Решение № 10843 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6731/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 5458 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело 1065/2025 г. Административен съд (АС) - Хасково, XI състав, е отхвърлил жалбата на Б. А. Х. и на малолетните ѝ деца И. А. М., М. А. М. и М. А. М., всички граждани на Сирия, срещу Решение 2999/09.04.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. А. Х., с [ЛНЧ], действаща лично и като законен представител на И. А. М., с [ЛНЧ], М. А. М., с [ЛНЧ], и М. А. М., с [ЛНЧ], всички граждани на Сирия, чрез процесуалния им представител адв. К. Якимов. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на органа за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител старши главен юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2999/09.04.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Б. А. Х. и на малолетните ѝ деца И. А. М., М. А. М. и М. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Б. А. Х., с [ЛНЧ], е родена на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, гражданка на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с вероизповедание [заличен текст], семейно положение омъжена, с 3 деца, няма професия и образование. Прието е за установено, че същата била напуснал страната си по произход Сирия на 15.08.2024 г., влизайки нелегално в Турция, заедно със семейството си, където останали около два месеца, след което влезли не по законоустановения ред в Република България на 13.10.2024 г. през зелената граница с група от общо шестнадесет души, вървели четири часа в гора. Чужденката получила от трафикант телефонен номер на някаква организация, която ги закарала в полицейски участък, където стояли 24 часа, а след това били отведени в затворен лагер и след седемнадесет дни били докарани в лагера в гр. Харманли. Прието е, че в интервюто Б. А. Х. изрично е заявила, че не е била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвала в политически партии или организации, не ѝ е било оказвано насилие, не е била заплашвана лично, само съпругът ѝ бил заплашван от арабско племе, враждуващо с тяхното. Посочила е също така, че в Република България се намирал и съпругът ѝ - М. А. И., който имал самостоятелна молба за закрила. Причините за напускане на държавата ѝ по произход били свързани с войната и проблемите между арабските племена. Посочила е, че не би се завърнала в Сирия, защото се страхувала за живота си и този на семейството си. Подала молба за международна закрила в Република България, защото България била мирна, спокойна и сигурна държава, където тя и семейството ѝ се чувствали добре, искали да работят, а децата да учат. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. Наред с това за непълнолетните молители били изготвени социални доклади, всички с дата: 18.03.2025 г., от социален работник, отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане Харманли. Изготвено било и становище от интервюиращия орган за отказ да бъде предоставена международна закрила на Б. А. Х. и малолетните ѝ деца И. А. М., М. А. М. и М. А. М.. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад и справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Наред с това съдът е установил разместване на имената на молителите бащино и фамилно - обстоятелство, което, обаче, според съда не можело да опорочи волята на административния орган, доколкото същите били изрично вписани в оспорения административен акт и в представената по делото административна преписка, поради което по безспорен начин се индивидуализирали лицата, подали молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който бил неблагоприятен за тях. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Б. А. Х.. Прието е, че молителката е напуснала по собствена воля Сирия, като не е заявила конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Според съда молителката не е заявила да е преследвана поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната си по произход, като единствената случка, която сочела в този смисъл била свързана със съпруга ѝ в Турция и с отношението на турците към кюрдите, за които твърдения, обаче, не само не представяла безспорни доказателства, а и съдът установил разминаване в историята на чужденката, разказана в двете интервюта относно лицето/лицата, които са ги били нападнали. Прието е също, че молителката не била политически ангажирана, не била и арестувана, осъждана. Предвид това според съда не можело да се обуслови извод за осъществено спрямо Б. А. Х. преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Наред с това е прието, че въпреки настъпилите значителни промени в обществената и политическа обстановка след напускането на държавата ѝ по произход, то същите не можело да обосноват опасения от преследване конкретно за молителката, като според съда напускането на Сирия, било обусловено от лични причини, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила, като за това свидетелствало не само напускането на Турция, но и на България. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденката да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. На следващо място съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е съобразил Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Според съда административният орган е извършил анализ на обективираната в справка, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, приемайки, че в Сирия се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, но не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Според съда към датата на подаване на молбата за закрила и проведените интервюта не били налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като такива не представлявали и сочените от Б. А. Х. за осъществени действия, тъй като липсвали доказателства, от които да се установи, че са се осъществили безспорно, а и самата тя навеждала единствено доводи за личен конфликт, без да излага каквито и да е било твърдения за състоянието на война, която очевидно не била преживяла в годините преди идването си в България. Въпреки данните за промяна в обстановката в Сирия и явяването на молителката в проведеното съдебно заседание, където разказала бежанската си история, според съда същата тя не заявила по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ конкретно за нея и децата ѝ като личности, поради което съдът приел, че спрямо тях не се установявало да е налице реална опасност от тежки посегателства, следствие на събития, настъпили, след като чужденката и семейството ѝ са напуснали държавата си по произход. Според съда не се установявало, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад било променило положението в Сирия в негативен аспект, като дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни, като в някои медии се публикували материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Освен това новият президент на Сирия също бил отправил апел към сънародниците си в тази посока, заедно с обещание за стабилност и спокойствие на сирийския народ. Наред с това от общодостъпната информация по медиите се съобщавало за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и други, които осъществявали контакти с новата власт, като предстояло някои държави да отворят посолства в Сирия обстоятелство, подчертаващо волята на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на молителя. Наред с това съдът е приел, че според редица източници Европейският съюз обсъждал спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ било започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и че от страна на Турция било направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Горните обстоятелства, според съда се потвърждавали и от представената справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС, от която било видно, че след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласявали да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство, а новите власти на Сирия били обявили сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Освен това била подписана декларация за уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите. В справката бил посочен и броят сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, като имало данни и за около 1,18 млн. вътрешно разселени лица, които се били завърнали в домовете си. Освен това било посочено, че ВКБООН поддържал ежедневно присъствие на ГКПП, като продължавал да предоставя помощ чрез своите обществени центрове хуманитарна, раздаване на нехранителни артикули, психосоциална подкрепа. Предвид всичко изложено съдът е приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочели справките от 19.05.2025 г. и 03.02.2025 г., вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които имало данни, не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт, тъй като те не можело да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя, включително и с оглед неговата бежанска история. Според съда ситуацията в Сирия била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен бил фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си - да се завърнат в нея, както и положителните към този момент сигнали в поведението на новите сирийски власти. Дори и да се приемело, че в Сирия бил налице въоръжен конфликт, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото им присъствие в дадено населено място, молителите биха били изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Прието е освен това, че нито един от чужденците в съдебното или административното производство не изразявал преки впечатления от ситуацията в Сирия такава, каквато е била към годината на напускането им на Сирия, и към момента на постановяването на съдебния акт. В тази връзка съдът е приел, че твърдението, направено пред социален работник и отразено в интервюто, социалния доклад и изявленията пред съда, че в Сирия било много опасно, е прието от съда за неподкрепено с доказателства, като освен това не се сочело и в какво точно се изразявала тази опасност спрямо молителите за международна закрила, предвид обстоятелството, че техните роднини продължавали да живеят в Сирия. Съдът е посочил, че изводите му в този смисъл, а и тези на административния орган, били изведени въз основа приетите по делото справки, издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, представляващи официални свидетелстващи документи и ползващи се с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, които не са били оборени от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му. Освен това според съда в тези справки били цитирани независими източници на информация, включително и чрез посочване на интернет страници, в които се съдържала тази информация. Наред с това е прието, че макар административният орган да е формирал волята си въз основа на близка до установената към момента на постановяване на съдебното решение фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на чужденците, съдът е приел, че правилно искането им за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно. На следващо място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителите не се сочели доказателства в обратния смисъл. Освен това според съда тежката хуманитарна криза в Сирия и района също сама по себе си не представлявала основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не попадала в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Предвид това според съда не бил приложим и принципът забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. В тази връзка е прието, че обстоятелството, че чужденката доброволно е напуснала Сирия, за да се засели другаде, водена от желание за промяна и причини от личен характер, я правело икономически мигрант, а не бежанец според глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. На последно място по отношение на малолетните лица - съдът е съобразил и обсъдил и техния най-добър интерес, посочвайки приложимата нормативна база. Приел е, че административното производство е било проведено при спазване на принципа за осигуряване най-добрия интерес на децата, заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето, като според него висшият интерес на всяко едно от децата е то да бъде със своето семейство - с майка си и неговите братя, като едва при невъзможност за това - то следвало да бъде заедно със своите роднини в Сирия. Прието е също така, че правата на децата - молители не са били нарушени и по отношение на тях като деца не съществували рискове за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, като освен това за техните роднини в Сирия нямало данни за наличие на насилие и репресии, поради което бил изведен извод, че децата биха могли да живеят спокойно и да се развиват там в семейна среда, тъй като и самите те нямали никакви спомени от войната в Сирия предвид възрастта им. В тази връзка според съда правилно административният орган при съпоставка с приложимите за хуманитарен статут норми е приел, че доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на молителите на такъв статут. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Б. А. Х. и на малолетните ѝ деца И. А. М., М. А. М. и М. А. М. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по делото, както и при липсата на задълбочено обсъждане от страна на съда и на административния орган на причините, подтикнали молителите да напуснат Сирия. Според касатора съдът неправилно е преценил динамичната и ежедневно променящата се обстановка в Сирия, както и наличието на продължителни военни действия в държавата по произход на чужденците, свидетелстващи за съществуващата опасност за живота и сигурността им. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б. А. Х. и малолетните ѝ деца. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена социална група. Заявителката не е направила релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 26.02.2025 г. интервю същата е посочила, че причините ѝ за напускане на Сирия са свързани с войната и проблеми между арабските племена, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийската гражданка. По отношение на посоченото от Б. А. Х. в интервюто, че ако се върне в държавата си по произход съпругът и децата им ще бъдат убити заради вражда между арабските племена през 2014 г., следва да се посочи, че липсата на доказателства за каквито и да е действия срещу нея или семейството ѝ не води до извод за настояща и реална опасност за живота им, тъй като след това събитие цялото семейство е живяло 10 години необезпокоявано в Сирия. В действителност тя лично не е била заплашвана, върху нея не е било оказвано насилие, не е осъждана и не е бил преследвана от официалните власти. Освен това не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че чужденката е напуснала първо Турция, а след това и България, поради което следва да се приеме, че в конкретният случай чужденката е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката и децата ѝ за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Б. А. Х. липсват твърдения да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителите по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно съдът е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Б. А. Х. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от данните от справката ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от предоставената информация на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен всичко изложено следва да се посочи, че обстоятелството, че майката, петимата братя и четирите сестри на Б. А. Х. продължавали да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не на последно място, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, относно това, че при постановяване на решението председателят на ДАБ при МС е съобразен и принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес в случая са спазени - в хода на административното производство са представени 3 броя социални доклади по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, изготвени след проведени срещи с малолетните лица. Осигурено е и присъствието на социален работник при провеждане на интервюто на малолетните лица по реда на чл. 15, ал. 4 о т ЗЗДт. В решението на председателя на ДАБ съответно са обсъдени и всички факти и обстоятелства от личната история на майката - Б. А. Х. и на малолетните ѝ деца И. А. М., М. А. М. и М. А. М., като е направена обоснована преценка, възприета с подробни мотиви и от първоинстанционния съд - че висшият интерес на всяко едно от децата е то да бъде със своето семейство - с майка си и неговите братя, като едва при невъзможност за това - то следвало да бъде заедно със своите роднини в Сирия. В допълнение към горното, необходимо е да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Ето защо той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето ѝ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2999/09.04.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Б. А. Х. и на малолетните ѝ деца И. А. М., М. А. М. и М. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,