Решение № 165 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6161/2007 г.

Решение № 165 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6161/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). Р. В. Я. от гр. С. обжалва решението на Софийски градски съд, постановено на 11.04.2007 г. по гр.д. № 508/2007 г. в частта, с която ползуването на семейното жилище при развода по реда на чл. 107, ал. 1 СК е предоставено на Е. Н. Н. и Р. В. Я. е осъдена да го освободи веднага след влизане на решението в сила. Поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и че е необосновано-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответникът по касационна жалба Е. Н. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за прекратяване на брак по реда на чл. 99, ал. 1 СК. С решение, постановено на 10.05.2006 г. по гр.д. № 1000/2005 г. Софийският районен съд е прекратил брака между Е. Н. Н. и Р. В. Н. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, предоставил е на майката упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете М, роден на 28.01.1992 г., определил е режим на лични контакти с бащата, осъдил е Е. Н. Н. да заплаща месечна издръжка на непълнолетното дете в размер на 110 лв. и е предоставил ползуването на семейното жилище и на двамата съпрузи. С обжалваното решение, постановено на 11.04.2007 г. по гр.д. № 508/2007 г. Софийският градски съд, действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд в частта за семейното жилище и вместо това е предоставил ползуването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул."З" № 104, вх. Б, ап.44, собственост на "А" ЕООД, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, на Е. Н. Н., като е осъдил Р. В. Н. да го освободи веднага след влизане на решението в сила. Прието е, че след като Р. В. е напуснала семейното жилище още през м.август,2004 г. и е отишла да живее заедно с детето при своите родители, където детето разполага със самостоятелна стая, а придобития по време на брака апартамент в гр. С., ул."Б" отдава под наем, то тя се е устроила жилищно за разлика от Е. Н. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 188, (отм.) и правилно е приложен материалният закон /чл. 107, ал. 1 СК/. За да достигне до извода, че ползуването на семейното жилище следва да бъде предоставено на Е. Н., въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, преценил е правното значение и последици на установените по делото факти и правилно е приложил материалния закон. Правилно е преценено значението на всички факти и обстоятелства, които по смисъла на чл. 107, ал. 1 СК следва да бъдат взети предвид при предоставянето на семейното жилище, а именно възможността жилището да бъде ползувано и от двамата съпрузи, интересите на роденото от брака дете, вината за прекратяването на брака, както и други обстоятелства, вкл принадлежността на правото на собственост върху семейното жилище, притежаването и на друг жилищен имот в същото населено място с оглед възможността всеки един от съпрузите да се устрои жилищно. Действително не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че пребиваването на Р. В. в жилището на нейните родители, където същата и роденото от брака дете живеят заедно с родителите на Р. В. и нейния брат сочи на устройване с жилище. Правилно обаче е прието, че от съществено значение в случая е обстоятелството, че семейното жилище, находящо се в гр. С., на ул."З" не е собственост на страните, а на "А" ЕООД, както и обстоятелството, че по време на брака страните са придобили жилище, находящо се в гр. С., на ул."Б", за което не са създадени пречки да бъде ползувано от Р. В., а напротив същата държи ключа от това жилище и го отдава под наем. След като бракът е прекратен по вина и на двамата съпрузи и не съществува спор, че съвместното ползуване на жилището на ул."З" е невъзможно, тъй като Е. Н. вече е сключил друг брак, от който има родено дете и живее в това жилище заедно с новото си семейство, следва да бъдат взети предвид и други обстоятелства по смисъла на чл. 107, ал. 1 СК, когато се извършва преценка на кой от двамата бивши съпрузи да бъде предоставено ползуването на семейното жилище. От съществено значение в такъв случай, съгласно дадените в Постановление № 12 от 1971 г. на Пленума на ВС указания е разполагат ли двамата бивши съпрузи с друга възможност за удовлетворяване на жилищните си нужди, както и на жилищните нужди на роденото от брака дете. В случая по делото не съществува спор, че придобитото по време на брака жилище, находящо се в гр. С. на ул."Б", състоящо се от една стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, се ползува от Р. В., която държи ключа от него, като от страна на Е. Н. не са създавани пречки за ползуването, с оглед на което правилно въззивният съд е приел, че за Р. В. съществува възможност да се устрои жилищно. Следва да бъде отбелязано, че от съществено значение е и обстоятелството, че семейното жилище в гр. С. на ул."З" е собственост на "Астра - Е" ЕООД, което представлява самостоятелен правен субект, независимо, че собственик на капитала е Е. Н. и съответно биха могли да бъдат създадени пречки при ползуването му от страна на Р. В. за разлика от жилището, находящо се на ул. "Б", което напълно удовлетворява жилищната нужда на съпругата и роденото от брака дете. Обстоятелствата поради какви причини до настоящия момент жилището е било отдавано под наем в случая е ирелевантно, вкл. с оглед наведените в касационната жалба съображения, че получаваните суми се използуват за издръжка на детето, тъй като в производството по делото такава е определена и не е установено да съществуват пречки при изплащането към настоящия момент. Всички тези факти и обстоятелства са преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност и правилно е прието, вкл. с оглед интересите на непълнолетното дете на страните, че ползуването на семейното жилище следва да бъде предоставено на Е. Н. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Софийски градски съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение