Решение № 2985 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2011 г.

Решение № 2985 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илиян Велиславов Кузманов от гр. София против решение № 478/04.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7876/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен иска на касатора за осъждане на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/ да му заплати сумата 1881,23, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, както и в частта, в която е върната исковата му молба за присъждане на обезщетение в размер на 657,23 лв. за периода от 24.03.2006 г. до 27.03.2006 г. и е прекратено производството по делото в тази част. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на производството пред АССГ е била искова претенция на касатора за присъждане на обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за недопускане до изпълнение на служебните му задължения в размер на 2 538,46 лева за времето от 24.02.2006 г. до 19.06.2006 г. Установено е по делото, че с влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 9628/2004 г., оставено в сила с решение по адм. дело № 10962/2005 г. и двете на Върховния административен съд е отменена заповед № 143/04.10.2004 г. на министъра на ИЕТ за прекратяване на служебното правоотношение на Илиян Кузманов. Решението на ВАС, петчленен състав е постановено на 16.02.2006 г. На 24.02.2006 г. касаторът се е явил на работа в МИЕТ, депозирал е писмена молба, че желае да заеме изпълняваната от него длъжност, но не е бил допуснат до работното си място в сградата на Министерството. Със заповед № 21/24.03.2006 г. министърът на ИЕТ е възстановил касатора на заеманата преди уволнението длъжност, като същият е бил уведомен по телефона за издаването й от служител в отдел "Човешки ресурси", и той е поел ангажимент да се яви на 03.04.2006 г. На 31.03.2006 г. е изпратено съобщение до касатора с писмо - обратна разписка на посочения от него адрес, което е върнато като непотърсена пратка на 26.04.2006 г. На 19.06.2006 г. заповедта е връчена чрез нотариус, който е удостоверил връчване на пратката на майката на касатора на 26.06.2006 г. Съобразно така установените факти по делото, които настоящата инстанция счита за установени чрез допустимите доказателствени средства и като безспорно доказани, АССГ е върнал исковата молба в частта за претенцията за обезщетение за недопускане на работа за времето от 24.02.2006 г. до 27.03.2006 г. в размер на 657,23 лв. и е прекратил производството по делото, като е приел недопустимост на исковата претенция в тази част. В останалата част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд. Правилото на чл. 125 от ЗДСл регламентира, че имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗДСл споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт. Следователно претенциите, свързани с правото на държавния служител да оспори законността на прекратяването на служебното правоотношение и да иска отстраняване на неблагоприятните последици от уволнението в т. ч. и оспорването на акта, с който се отказва да бъде възстановен на заеманата длъжност се разглеждат по реда на съдебно-административния контрол и подлежат на разглеждане по същия ред, установен за обжалване на административните актове. С влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс, компетентен да разглежда спорове за обезщетения е административният съд по реда на кодекса в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК подсъдни на административния съд са исковете за обезщетения, които се предявяват самостоятелно след отмяната на административния акт по съответния ред. Този ред за реализиране обезщетението за вреди е приложим и в хипотезата на административни актове, отменени като незаконосъобразни преди 01.03.2007 г., какъвто е и настоящият случай. По несъмнен начин по делото е установено, че с молба от 24.02.2006 г. касаторът е уведомил органа по назначаването за явяването си да заеме длъжността, от която е бил освободен. В първоинстанционното производство жалбоподателят е изложил твърдения, че са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл за възстановяването му на длъжността, а именно заповедта, с която е било прекратено служебното му правоотношение е била отменена и същият се е явил в законоустановения срок да я заеме, но органът по назначаване не го е допуснал до работното му място. В първоинстанционното производство са направени доводи, че Кузманов обжалва мълчалив отказ на органа по назначаването да го възстанови на заеманата длъжност в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗАП /отм., приложим в конкретния казус/. Правилно АССГ е обосновал извод за липса на формиран мълчалив отказ, поради произнасянето на органа по назначаването с положителен за касатора административен акт - заповед № 21/24.03.2006 г. за възстановяването му на заеманата длъжност. Възстановяването на незаконно уволнения държавен служител на държавна служба настъпва като последица от акт, какъвто е заповедта по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. При явяването на държавния служител на работа органът по назначаване е длъжен да издаде административен акт, с който да го възстанови на държавна служба или да направи отказ за възстановяване. В случая в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗАП (отм.) заповедта е издадена в предвидения в нормата едномесечния срок, който е започнал да тече от датата на подаването на молбата за възстановяване на заеманата длъжност - 24.02.2006 г. С оглед на това правилно е прието, че не е налице непроизнасянето на административния орган по искане за възстановяване на длъжност в рамките на законния срок, поради което липсва мълчалив отказ, който да подлежи на обжалване пред съда като административен акт. След като Кузманов е възстановен на длъжност, то и предявения иск за заплащане на обезщетение поради незаконно недопускане до работа е недопустим. Съгласно правилото на чл. 204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Следователно законодателят е въвел допълнителна задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска за обезщетение, а именно административният акт следва да е отменен с влязъл в сила акт. В настоящия случай липсва отказ, а е налице изричен положителен административен акт за касатора и обосновано АССГ е върнал жалбата в тази част като недопустима и е прекратил съдебното производство в тази част. В останалата част, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за времето от 28.03.2006 г. до 19.06.2006 г. решението също е правилно, като обосновано и съответстващо на разпоредбите на материалния закон. Закъснялото връчване на заповедта за възстановяване на касатора на заеманата длъжност не се дължи на виновно поведение на органа по назначаване или на липса на необходимата грижа за уведомяване на Кузманов. Установено е по делото, че същият не е променял домашния си адрес и той съвпада с адреса, на който е изпратено писмото с обратна разписка, върнато като непотърсено. Правилни са и мотивите в частта за доказано уведомяване по телефона от служител на ответника за издаването на заповедта за възстановяване на длъжност на касатора, както и мотивите за липса на дължимата грижа от страна на касатора по получаване на кореспонденцията си, предвид липса на имена и номера на апартаменти на пощенските кутии. Поради това правилно е прието, че въпреки положените действия от страна на органа по назначаването, касаторът е уведомен за заповедта чрез нотариална покана на 19.06.2006 г., но забавянето не по вина на ответника, с оглед на което и претенцията за обезщетение за този период е неоснователна. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника в писменото му становище, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение