Решение № 12429 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2012 г.

Решение № 12429 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Иванов Попстоянов, гр. Петрич, против Решение № 296/02.02.2012 г., постановено по адм. д. № 670/2011 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Пламен Попстоянов против Заповед № ДК-02-ЮЗР-172/19.05.2011 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Полумасивна сграда", находящ се в УПИ |-2187,2186, 2188, кв. 186 по плана на гр. Петрич. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед № ДК-02-ЮЗР-172/19.05.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти, отразени в КА и заповедта, не са оборени от касатора. Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са налице основанията за признаването му като такъв, както и по отношение на строежа не са проведени процедурите за неговото узаконяване по реда на § 184 от ПЗР ЗИД ЗУТ. В тази връзка е ценено заключението на третата по делото експертиза. Позоваването на акт за узаконяване, касаещ сглобяем павилион е неоснователно, тъй като се отнася до различен обект, както и договорът за наем урежда ползването на незастроена площ, а не постройката. Същото е и касателно договора за покупко-продажба на сглобяем павилион. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав