Решение № 6893 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2879/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на Община Септември, чрез адв. Иванов, против решение № 5877 от 19.12.2025, постановено по адм. д. № 511/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С оспореното решение е отменена заповед № 15/05.03.2025 г. на заместник - кмета на Община Септември, с която, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. от ЗУТ, е одобрен проект за частично изменение на ПУП – план за регулация на УПИ VIII-304, в кв. 25 по плана на [населено място], община Септември, поправена със заповед № 290 от 06.03.2025 г. на заместник – кмета на община Септември. В касационната жалба се настоява за обезсилване на оспореното решение, като се навежда оплакване за неговата недопустимост, алтернативно се иска отмяната му като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, с който първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена. Претендира се присъждането на съдебни разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ответниците. Ответниците И. К. С. и К. А. С., в писмен отговор, оспорват касационната жалба. К. А. С. я оспорва лично и в съдебно заседание. Ответниците Н. В. С. и Н. В. А. не взимат становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – Пазарджик е бил сезиран с жалба от И. К. С. и К. А. С., срещу заповед № 15/05.03.2025 г. на заместник - кмета на Община Септември, с която по заявление от Н. В. А., на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. от ЗУТ, е одобрен проект за частично изменение на ПУП – план за регулация на УПИ VIII-304, в кв. 25 по плана на [населено място], община Септември, с който се променя северната улично-регулационна линия, като се заличава част от съществуващата улица – тупик, като се предвижда възможност за обслужване на УПИ IX – Ветеринарна лечебница с ширина на северната част от 3 м, съгласно изискванията на ЗУТ и се проектира нова осова линия с.о.т. 83-83а-83б. Новопроектираното уширение е с достатъчни размери за обслужване на улицата - тупик с два УПИ. Източната улично-регулационна линия е приложена на място. Запазват се начина и характера на застрояване. Със заповед № 290 от 06.03.2025 г. на заместник – кмета е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в заповед № 15/05.03.2025 г. текстът на ред 20 – „с ширина на северната част от 3 м.“ се заменя с „ширина на северната част от 3,50 м.“ С обжалваното съдебно решение оспореният административен акт е приет за издаден от компетентен административен орган, при надлежно делегирани правомощия, но в нарушение на материалния закон. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил, че за [населено място] не са налице одобрени и влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри. В тази хипотеза, данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите, предмет на проекта за изменение на ПУП-ПР на УПИ VІІІ-304 и задънена улица с о.т. 83-83а-83б кв., в 25 по плана на [населено място], е следвало да бъдат извлечени от действащия кадастрален план на населеното място, въз основа на който, със заповед № 6004 от 04.11.1966г. е одобрен действащият регулационен план. Вместо това, одобреният със заповедта проект е изработен върху извадка, получена при оцифряването на неодобрени кадастрални планове, служещи само за информация - обстоятелство, констатирано с приетата по делото експертиза и по което не се спори по делото. На следващо място, съдът не приема за еднозначно и несъмнено, че с последваща заповед № 290 от 06.03.2025 г. на заместник кмета на община Септември е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, а не изменение на заповедта с която е одобрен процесния проект за изменение на ПУП-ПР, предприето не по установения ред. Аргументирал е извода си с това, че проектът е одобрен така, както е предложен - новопроектираната задънена улица с о.т. 83-83а-83б в кв. 25 по плана, да бъде с ширина от 3,00 м. Въпреки, че, както е установено по делото, два пъти експертният съвет към община Септември е указвал, че съгласно изискването на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, задънената улица, трябва да е с широчина най-малко 3,5 м., корекция в проекта, съобразно указанията не са извършени. Посочено е и, че одобреният проект за изменение на ПУП-ПР, не съдържа данни за дължината на задънената улица предмет на оспорената заповед, поради което не е възможно да се установи, дали е спазено изискването на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ за предвиждане на уширение, когато улицата е по-дълга от 100,00 м. Настоящата инстанция, при разглеждане на повдигнатото в касационната жалба оплакване за недопустимост на първоинстанционната жалба и при извършване на служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира атакуваното решение за валидно, допустимо. Оплакването на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес от оспорване на заповедта за И. К. С. и К. А. С. е неоснователно. Противно на твърдяното, видно от текста на оспорения акт и от одобрения проект, процедираният проект засяга непосредствено УПИ ІХ - Ветеринарна лечебница, тъй като засягането по смисъла на закона не се изразява единствено в отнемане на площи от имота, или сгради, построени в него. Засягане е налице и в случаи като процесния, при които имота граничи пряко с предвидената по плана улица, част от предназначението на която се променя. Представеният по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том 7, д. № 1083/2021 г. на АВп, легитимира оспорващите като титуляри на правото на собственост и ползване върху ПИ пл. № 302, представляващ част от УПИ ІХ - Ветеринарна лечебница. Оспорената заповед № 15 от 05.03.2025 г. на зам. кмета на Община Септември има за предмет, освен частично изменение на ПУП-ПР на УПИ VІІІ-304 в кв.25 по плана на [населено място], и промяна предназначението на част от задънена улица с о.т. 83-83а-83б кв., в 25 по плана на [населено място], която от такава става част от дворищната регулация на УПИ VІІІ-304 и увеличава площта му. В случая за собствениците на ПИ пл. № 302, представляващ част от УПИ ІХ - Ветеринарна лечебница, е налице активна процесуална легитимация на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план. Според чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7), с подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот. В случая по делото е безспорно, че действащият регулационен план за УПИ VІІІ-304, кв. 25 по плана на [населено място], община Септември е одобрен със заповед № 6004/04.11.1966 г., за която няма данни да е отменена, следователно планът е влязъл в сила и е отредил за уширение на улица отнетата от УПИ VІІІ-304 част, която според СТЕ е с площ от 83 кв.м.. За УПИ VІІІ-304, кв. 25 по плана на [населено място], община Септември не са одобрявани последващи подробни устройствени планове следователно посоченият план е действащ към дата на оспорената заповед. По аргумент от чл. 8 от ЗУТ дали планът е приложен или не е без значение за определяне на предназначението на имотите, поради това промяна в предназначението на процесната част от УПИ VІІІ-304 е настъпила веднъж с отреждането й за улица с плана от 1966 г. и втори път с оспорваната заповед. Ето защо промяната с процедираното изменение в предназначението на тази част от УПИ VІІІ-304, граничеща пряко с имота на жалбоподателите обосновава извод за наличие на правен интерес у тях за оспорване на заповедта на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. По същество на спора обжалваното решение е правилно. Основанията, при които могат да се изменят действащите подробни устройствени планове по реда на чл. 134 от ЗУТ са изброени алтернативно, с оглед на което всяко от тях представлява самостоятелно основание за изменението. Процесната заповед № 15/05.03.2025 г. на заместник - кмета на Община Септември е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, гласяща, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1. В случая не са налице фактически основания за прилагане на ал. 2, т. 6 на чл. 134 от ЗУТ. Видно от проекта за ПУП и обяснителната записка към него, приложени към заявлението за одобряването му и от изричното волеизявление в предходното заявление за изработване на процедираното изменение, административният орган е сезиран с искане за промяна на улично-регулационната линия по имотна граница. Доказателствата по делото, включително заданието по чл. 125 от ЗУТ и приетата съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, сочат, че фактическото основание за иницииране на производството е неприложена улична регулация, като частта от УПИ VIII – 304, попадаща в уширение на улица-тупик според регулационния план от 1966 г. не е отчуждена. Съответната на този факт правна норма е тази на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, постановяваща, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване, който за конкретния случай е десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. Изтичането на сроковете по чл. 208 от ЗУТ има за правна последица възникване в полза на собственика на имота на правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ – да иска изменение на влезлия в сила и неприложен подробен устройствен план. Следователно така установеното фактическо основание - неприложена улична регулация, кореспондира с правното основание в хипотезата на чл. чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което заповедта се явява материално незаконосъобразна, като издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, на което административният орган не е сезиран и каквото фактически не е налице. Извън това и на самостоятелно основание, правилен е изводът на първостепенния съд, че по делото се установява двукратно неизпълнение на указанията на експертният съвет към община Септември към заявителите на процедираното изменение на ПУП, за коригиране на проекта съгласно изискването на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, според който задънената улица, трябва да е с широчина най-малко 3,5 м.. Корекция в проекта, съобразно указанията не са извършени и същият е одобрен така, както е предложен първоначално – 3 м.. Противно на твърдяното от касатора, не е налице правна възможност да се извърши „служебна корекция“ на проект за изменение на ПУП с акт на ОЕСУТ. Експертният съвет е помощен консултативен орган към общината и като такъв той няма правомощията служебно да коригира проектите за изменения на ПУП, а единствено да даде указания за необходимо изменение. Поради това настоящата инстанция споделя извода в обжалваното решение, че не е налице очевидна фактическа грешка, даваща основание за издаване на заповед № 290/06.03.2025 г. Не е налице и хипотезата на чл. 91 от АПК, предоставяща възможност на административния орган да пререши поставения пред него въпрос, като измени сам издадения акт. Единствената възможност в случая е била иницииране на нова процедура за изменение на ПУП при съобразяване на проекта с указанията на ОЕСУТ. Поради това налице е незаконосъобразност на оспорения и поправен акт и на това основание. Решението е правилно и в частта досежно изходната основа на изменението. Кадастралната основа е изходната основа от данни за съществуващото фактическо положение на недвижимите имоти, с която следва бъдат съобразени имотните граници на УПИ VІІІ-304, предмет на процедирания проект. Поради това правилно съдът е приел за незаконосъобразна процесната заповед и защото с нея е одобрен проект, изработен върху неодобрена извадка от кадастралния план, служеща само за информация – обстоятелство, по което не се спори по делото и е установено от СТЕ. Неодобрените по надлежния ред изходни данни препятстват проверката за съответствие на предложението за изменение на плана с действителното фактическо положение на процедирания имот, а от там и съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. При изложеното, заявените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не се констатират, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът е заявил присъждане на разноски само за първата инстанция. При извършената проверка, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд е присъдил разноски на ответника за производството пред него, поради което повторното им присъждане е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,