Решение № 14492 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2011 г.

Решение № 14492 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на ЕТ "ВЕС - Емилия Василева" - гр. Габрово срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на едноличния търговец е определена за заплащане сума в размер от 2527.17 лв., на основание чл. 102 ЗРТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност за периода 1.01.2009 г. - 3.11.2009 г. Жалбоподателят излага оплаквания, че актът на СЕМ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че за периода, за който е определена таксата, СЕМ не е извършвал надзор, доколкото самият оператор не е осъществявал радиодейност, тъй като не му е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на разпространение чрез наземно радиоразпръскване. Ответникът - Съвет за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, осмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Видно от представената по делото индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00363/05.07.2001 г. издадена от Държавната комисия по далекосъобщенията е, че на ЕТ "ВЕС - Емилия Василева", гр. Габрово е издадена лицензията за създаване на радиопрограма "Радио Бумеранг". Лицензията е за срок от 10 години, считано от датата на издаването й, и е с териториален обхват за разпространение на територия с местен обхват - гр. Велико Търново. Основният спор между страните е дължат ли се определените в акта публични вземания. Като основание за издаване на АУПДВ е посочена разпоредбата на чл. 102 ЗРТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, а това е таксата за надзор за радиодейност. Основателно жалбоподателят поддържа, че годишна регистрационна такса по Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) не се дължи при безспорно неупражняване на телевизионна дейност за създаване на програми. Установено е, че едноличния търговец притежава индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00363/5.07.2001 г., издадена от Държавната комисия по далекосъобщенията. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса: за надзор върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. При неупражняване на дейността от страна на оператора, противоречи на житейската и правна логика, че регулаторният орган е осъществявал надзор върху тази дейност, срещу което операторът дължи такса, тъй като с нея не се покриват разходи за осъществяване на надзор. Освен годишната такса, ал. 3, т. 2 на чл. 102 ЗРТ, предвижда първоначална регистрационна такса, която в случая не е спорна. Именно тя се дължи за проверка на редовността на документите; за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение, поради което представлява такса за самата регистрация като форма на държавно регулиране на радио и телевизионната дейност. За разлика от нея, годишната такса е за надзор върху осъществявана реално дейност, т. е. формалното извършване на регистрация не е основание за събирането й. Съгласно мотивите на Решение № 11 от 1.07.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 9/2003 г. и Решение № 10 от 26.06.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 12/2003 г., "в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие в полза на платеца или за оказана му някаква услуга от такъв орган. Основание за плащане на таксата следователно е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата". При не упражняване на дейност по процесната регистрация, титулярът й нито е получил услуга, нито е предизвикал действия по надзор. На плоскостта на доказателствената тежест регулаторният орган, издал акта за установяване на публично вземане, следва да докаже дължимостта на таксата, установена с административния акт, а в случая не е спорно, че дейност не е осъществявана. Доводите, че операторът е следвало да поиска прекратяване (или изменение) на регистрацията и едва след това не дължи такса, съдът не споделя, тъй като регистрацията се извършва за правото на оператора да осъществява определена дейност, а обсъжданата годишна такса се дължи за упражняване на надзор върху реално осъществявана дейност. Предвид всичко изложено, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел и подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 50 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,