Решение № 50 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт Васева, в качеството ѝ на процесуален представител, насочена срещу Решение 1017/05.05.2025 г. по административно дело 161/2025 г. на Административен съд-Кърджали (АдмС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на Ш. Т. Х. от [населено място], обл. Кърджали, на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане 083-00-454-3/02.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Счита, че в КСО изрично е въведено общото правило за недължимост на разноски в административните производства. Твърди, че в производството липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че в КСО ползването на адвокатска защита не е задължителна, а лицето е ангажирало услугата на адвокат изцяло по своя преценка. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли предявената искова молба против НОИ като неоснователна. Претендира извършените съдебни разноски. Ответникът Ш. Т. Х., в писмен отговор, подаден от адвокат М. Бозов оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено и в съдебното заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Счита, че платеното възнаграждението за процесуално представителство по делото по реда на КСО не е прекомерно. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение 1017/05.05.2025 г. по административно дело 161/2025 г. на Административен съд Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на Ш. Т. Х. от [населено място], обл. Кърджали, на основание чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване Разпореждане 083-00-454-3/02.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, потвърдено с Решение 2153-08-300 от 11.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кърджали, което обаче е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно. За да достигне до този резултат административният съд е установил, че с Разпореждане 083-00-454-3/02.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 23,41 лева на ден за периода от 19.10.2023 г. до 18.06.2024г. Недоволен от размера на определеното обезщетение Ш. Т. Х. обжалвал това разпореждане, за което се възползвал от услугите на адв. Кръпова. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г., с което адв. Кръпова е била упълномощена да представлява жалбоподателя по административното производство пред горестоящия административен орган Директора на ТП на НОИ гр. Кърджали. Договорено е било възнаграждение в размер на 500 лв., което е било платено в брой към датата на сключване на договора. Жалбата е била отхвърлена с Решение 2153-08-300 от 11.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кърджали. Срещу това решение е подадена жалба, която е уважена с Решение 489 от 20.02.2025 г. по адм. дело 528 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали и Решение 2153-08-300 от 11.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане. При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган разпореждане, потвърдено с решение на горестоящия административен орган, и двете отменени с влязло в сила съдебно решение - Решение 489 от 20.02.2025г. по адм.дело 528 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт процесното разпореждане, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане, с което на Х. е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 23,41 лева на ден, впоследствие отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Посочил е, че ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение, именно във връзка с оспорване на разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 500 лв., каквато сума е заплатил Х.. Приел е, че ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Съдът е сезиран с редовна искова молба и се е произнесъл в рамките на петитума и търсената защита. Извършена е проверка за редовност и допустимост на исковата молба на Ш. Т. Х., като първоинстанционният съд правилно е направил преценка, че искането е допустимо и редовно извършено. Тезата на касатора, че ищецът не е имал право на възстановяване на сторените разноски не обосновава извод за недопустимост на съдебното решение, доколкото представлява въпрос по съществото на спора. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В настоящия случай безспорно е налице Решение 489 от 20.02.2025г. по адм.дело 528 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали, с което е отменено Решение 2153-08-300 от 11.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 083-00-454-3/02.10.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. С Решение 489 от 20.02.2025г. по адм.дело 528 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали съдът е присъдил сторените разноски, но само за съдебното производство. В чл. 117, ал. 1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, вкл. срещу отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 117, ал. 5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред. Доколкото обжалването на разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред пред директора на ТП на НОИ, то ищецът, за да защити правата си, е трябвало да стори разноски по обжалването. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа, по най-добрия и адекватен начин, за да се защити личния интерес, какъвто е правото на лична пенсия. В тази връзка, правилно е отразеното в обжалваното решение виждане на съда, че издаденият административен акт е необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие. Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС 6/2025 г. ДВ, бр. 48/13.06.2025 г. от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Съгласно Решение 22 от 31 октомври 1995 г. на Конституционния съд, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. Според старата редакция на чл.120, ал.2 от КСО /Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г./ при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Адвокатската защита не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, но е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с различни социални въпроси като отпускане на пенсия, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. С оглед на което, за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменен по съдебен ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат - необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая е установено по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, които са били заплатени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. Възражението на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение за касационното производство е неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е съобразен с Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения, които показват обичайно заплащаното възнаграждение при подобен род адвокатска работа. С оглед изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение