Решение № 13763 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2010 г.

Решение № 13763 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1425/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "ЕСТЕСТВЕНО", гр. София, (СНЦ), против решение № 75/10.12.2009 г., постановено по адм. дело № 5138/2009 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Изложени са доводи за неправилността му като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник-министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител по делото, счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение основателност на жалбата. Поддържа тезата, че срокът по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ не е преклузивен и пропускането му не е нарушение по смисъла на чл. 45, ал. 4 от закона, поради което не може да бъде основание за отказ от регистрация. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на СНЦ против заповед на заместник-министъра на правосъдието № ЛС-04-737/24.06.2009 г., с която е отказано вписването му в Централния регистър (ЦР) при Министерство на правосъдието (МП). За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните. АССГ е установил, че сдружението е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в Софийски градски съд (СГС) с решение от 18.11.2008 г. постановено по фирмено дело № 809/2008 г. по описа на СГС за осъществяване на общественополезна дейност. На 28.05.2009 г. СНЦ е подало заявление в Министерството на правосъдието за вписване му в ЦР, придружено с необходимите за това документи. Безспорно е, че заявлението е подадено след изтичането на двумесечния срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, поради което с оспорената пред АССГ заповед № ЛС-04-737/24.06.2009 г. на заместник-министъра на правосъдието му е отказано вписване в ЦР поради пропускане на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че вписването в ЦР е отказано законосъобразно, предвид обстоятелството, че срокът по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ е преклузивен. ВАС, пето отделение, не възприема така направения извод за характера на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Според настоящия състав, този срок по своя характер е инструктивен, а не преклузивен по следните причини: Член 37, ал. 2 от ЗЮЛНЦ сочи основанията за отказ от страна на съдебните и административни органи по регистрацията, да се впише съответното СНЦ в съдебен или административен регистър. След съдебната регистрация на сдружението, основание за отказ да бъде вписано то в ЦР при МП, са посочени в чл. 45, ал. 4 от закона. Член 48 от с. з. изброява случаите, когато направено вписване в ЦР може да бъде заличено, т. е. посочените норми от ЗЮЛНЦ уреждат лимитативно основанията за отказ едно СНЦ да бъде съдебно или административно регистрирано, както и да бъде то заличено от ЦР. Сред тях липсва "пропускане на срок" по чл. 38, ал. 3 на закона. Доколкото тези норми уреждат вид административна санкция, тъй като засягат негативно права на сдруженията, на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, приложното им поле не може да бъде разширявано по пътя на тълкуването, вкл. и от административния орган. Липсата на законово предвидена санкция за неизпълнението на задължението за регистриране в посочените срокове (при наличието на съдебна регистрация на сдружението за извършване на общополезна дейност), не може да го лиши от статута му на такова "за извършване на общественополезна дейност". Въвеждането на ново основание за отказ не съответства на волята на законодателя и ограничава правата на вече надлежно регистрираните юридически лица с нестопанска цел. След като сдружението отговаря на всички други изисквания за вписване в Централния регистър и при липсата на предпоставките по чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ отказът на заместник-министъра на правосъдието да впише касатора в него противоречи на материалноправните разпоредби на ЗЮЛНЦ. Отказът не е съобразен и с целта на закона - юридическите лица с нестопанска цел свободно да определят целите си и да могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, като свободно определят средствата за постигане на тези цели. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение на АССГ, а преписката се изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на тълкуването на закона, направено от ВАС, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение