Решение № 12764 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2015 г.

Решение № 12764 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. О. И., жив в гр. К., чрез процесуален представител, срещу решение № 157/29.07.2015 г. по адм. д. № 205/2015 г. на Административен съд - С. З., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 284зз-99/2.06.2015 г., издадена от полицейски орган - разузнавач при Районно управление "Полиция" гр. К. - Р. Г. Т.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и преследваната от закона цел. Твърди неправилност на изводите на съда относно издаването на административния акт в съответствие с установената форма и липса на мотиви за издаването на акта. Излага доводи за неправилна преценка на съда досежно приложимостта на норми на Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ вместо на Наказателния процесуален кодекс /НПК/ и за незаконосъобразни изводи на съда по отношение на издаването на административния акт в съответствие с целта на закона. Иска отмяната на съдебния акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган - разузнавач при РУП Казанлък - Р. Г. Т. - редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - С. З. е приел, че с обжалваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано да бъде задържан касаторът за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУП - гр. К. заради извършена взломна кражба. По делото са представени и приети като доказателства протокол за полицейски обиск на лицето от 2.06.2015 г.; декларация от същата дата; Уведомление за образувано досъдебно производство № 284 ЗМ 540/2015 г. по описа на РУП - Казанлък срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. По делото са приети като доказателства и документи, обособени в отделен класифициран том, с поставен гриф за сигурност "Поверително" рег. № RB 401117-001-13/1/3 от 2015 г. От правна страна съдът е приел, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Така постановеното решение е правилно. Доводите на касатора за липса на мотиви при издаването на заповедта са неоснователни. Заповедта за полицейско задържане е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР реализирана при условията на оперативна самостоятелност като преценката на полицейския орган се основава на наличието на данни, които от своя страна не следва да доказват категорично извършването на престъпление от страна на задържаното лице, а само да съществува вероятност лицето да е извършило престъпление по НК. Тези факти се подкрепят от представеното писмено доказателство - уведомление на основание чл. 212, ал. 2 и 3 от НПК до Окръжна прокуратура гр. С. З., данните, съдържащи се в класифицирания том с поставен гриф за сигурност "Поверително", както и обстоятелството, че И. е освободен от място за лишаване от свобода на 31.03.2015 г. Следователно може да се направи извод, че към момента на задържането са съществували данни, обосноваващи предположение за вероятното извършване на престъпление от задържаното лице, а оплакването за липса на мотиви е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. Разпоредбата е специално приложима по отношение на общата разпоредба на чл. 59 от АПК и има предимство пред нея. В този смисъл доводите за нарушение на формата са неоснователни. На следващо място разпоредбата е издадена с правно основание разпоредби на ЗМВР по прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Тези мерки се реализират на самостоятелно основание, независимо от възможността за ангажиране на друг вид отговорност - в случая наказателна. В този смисъл са неоснователни и доводите на касатора, че приложимият ред по временното задържане на М. следва да е този по НПК, вместо този по ЗМВР. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение