Решение № 5832 от 14.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК и по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по две касационни жалби, както следва: Първата касационна жалба е подадена от директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР), приподписана от упълномощен служител с юридическо образование, срещу Решение 304 от 09.06.2020 г., постановено по адм. д. 72 по описа на Административен съд Плевен (АС Плевен) за 2020 г. в частта му, с която е отменено Решение 2399 от 28.03.2018 г., издадено от директора на БДДР за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения 11530303 от 21.04.2011 г. в частта по раздел I.1, таблица първа и втора, в която се изменя разрешителното относно целта на водовземането, по отношение на изразите (захранване на термопомпена инсталация) и делото е върнато като преписка на административния орган за издаване на ново решение в тази част при съобразяване на мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от получаване на делото като преписка след влизане в сила на съдебния акт. Втората касационна жалба е подадена от Булмаркет ДМ ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. Г. Спасов от Адвокатско дружество Кирякови & Ко, срещу посоченото съдебно решение в частта, с която подадената от Булмаркет ДМ ЕООД жалба срещу Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на БДДР в частта, в която се определя минимално водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите, е отхвърлена и в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на съдебни разноски за разликата над присъдената сума от 600,00 лв. до пълния предявен размер от 2470, 00 лв. С посоченото съдебно решение БДДР е осъдена да заплати на Булмаркет ДМ ЕООД съдебни разноски в размер на 600,00 лв., а над този размер, за разликата до претендираната от дружеството сума в размер на 2470,00 лв., искането му е оставено без уважение. Подадена е и частна жалба от Булмаркет ДМ ЕООД, чрез адв. Г. Спасов, срещу Определение 1006 от 08.07.2020 г., постановено от АС Плевен по същото първоинстанционно дело. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Булмаркет ДМ ЕООД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение 304 от 09.06.2020 г., постановено по адм. д. 72 на АС Плевен за 2020 г. в частта за разноските. Касационният жалбоподател директор на БДДР твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част, която предвид изложеното в нея, е насочена срещу отмяната на Решение 2399 от 28.03.2018 г. в частта по раздел I.1, таблица първа и втора, в която се изменя разрешителното относно целта на водовземането, по отношение на изразите (захранване на термопомпена инсталация) и делото е върнато като преписка на административния орган за издаване на ново решение в тази част при съобразяване на мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от получаване на делото като преписка след влизане в сила на съдебния акт. Сочи всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище за допусната грешка при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане правилата на формалната логика и материалния закон. Навежда доводи, че решението в обжалваната част е постановено при неправилно определяне на предмета на спора - спорът по развилото се пред първоинстанционния съд производство е относно определянето на целта на водовземането в Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на БДДР, а не относно определянето на размера на дължимата от Булмаркет ДМ ЕООД такса. Иска отмяната на съдебното решение в обжалваната от него част и отхвърляне на жалбата на дружеството и в тази част. Претендира сторените в касационното производство разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на договорените разноски от Булмаркет ДМ ЕООД за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба - Булмаркет ДМ ЕООД я оспорва в представен по делото писмен отговор и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли оставяне в сила на съдебното решение в така обжалваната част. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по тази касационна жалба не се явява и не се представлява. Вторият касационен жалбоподател Булмаркет ДМ ЕООД изразява становище, че решението в обжалваната отхвърлителна жалбата му част относно минималното водно количество е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. Пояснява, че в открито съдебно заседание по адм. д. 404 по описа на АС Плевен за 2018 г., проведено на 21.06.2018 г., подадената жалба е частично оттеглена, като дружеството не поддържа оспорването на административното решение в частта му, с която се определя минималното водно количество до 1000000,00 куб. м. годишно, при което е възможно изпълнението на дейностите в обекта. Относно размера на разноските счита, че субсидиарно приложение в случая намира чл. 78, ал. 1 ГПК. Иска обезсилване на обжалваното решение в посочената отхвърлителна жалбата му част и отмяната му в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на съдебни разноски за разликата над присъдената сума от 600,00 лв. до пълния предявен размер от 2470, 00 лв. Иска присъждане на сторените във всички съдебни инстанции разноски. Ответникът по тази касационна жалба директор на БДДР я оспорва в представен по делото писмен отговор, именуван възражение. От Булмаркет ДМ ЕООД е подадена и частна жалба срещу Определение 1006 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. 72 по описа на АС Плевен за 2020 г. В нея се излагат съображения за неговата неправилност. Поддържа се становище, че при частично оттегляне на жалбата административният съд няма право да намали размера на разноските. Частният жалбоподател счита, че с постановяването на обжалваното определение, съдът е приложил неправилно материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, тъй като производството по делото в частта, с която оспорването е оттеглено, е следвало да се прекрати с определение. Иска отмяната на обжалваното определение и претендира присъждане на разноски в общ размер на 2470, 00 лв. Ответникът по частната жалба директор на БДДР, в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на БДДР, за частична основателност на касационната жалба на Булмаркет ДМ ЕООД и за неоснователност на подадената от това дружество частна жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и на обжалваното определение, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението и определението с материалния закон, приема следното: Касационните жалби, подадени от директора на БДДР и от Булмаркет ДМ ЕООД са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Частната жалба, подадена от Булмаркет ДМ ЕООД е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. По касационните жалби настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема следното: Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) след отмяната с Решение 611 от 15.01.2020 г., постановено по адм. д. 1778 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. на Решение 630 от 22.10.2018 г. постановено по адм. д. 404 на АС Плевен за 2018 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Установява се, че с Решение 611 от 15.01.2020 г., постановено по адм. д. 1778 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. е отменено Решение 630 от 22.10.2018 г., постановено по адм. д. 404 на АС Плевен за 2018 г. поради допуснато от съда противоречие с материалния закон погрешно интерпретиране на мотивите към точка втора на Тълкувателно решение 6 от 30.06.2015 г., постановено по тълк. д. 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Прието било от касационната инстанция, че съпоставката между диспозитива на тълкувателното решение и приетото от административния съд води до заключение, че спорът, повдигнат пред първоинстанционния съд не се регулира от тълкуваната разпоредба на чл. 149, ал. 3 АПК. На следващо място било прието, че административният съд не е извършил пълна проверка на оспореното пред него Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на БДДР, а го е отменил, обосновавайки преценката си единствено с незаконосъобразност на произнасянето на горестоящия административен орган министъра на околната среда и водите (Решение 24 от 02.03.2018 г.). Поради тази причина съдебното решение било отменено като постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Били дадени указания при новото разглеждане съдът да направи констатация за наличието на правоприемство между подателя на жалбата Булмаркет ДМ ЕООД и адресата на оспорения административен акт Булмаркет ДМ ООД, като, ако приеме подадената жалба за допустима, да провери законосъобразността на акта с оглед всички основания за оспорване по чл. 146 АПК. След връщане на делото в АС - Плевен било образувано адм. д. 72 по описа на съда за 2020 г., по което са постановени обжалваните решение и определение. Съдът приел, че Решение 2399 от 28.03.2018 г., издадено от директора на БДДР е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, в предвидената писмена форма и съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити включително фактически и правни основания за издаването му. Счел, че са спазени административнопроизводствените правила по издаването му, като административният орган се е произнесъл след връщане на преписката от горестоящия административен орган министъра на околната среда и водите. По отношение съответствието с материалния закон и целта на закона, съобразил, че са спазени и изискванията на чл. 78, ал. 1 ЗВ. Относно изменението на разрешителното, съдът обсъдил разпоредбата на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа/та; приета с Постановление на Министерски съвет 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., впоследствие изменяна). Взел предвид, че § 3 от ПЗР на Тарифата е бил предмет на съдебно оспорване, но жалбата била отхвърлена. Доколкото липсата на противоречие със закона било установена с влязло в сила съдебно решение, съдът отхвърлил наведените от Булмаркет ДМ ЕООД доводи, че тази разпоредба противоречи на ЗВ. На следващо място съдът намерил за неоснователни възраженията, че разрешителното не може да бъде изменяно служебно, както предвижда § 3 от ПЗР на Тарифата. Формирал извод, че административният орган правилно е приложил Тарифата. Приел обаче, че е налице вътрешно противоречие между конкретни нейни разпоредби, което определил като израз на нормотворческа непрецизност. Съобразил, че в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на същата са дадени легални дефиниции на отделни понятия, но не са определени всички такива, посочени в таблиците с таксите за водовземане, включително понятието, посочено в чл. 12, ал. 2, т. 6 от Тарифата. Съгласно тази разпоредба, цел на ползване на отнетата вода е и Охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им. Съдът посочил, че тази цел не е определена в § 1, т. 1 от ДР на Тарифата, но приел, като се позовал на действащото разрешително и на събраните доказателства, че подземната вода се използва за охлаждане. Направил извод, че в оспореното решение като цел на водоснабдяването следвало да се посочи, че същото е за други цели, а именно охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им, което охлаждане се извършва чрез термопомпената инсталация на дружеството. Според съда от начина на посочване на целта на водовземането в измененото разрешително (водоснабдяване за други цели (захранване на термопомпена инсталация)), не ставало ясно, че водата се използва за охлаждане чрез такава инсталация. По тази причина дружеството щяло да заплаща ползваната вода по значително по-високата такса по чл. 12, ал. 2, т. 9 от Тарифата, което намерил за неправилно, с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 6 от нея. Предвид приетото разминаване между чл. 12, ал. 2, т. 6 и § 1, т. 1 от ДР на Тарифата, съдът направил извод, че за водоснабдяването за други цели по § 1, т. 1, буква ж не винаги се заплаща такса по таблицата за водоснабдяване за други цели чл. 12, ал. 2, т. 9 от Тарифата, а при ползване на водата за охлаждане, каквато цел не била посочена в § 1, т. 1 от ДР, се заплаща такса съгласно чл. 12, ал. 2, т. 6 от Тарифата. Формирал решаващ извод, че посочената в измененото разрешително цел на водовземането е незаконосъобразна. Относно минималното водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите в обекта, който се водоснабдява, съдът приел, че оспореното решение е законосъобразно. Подчертал, че именно дружеството е посочило, че минималното водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите в обекта, който се водоснабдява, е 1000000,00 куб. м годишно, т. е. този обем правилно е посочен от административния орган в спорното решение. По изложените съображения за противоречие с материалния закон съдът отменил частично Решение 2399 от 28.03.2018 г., издадено от директора на БДДР в частта му по раздел I.1, таблица първа и втора, по отношение на израза (захранване на термопомпена инсталация), а в останалата част отхвърлил жалбата. Върнал преписката на административния орган за постановяване на ново решение, в което да се отрази правилно целта на водовземането за други цели, а именно за охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им чрез термопомпена инсталация, при която цел дължимата от дружеството такса по чл. 12, ал. 2, т. 6 от Тарифата ще бъде значително по-ниска. На основание чл. 174 АПК определил срок за новото произнасяне. В останалата част отхвърлил жалбата на Булмаркет ДМ ООД. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението в обжалваните части е валидно. То е недопустимо в частта, с която е отхвърлена жалбата на Булмаркет ДМ ООД срещу Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на БДДР в частта, в която се определя минимално водно количество, и допустимо, но неправилно в останалите обжалвани части. По касационната жалба на Булмаркет ДМ ООД. Тази жалба е основателна. Основателно е направеното от този касационен жалбоподател оплакване за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която жалбата на Булмаркет ДМ ЕООД срещу Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на БДДР е отхвърлена в частта, в която се определя минимално водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите. Видно от данните по адм. д. 404 по описа на АС - Плевен за 2018 г. (вж. съдебен протокол л. 98 и 99 от това дело), в съдебно заседание, проведено на 21.06.2018 г. дружеството - жалбоподател, чрез своя процесуален представител адв. Спасов, е направило изявление, че поддържа частично жалбата си и оттегля оспорването на Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на БДДР в частта му, с която се определя минимално водно количество до 1000000,00 куб. м. годишно, при което е възможно изпълнението на дейностите в обекта. Съгласно чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. В този случай, съгласно чл. 159, т. 8 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява. С оттеглянето/отказа изцяло или отчасти от оспорването на административен акт, съгласно чл. 155, ал. 1 АПК, съдът се десезира от разглеждането на този спор (изцяло или частично). Това процесуално право на оспорващата страна може да бъде упражнено при всяко положение на делото, докато то е висящо, включително в производство пред Върховния административен съд, образувано по повод обжалване на решението на първоинстанционния съд. При това правните последици от оттеглянето/отказа от оспорване настъпват без да е необходимо съгласието на ответната страна. Съдът няма правомощие да преценява мотивите на жалбоподателя, който оттегля оспорването или се отказва от жалбата си изцяло или частично. В конкретния случай АС - Плевен не се е произнесъл по така направеното в откритото съдебно заседание изявление за частично оттегляне на оспорването на обжалвания административен акт - в частта му, в която се определя минимално водно количество (нито в съдебното заседание, нито по-късно, вкл. с решението по делото). Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 8 АПК, а е постановил решение и по тази част от жалбата на дружеството, като е отхвърлил същата. Тъй като вследствие оттегляне на оспорването (частично) съдът е бил десезиран от спора в тази му част, постановеното решение в отхвърлителната жалбата част срещу административното решение в частта му, с която се определя минимално водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите, се явява недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. На основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено от настоящата инстанция в посочената част, а делото следва да се прекрати в тази част. По касационната жалба на директора на БДДР: Тази жалба също е основателна. Решението в обжалваната от директора на БДДР част е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в тази част при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Неоснователно е възражението на "Булмаркет ДМ" ЕООД, че с вписването като цел на водовземането в спорния акт на "Водоснабдяване за други цели (захранване на термопомпена станция)" директорът на БДДР е пристъпил към "служебно" изменение на разрешителното на дружеството от 2011 г. без да има право на това, доколкото това процедиране е съобразено с предписанието на § 3, ал. 1 от ПЗР на действащата към момента на произнасяне на административния орган Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Съгласно посочената разпоредба при първото изменение или продължаване на разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване или за отвеждане, органите по чл. 52 ЗВ привеждат издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие с: т. 1 целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизане в сила на тарифата в съответствие с посочените цели по § 1 от ДР на посочената тарифа и т. 2 новите правила за определянето и изчисляването на таксите при първото изменение или продължаване на разрешителното. Предвид цитираната правна регламентация и в съответствие с правомощието на директора на БДДР той, като орган по чл. 52 ЗВ, е изменил в тази част разрешителното от 2011 г. Необоснован и направен в нарушение на съдопроизводствените правила е изводът на съда, че от досегашното разрешително и от събраните доказателства било видно, че подземната вода се използва за охлаждане, предвид което като цел на водоснабдяването следвало да се посочи, че същото е за други цели охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им, което охлаждане се извършва от термопомпена инсталация. Установява се, че в Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения 11530303 от 21.04.2011 г. целта на водовземането е посочена като такава "за охлаждане". Твърдението на дружеството е, че разрешителното е издадено по негово искане, тъй като то използва водата от водните обекти за охлаждане на термопомпен агрегат, тоест на съоръжение. Оплакването му пред АС Плевен било, че административният орган не е изложил аргументи въз основа на кои новонастъпили факти и обстоятелства се е наложило изменение на целта на водовземането, доколкото от момента на издаване на разрешителното водният обем се е ползвал само за посочените нужди. В съдебното заседание на 21.06.2018 г., при първото гледане на делото от АС Плевен, искането на процесуалния представител на "Булмаркет ДМ" ЕООД за допускане на гласни доказателства за установяване на "...механизма на работа на термопомпената инсталация и целта на водата, която се взема от тръбния кладенец" не е било уважено от съда с аргумент, че тези обстоятелства, включително механизма на действие на машините и доказване действителното им ползване с оглед целите на разрешителното подлежат на установяване посредством техническа експертиза. Въпреки това принципно правилно становище, съдът не е указал на страните необходимостта от ангажиране на специални знания с оглед правилното решаване на спора, както в това съдебното заседание, така и по-късно. Същински указания по разпределението на доказателствената тежест между страните не са дадени, а указанията в определението от 28.04.2018 г. (при първото гледане на делото от първоинстанционния съд) не изпълняват изискванията на закона и не са в съответствие със задълженията на съда, които има по чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 (сега ал. 5) АПК. Указания, в изпълнение на задълженията, които има съдът по цитираните разпоредби, а и по чл. 170, ал. 3 (в сила от 01.01.2019 г.) АПК не са били дадени на страните и в производството пред АС Плевен, проведено по реда на чл. 226 АПК. Така по делото неизяснен е останал фактическият въпрос относно това каква е целта на водовземането, а изводът на съда, направен в обжалваното решение, че "...от досегашното разрешително, така и от събраните доказателства е видно, че подземната вода се използва за охлаждане", се явява необоснован. По делото не е била приобщена цялата административна преписка по издаването на разрешителното през 2011 г., което от своя страна и ведно с неангажирането на експертни знания по посочения въпрос, препятства извършване на относимата и необходима за правилното решаване на спора проверка и преценка на възражението, направено още с първоинстанционната жалба, че от момента на издаване на разрешителното водният обем се ползва само за посочените нужди охлаждане на термопомпен агрегат. Ангажирането на специални знания по въпроса относно целта на водовземането и реалното ползване на водния обем чрез приобщаване по делото на заключение на вещо лице е било предпоставка за изпълнение на даденото от Върховния административен съд указание в Решение 611 от 15.01.2020 г. за извършване на проверка на законосъобразността на спорния акт с оглед всички основания за оспорване по чл. 146 АПК. Неизяснен по делото е останал въпросът технически налице ли идентичност между използването на водата "за охлаждане на термопомпен агрегат", "за захранване на термопомпена инсталация и "за охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им", респективно възможно ли е да се приеме, че охлаждането на термопомпения агрегат и захранването на термопомпена инсталация са цели, които попадат в процеси, предвидени като охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им. Следвало е да бъде изяснено водата от водоснабдяването за каква точно цел се използва и ако е за охлаждане на термопомпена инсталация, представлява ли тя производствена машина/и и съоръжение/я в процеса на работата й, като за целта е следвало да се изясни и съобрази какво точно е производството, осъществявано от Булмаркет ДМ ЕООД. Така констатираните и посочени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда са съществени, тъй като са довели до постановяване на съдебния акт в обжалваната от директора на БДДР част при неизяснена фактическа обстановка, поради което той се явява и необоснован. За преценка на материалната законосъобразност на акта в така оспорената му част е било необходимо даването на отговор на посочените по горе въпроси чрез ангажирането на специални знания. Доколкото това не е сторено, съдебното решение в тази обжалвана част следва да се отмени и при съобразяване на правомощията на настоящата касационна инстанция в производството по чл. 225 АПК, на основание чл. 227, ал. 2 АПК, делото следва се внесе за разглеждане от тричленен състав на Върховния административен съд в открито съдебно заседание. На страните следва да се дадат указания относно разпределението на доказателствената тежест. Директорът на БДДР следва да установи и докаже съществуването на фактическите основания, посочени в спорното административно решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и твърденията му, че термопомпата е за отопление и за охлаждане, както и това, че касае отопление и охлаждане на административна сграда (доколкото в това се състои едно от неговите твърдения), а не на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им. Булмаркет ДМ ЕООД следва да установи и докаже фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число твърдяната цел на водовземането (за охлаждане) и за какви цели реално се ползват водните обеми по разрешителното. На страните следва да се укаже, че посочените по горе в настоящото решение обстоятелства (вкл. останалите неизяснени, но релевантни такива), в съдебното производство пред първоинстанционния съд подлежат на доказване чрез приобщаване по делото на специални знания, като за целта в седемдневен срок, считано от съобщението и получаване на препис от настоящото решение следва да представят изрични молби с формулирани задачи към съдебно техническа експертиза, чието заключение да се изготви при съобразяване на всички материали по административната преписка по издаването на разрешителното от 2011 г., в това число при съобразяване на посоченото в обосновката от 10.04.2010 г., а така също и на документите по преписката по издаването на спорното решение от 2018 г. Страните да посочат в коя област вещото лице следва да има компетентност. Като съобрази всичко изложено по горе, настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на касационния жалбоподател БДДР за постановяване на съдебното решение в обжалваната от него част при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост. Затова решението в тази обжалвана част като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде внесено в открито съдебно заседание, на основание чл. 227, ал. 2 АПК. По частната жалба на Булмаркет ДМ ЕООД срещу Определение 1006 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. 72 по описа на АС Плевен за 2020 г.: Като последица на направените по-горе правни изводи за неправилност на съдебното решение в частта, обжалвана от директора на БДДР и за неговата отмяна, определението от 08.07.2020 г. също следва да се отмени. Въпросът относно дължимите разноски за проведените производства пред АС Плевен и Върховния административен съд следва да се разреши с крайния съдебен акт, който ще бъде постановен в производството по чл. 227, ал. 2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, и чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 225 АПК и чл. 227, ал. 2 АПК и чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,