на травми и съответно влошаване на състоянието след първоначално получените и на оплакванията, и при кои не. При определяне на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди настоящият състав съобразява от една страна характера на нанесените травматични увреждания и последиците им - повърхностна травма върху окосмената част на главата и контузия на раменния пояс и мишницата, повърхностна травма на гръдния кош, контузия на лява тазобедрена става, а от друга - претърпените във връзка с тях болки и страдания - физически болки и страдания, неудобство, дискомфорт и негативни изживявания, в това число от невъзможността за нормално придвижване и излизане и от проведената рехабилитация /един месец/, техния интензитет и продължителност, необходимото време за отшумяване и пълното излекуване. Отчита и психическата травма, която е била нанесена на ищцата предвид изживения стрес, съпътстващите състоянието емоционален шок и ужас от мисълта за смъртта, опасенията и страховете за живота и здравето, преживените болки и страдания към момента на инцидента и към последващите седмици на оздравяване, негативното отражение на тези болезнени преживявания в реорганизацията на личните и социалните задължения и отговорности и причинените от тях затруднения при осъществяване на ежедневни лични и социални взаимодействия и поемане на допълнителни отговорности на фона на описаната по-горе психична травма. Същевременно съдът съобразява - в посока намаляне размера на дължимото обезщетение-обстоятелството, че в разглежданата хипотеза, с оглед претърпяното по-рано ПТП, наред с новите, нерегистрирани на 2.01.13 г. увреждания, е налице и наслагване на вреди - както в аспекта на физическите наранявания /получаването на вторите травми от същата страна в кратък период след първите (глава и рамо) влошава състоянието на първоначално получените и оплакванията съответно/, така и при психическите страдания /вторият инцидент, дублирайки се с първия, е усилил стресогенния потенциал и е удължил преживяването му-втората стресова реакция, наслагвайки се върху първата, е предизвикала по-силен интензитет/. При тези обстоятелства и като отчита и социалното положение и възрастта на ищцата към момента на инцидента /студентка на 21 г. /, физическото й възстановяване, психическото преработване на стреса и прогресивното продължаване на живота и реализацията й въпреки остатъчните страхови представи, както и обществено-икономическите условия в страната, съдът намира, че дължимото обезщетение следва да се определи на 7000 лв. Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането 7.01.13 г. до окончателното изплащане. Възражението за съпричиняване е неоснователно. По делото не се установява А. Б. сама да е паднала на заледен участък и така да е изложила живота и здравето си на риск /както твърди ответницата/-напротив, доказано е, че е била блъсната от управлявания от Т. К. автомобил. Предвид изложеното не е налице сочения принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С оглед на всичко изложено по-горе искът по чл. 45 ЗЗД е основателен за сумата 7000 лв. - за която следва да се уважи ведно със законната лихва от датата на увреждането 7.01.13 до окончателното изплащане - а за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв. - да се отхвърли. Съразмерно на уважената и отхвърлената му част на ищцата се полагат 174, 67 лв. разноски /от общо направени 499, 06 лв. за държавна такса /ДТ/ пред ВКС/, на ответницата-3745 лв. /от общо направени 5015 лв. - 125 лв. и 230 лв. за депозити на експертизи, 4660 лв. за адвокатски възнаграждения-2400 лв. за първа инстанция и по 1130 лв. за въззивна и касационна/, в това число доколкото възражението за прекомерност на платения пред първоинстационния съд адвокатски хонорар от 2400 лв. е основателно (същият е прекомерен - с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от обичайната, по въпросите относно ангажиране на деликтната отговорност на ответник е налице трайно установена практика, в това число относно установяване на виновното противоправно поведение, броят на проведените съдебни заседания, както и на събраните доказателства, е сравним с обичайния - поради което размерът му следва да се намали до установения в чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1130 лв.) или при условията на компенсация на Т. К. трябва да се присъдят 3570, ЗЗ лв. Същевременно същата следва да заплати, съразмерно на уважената част от иска, на адв. С. Х. - представлявал ищцата по реда на чл. 38 ЗА пред СРС и СГС - общо 791 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, а по сметка на ВКС - 691, 75 лв. /281, 75 лв. за експертизи и 410 лв. ДТ за искова молба и въззивна жалба/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Предвид изложеното въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното такова за отхвърляне на предявените от А. Б. срещу Т. К. искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите 7000 лв. и 3452, 76 лв. и в частта за разноските-вместо което искът по чл. 45 ЗЗД следва да се уважи за 7000 лв., ведно със законната лихва от 7.01.13 г. до окончателното изплащане, на ответницата да се присъдят общо 3570 лв. разноски за трите инстанции по компенсация, на адв. С. Х. -791 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, по сметка на ВКС – 691, 75 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 7000 лв. до 20000 лв., решението трябва да се остави в сила. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,