Решение № 7689 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2013 г.
ВАСV отделение05.06.2014 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1664 от 12.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2617/2012 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7689 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14396/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станимир Димов Димитров против решение № 1664 от 12.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2617/2012 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при 04 РУП на Областна дирекция на МВР гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Станимир Димов Димитров против заповед № 126/21.11.2012 г., издадена от полицейски при 04 РУП на ОД на МВР гр. Бургас, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно данни за извършено престъпление по чл. 340 от НК - повредил спирачната система на индивидуализирания в оспорената заповед товарен автомобил. Именно наличието на тези данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от показанията на разпитаните свидетели по образуваното досъдебно производство по несъмнен начин е установено, че спрямо касатора са били налице данни за извършено престъпление по чл. 340 от НК. Ето защо доводите на касатора, че не са налице данни за извършено от него престъпление са неоснователни. Доводът на касатора, че твърдяното престъпление е извършено четири дни преди постановяването на заповедта не обосновава незаконосъобразност на административния акт, тъй като данните за извършеното престъпление са събрани впоследствие. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ценил свидетелски показания, дадени в образувано досъдебно производство. От една страна свидетелите са предупредени от разследващия полицай за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, от друга страна съгласно правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая тези доказателства не са оспорени от жалбоподателя, поради което не е имало необходимост свидетелите да се разпитват и от съда. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Бургас решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,