Решение № 81 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2019 г.

Решение № 81 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Тодорова от [населено място], представлявана от служебния защитник адвокат Табаков срещу решение № 40 от 4.01.2019 г., постановено по административно дело № 4939/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна. Касаторката претендира и присъждане на сторените разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Медарова, изразява становище за правилност на съдебното решение и моли касационната жалба против него да бъде оставена без уважение, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното с нея съдебно решение е отхвърлена жалбата на С. Тодорова срещу решение № 2153-21-106 от 11.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Тодорова с вх. № 1012-21-203/9.02.2018 г. срещу разпореждане № [номер] от 29.09.2017 г., като на ТП на НОИ – София-град е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. С потвърдената част от разпореждането длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановило С. Тодорова да възстанови неправилно изплатената й сума от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 1.01.2013 г. – 30.06.2017 г. със съответната лихва. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за неправилност не могат да бъдат споделени. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспорения пред него административен акт: е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО; отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, приложим по аргумент от чл. 117, ал. 5 от КСО, за форма и съдържание; при издаването му административния орган е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и КСО. Обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на постановеното от административния орган възстановяване на неправилно изплатената на Тодорова сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, заедно с лихвата за посочения период. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на Тодорова, че е била добросъвестна. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издаден административния акт в оспорената му част (без отписаните на основание чл. 115 от КСО като погасени по давност суми за периода 1.06.2004 г. – 31.12.2012 г.) – установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от С. Тодорова, чието връщане е било наредено ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Тодорова е била недобросъвестна, доколкото при подаване на документи за трудов стаж към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност и в представените документи към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е представила документи, за които е имала яснота, че не съответстват на действителното положение, тъй като касаят едни и същи периоди на положен труд от нея, но при различни осигурители, както и несъответствия, касаещи заеманите длъжности. По този начин оспорващата е действала в противоречие с принципа по чл. 4, ал. 3 от АПК. Същевременно процесното разпореждане от 29.09.2017 г. за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума от надвзети пенсии е издадено след влизането в сила на 26.09.2017 г. на предходно разпореждане от 30.06.2017 г., с което е определен по-нисък размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Тодорова, а всички суми над този размер се явяват не само неоснователно, но и недобросъвестно получени. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна подложеното на касация решение на Административен съд – София-град следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касаторката) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмени бележки със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,