Решение № 15733 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2019 г.

Решение № 15733 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Желев, [населено място], чрез проц. си представител адв. П. Желязков, против решение № 426/11 януари 2019 г., постановено по адм. д. № 349/2018 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ж. Желев против заповед № 10-00-921/14 юни 2018 г. на кмета на община Стара Загора за премахване на незаконен строеж "Стопанска постройка" в УПИ ХVІІІ-223, кв. 34, по плана на с. Маджерито, общ. Стара Загора. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на процесния административен акт е стопанска постройка на допълващото застрояване, която, предвид нейните размери, начин на изграждане и предназначение, има характеристиките на строеж. За постройката няма строителни книжа, същата не е била предвидена с действащия ПУП и не е бил допусната съобразно чл. 41, ал. 2 ЗУТ. С оглед на това и предвид данните за времето на построяването й, а именно, след придобиването от жалбоподателя на недвижимия имот, в който е изградена, т. е., след 2001 г., обосновано съдът е приел, че постройката не е търпима нито при условията на § 16, ал. 1 и 2 ПЗР ЗУТ, нито при тези на § 127 ПЗР ЗУТ. Процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и като такъв подлежи на премахване по реда на чл. 225а ЗУТ. В тази връзка следва да се отбележи, че след обсъждане на двете групи свидетелски показания, основателно съдът е кредитирал показанията на Т. Тенев и М. Маркова, които, в съответствие с писмените доказателства, включващи и отразяванията в ПУП-ПР и ПЗ от 1991 г., установяват, че се касае за извършено от жалбоподателя ново строителство, в площта на което е включена заварената малка стопанска постройка с размери приблизително 4/4 м. Изложените мотиви са фактически и правно обосновани и следва да бъдат споделени. Предвид изложеното и тъй като, обратно на твърденията в касационната жалба, в съдебното решение са разгледани всички възражения и доводи на жалбоподателя, като по аргументирани съображения същите са преценени за неоснователни, правилно в него е прието, че оспорената заповед с правно основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е законосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Стара Загора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав