Решение № 7929 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2011 г.

Решение № 7929 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано след 5-членен състав на Върховния административен съд, по искане на Христо Хараламов Минчев от гр. Горна Оряховица, за отмяна на влязлото в сила решение № 3732/16.03.2011 г., постановено по адм. д. № 8367/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е оставено в сила решение № 122/23.04.2010 г. по адм. д. № 846/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, на основание чл. 239, т. 4 и 6 АПК. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Н-кът за РДНСК, Северен централен район не е изразил становище. Искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 122/23.04.2010 г. по адм. д. № 846/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, в производството по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отхвърлена жалбата на Христо Хараламов Минчев от гр. Горна Оряховица, срещу Заповед № ДК-02-ВТ-10/2.10.2009 г., издадена от н-ка на РДНСК гр. Велико Търново, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж представляващ "баня и тоалетна", намиращ се в УПИ VIII-1039, кв. 81 по плана на гр. Горна Оряховица. Това решение е оставено в сила с решение № 3732/16.03.2011 г., постановено по адм. д. № 8367/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, чиято отмяна се иска. В настоящето производство искателят основава искането си за отмяна по чл. 239, т. 4 и 6 АПК, като представя за доказването им решение от 12.07.2007 г. на Европейския съд по правата на човека по съдебно дело "Булинвар" ООД срещу България. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, хипотезите на които са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. следва да са налице две решения влезли в сила, с различен краен резултат постановени по оспорването на процесната заповед на н-ка на РДНСК. В конкретния случай е налице едно решение по спора, което е влязло в сила и това е решение № 122/23.04.2010 г. по адм. д. № 846/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, оставено в сила с решение № 3732/16.03.2011 г., постановено по адм. д. № 8367/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, чиято отмяна се иска. Представеното с искането решение на Европейския съд за защита правата на човека, е между други страни и на друго основание, с друг предмет, поради което не е второ решение, противоречиво на решението, чиято отмяна се иска, по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК и поради това искането за отмяна на решението на това основание е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК влязлото в сила съдебно решение, може да се отмени, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧ). Искателят е основал искането си на това правно основание също с посоченото решение на Европейския съд за защита правата на човека, което е постановено по жалба от "Булинвар" ООД и Хрусанов срещу Република България. С оглед на това съдът намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, ал. 6 АПК е неоснователно. Не е налице главната законова предпоставка, регламентирана в цитираната правна норма - решение на Европейски съд за защита правата на човека, с което да е установено нарушение на КЗПЧ, допуснато по отношение на искателя, а не по отношение на други лица при сходни според него случаи. Разширително тълкуване е недопустимо и неправилно. Безспорно е, че решенията на Европейския съд са задължителни за държавите относно тълкуването на обхвата и значението на правата, прокламирани в Конвенцията. Те обаче не са основание за отмяна на вече влезли в сила съдебни решения между страни, които не са участници в развилия се спор пред Европейския съд. Липсата на основната предпоставка по чл. 239, т. 6 АПК води до неоснователност на предявеното искане за отмяна на това основание. Като се има предвид изложеното молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 4 и т. 6 АПК е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Останалите развивани оплаквания в искането за отмяна на решението не се обсъждат, тъй като по съществото си представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, неотносими за настоящето извънинстанционно производство. Водим от горното върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав, втора колегия, на основание чл. 244, ал. 1, изр. 1 АПК