Решение № 10384 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2012 г.

Решение № 10384 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадени са жалби от Владимир Станчев Алексиев от град София, от Добромир Василев Добрев от град София и от Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР" със седалище и адрес на управление град София срещу неоснователно бездействие на министъра на вътрешните работи, изразяващо се в неиздаване на заповед за определяне на размера, условията и реда за предоставяне при отпускане на безплатна предпазна храна при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последствия. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище, че не е налице бездействие на административния орган, който е започнал процедура по издаването на цитираната заповед. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК предвижда възможност за безсрочно оспорване на бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. С оглед на това подадените жалби са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. По делото е представена заповед № Iз-1259/22.08.2006 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 204, ал. 3, чл. 21, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и във връзка с чл. 285 от Кодекса на труда /КТ/ и Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, с която е определен размера, условията и реда за осигуряване на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани с вредни за здравето последици. Същата заповед е изменяна последователно със заповед № Iз-67/12.01.2007 г. досежно т. 1, б. "г", със заповед № Iз-577/7.04.2008 г. досежно т. 1, б. "б", със заповед № Iз-1877/17.08.2010 г. относно т. 1, б. "з" и със заповед № Iз-09.11.2010 г. относно няколко текста от първоначалната заповед. Със заповед № Iз-329/8.02.2011 г. министърът на вътрешните работи е назначил работна група със задача до 31.03.2011 г. да изготви проект за нова заповед за "определяне размера, условията и реда за осигуряване на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за служителите от МВР". Работната група е изготвила докладна записка, с която е направила предложение да се предприеме законодателна инициатива за изменение на чл. 204, ал. 3 от ЗМВР и при одобряване на предложението работната група да спре дейността си до нормативната промяна. В ДВ, бр. 44/12.06.2012 г. е публикувано изменение на чл. 204, ал. 3, и ал. 6 от ЗМВР, както и е създадена нова ал. 7 на чл. 204 от ЗМВР. Процесуалният представител на ответника е представил в съдебно заседание на 13.06.2012 г. следните писмени доказателства: докладна записка рег. № 2957/20.04.2012 г. от директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" до министъра на вътрешните работи за изменение на заповед № Iз-1259/22.08.2006 г., информация относно сключени договори за безплатна храна и тонизиращи напитки за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 години и заповед № Iз-31.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи за назначаване на работна група за изготвяне на вътрешноведомствени документи в срок до 15.06.2012 г. С представянето на посочените доказателства ответникът твърди, че е изпълнил законовото си задължение, като е предприел мерки за издаването на заповед за безплатна храна и тонизиращи напитки съобразно изменението на чл. 204 от ЗМВР. При така приетите и обсъдени писмени доказателства, настоящият състав обосновава следните правни изводи: Съгласно действащата редакция на чл. 204, ал. 3 от ЗМВР /обн. в ДВ, бр. 17/2006 г., в сила от 1.05.2006 г./ "за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови", като размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 5, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи - ал. 6 на чл. 204 от ЗМВР. Съобразно тази приложима нормативна уредба и представените по делото като доказателства заповед № Iз-1259/22.08.2006 г. и последващите заповеди от 2007, 2008 и 2010 г. за изменение на същата, следва да се приеме, че министърът на вътрешните работи е изпълнявал законовите си задължения за издаване на ежегодна заповед относно реда и условията за предоставяне на безплатна предпазна храна и противоотрови до 2010 г., тъй като действието на първоначално издадената заповед е продължавано през следващите години с изменение на същата. За 2011 г. липсват доказателства министърът да е издал предвидената в чл. 204, ал. 6 от ЗМВР ежегодна заповед, тъй като представените доказателства за назначаване на работна група и изготвеното от нея предложение за законодателна промяна на нормативната уредба не освобождават административният орган от законовото му задължение да издаде такава заповед. Същите изводи са относими и за 2012 г., до момента на обявяване на делото за решаване. С изменението на чл. 204, ал. 3 от ЗМВР се предвижда, че "на служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна. На служителите, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки". Съгласно ал. 6 на чл. 204 от ЗМВР "размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 5 се определят ежегодно с акт на министъра на вътрешните работи". Въпреки представените доказателства за назначаване на работна група за изготвяне на заповед и определения срок до 15.06.2012 г., пред съда не са представени доказателства /а именно издадена заповед на министъра на вътрешните работи/ до приключване на делото. Поради това настоящият състав приема, че ответника не е изпълнил произтичащо пряко от нормативен акт задължение, което представлява бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК за 2011 и за 2012 г. Административният орган следва да бъде задължен да изпълни задължението си по чл. 204, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР в двуместен срок от влизането на решението в законна сила, като издаде заповеди за безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за 2011 за 2012 г. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,