Решение № 13971 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2015 г.

Решение № 13971 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нилофар Поркали, гражданка на Иран, лично и като законен представител на децата си Ариан Салехи и Айдин Салехи, подадена чрез адв. Ц. Кузманова, против решение № 79 от 06.01.2015 г., постановено по адм. дело № 10894/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно е прието, че по отношение на касационната жалбоподателка не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Основателно съдът не е дал вяра на поддържаните от лицето доводи за основателен страх от преследване поради желанието да смени религията си от ислям в християнство. Освен това, Иран не е засегнат от международен въоръжен конфликт, нито съществува вътрешен такъв, а равнището на сигурност за гражданите като цяло е добро. Също така Поркали е напуснала легално Иран, което недвусмислено сочи за липсата на дискриминационно отношение от страна на иранските власти, като не са налице и данни, включително и от намиращите се по делото официални справки, че може да очаква някакъв вид наказание при завръщането й в страната по причина за смяна на изповядваната религия. Върховният административен съд- трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Нилофар Поркали, гражданка на Иран, лично и като законен представител на децата си Ариан Салехи и Айдин Салехи, срещу решение № 6065/24.09.2014 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Нилофар Поркали е напуснала Иран на 02.09.2013 г., легално, с ирански паспорт, и е заминала за Република Турция, където е престояла около 40 дни. На 12.10.2013 г. влязла нелегално на територията на Република България. С нея са проведени три интервюта, по време на които е изложила причините си да напусне Иран. Твърди, че в Иран е имала приятелско семейство, които били християни, и присъствала на техните събирания и празници, като органите на сигурността в страната й на произход й забранили да присъства на християнските обичаи и празници и заплашили нея и семейството й. В следствие на това било получено писмо от съда за времето и мястото, в което тя и съпругът й трябва да се явят, за да бъдат разпитани. Посочила е, че единствената причина за напускане на Иран е това, че тя и семейството й не могат официално да приемат християнството. Нилофар Поркали изрично е посочила, че не е имала други проблеми, не е членувала в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не е било допуснато противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства, както е изтъкнал първоинстанционният съд, не е било установено по отношение на оспорващата да са налице актове, извършени заради расовата й принадлежност, нейната религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Не се доказва касационната жалбоподателка да е изпитвала основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение. Основанието си за предоставяне на статут Нилофар Поркали обвързва най-вече с желанието си тя и семейството й да си сменят религията, но както правилно съдът е посочил в процесния случай не се установява наличието на преследване спрямо чужденката поради религиозните й убеждения, което да не й позволява да продължи да живее в страната си на произход. От събраните по делото доказателства се установява, че тя е напуснала легално Иран, не е била принудена да напусне страната си на произход поради реалната опасност от изтезание или нечовешко и унизително отношение, или пък поради опасност от наказание. Тук е редно да се посочи, че Нилофар Поркали е приела християнската религия едва по време на пребиваването си в България, и то най-вероятно за целите на молбата за закрила. С оглед на това тя не може да твърди, че е подложена на някакви действия или актове против нея заради християнската си вяра именно поради факта, че докато е живяла в Иран тя не е изповядала тази религия. Следователно липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Иран Нилофар Поркали е била подложена на преследване. От тук следва и изводът, че в процесния случай търсещата закрила не е навела каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за предоставяне на статут на бежанец, е правилен и законосъобразен. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Нилофар Поркали за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид съдържащите се по делото доказателства, е приел, че липсват данни същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът е отбелязал, че спрямо търсещата закрила не е приложима и нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Правилно е позоваването на приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализи" при ДАБ относно Ислямска република Иран, в които не се съдържа информация, според която ситуацията в Иран може да бъде определена като достигаща границите на вътрешен въоръжен конфликт. От тук следва заключението, че съдът правилно е подкрепил и изводът на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не е установено чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството й на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,