Решение № 971 от 29.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7018/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. София в главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена от юрк. Чутуркова, срещу решение 3666 от 05.06.2023 г. постановено по адм. д. 3651/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С2115-0132624/29.03.2023 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Лирпа" ЕООД, [ЕИК], е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за цветя, находящ се в гр. София, ул. Г. С. Раковски 149, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора твърди, че издадената заповед е мотивирана в достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ, достатъчно за извършване на проверка по законосъобразността и. Иска отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Лирпа" ЕООД, [ЕИК], в писмено становище и в съдебно заседание чрез адв. Аргиров оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна в становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: По делото от фактическа страна е установено, че на 08.03.2023 г. в 11:02 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за цветя, находящ се на адрес: гр. София, ул. Г. С. Раковски 149, стопанисван от "Лирпа" ЕООД, с [ЕИК]. От органите по приходите, е осъществена контролна покупка на един брой букет на стойност 45.00 лева, заплатени в брой. За извършената покупка не е издаден фискален бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство Модел "TREMOL ZM-KL V2" с ИН на ФУ: и ИН на ФП: 50165087 и потвърждение към приходната администрация 4374606/03.01.2020 г., нито касова бележка от кочан. Отпечатан е КЛЕН за дата 08.03.2023 г., от който става ясно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. При тези фактически установявания по делото съдът е приел, административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Съдът е приел за доказано извършването на административно нарушение - нерегистриране и неотчитане на извършената покупка чрез издаване на фискален бон. За да приеме оспорената заповед за незаконосъобразна е прието, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е немотивирано и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При налагането на ПАМ като процесната следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, но те не са конкретни, а общо формулирани. По отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В мотивите на заповедта не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за налагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,