Решение № 5394 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Лазаров от гр.София, против решение 4260/27.06.2023 г. постановено по 2149/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение 2153-21-45 от 17.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София град. Излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон.Възразява,че поради престоя си в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и задържането на личната му карта от администрацията на затвора,по време на прекъсване изпълнението на наказанието му не е могъл да отиде навреме за преосвидетелстване и поради тази причина счита за несправедливо възстановяването на пенсията му от 29.10.2021г. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се постанови друг, с който да се отмени оспореното в първоинстанционното производство решение. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуалния си представител в писмен отговор поддържа становище за правилност на обжалваното решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил оспорването на Л. Лазаров против 2153-21-45 от 17.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане [номер]/19.12.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за възстановяване на пенсията ,считано от 29.10.2021г- датата на преосвидетелстване пред ТЕЛК съгласно ЕР 2444/179/29.10.2021г. От фактическа страна Административен съд София град правилно е установил, че по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, се установява следното:На жалбоподателят Л. Лазаров по молба MП-23352 от 06.03.2012 г. с разпореждане [номер]/27.04.2012 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ е отпусната пенсия по чл. 78 КСО от 19.03.2012 г., която в последствие е изменена на основание чл. 99, ал. 1. т. 6 от КСО с разпореждане [номер] от 30.07.2012 г. и пенсията е отпусната с начална дата, считано от 15.01.2010 г. със срок до 01.02.2013 г. С последващо ЕР 0794/059 от 11.04.2013 г. на ТЕЛК, Лазаров е преосвидетелстван,като му е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 60% и е определен срок на инвалидността до 01.04.2016 г. С оглед на постановеното ЕР, с разпореждане [номер] от 09.05.2013 г. е определен нов срок за получаване на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на жалбоподателя до 01.04.2016 г., при съобразяване със срока, определен от медицинските органи. С разпореждане [номер] от 06.06.2016 г. на основание чл. 96 от КСО е разпоредено прекратяване на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на Лазаров, считано от 02.04.2016 г. поради изтичане на определения с ЕР 0794/059 от 11.04.2013 г. на ТЕЛК срок и с оглед обстоятелството, че при преосвидетелстване на лицето с ЕР 1254/069 от 16.05.2016 г. на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 34 % и срок на инвалидността до 01.05.2019 г. Същото ЕР е обжалвано от Лазаров и с ЕР 0177/026 от 23.02.2017 г. на НЕЛК отменя ЕР от 16.05.2016 г. по оценка на работоспособността и дава нова, като я определя на 38 % ТНР със срок 01.05.2019 г. Със Заявление 2107-21-1569 от 14.11.2022 г. Лазаров е поискал възстановяване на личната си пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, като представя ЕР на НЕЛК 0351/045 от 10.03.2022 г, от което е видно, че с ЕР на ТЕЛК 2444/179 от 29.10.2021 г. е определена оценка на работоспособността - работоспособен" е отменено и лицето се връща за ново освидетелстване. С последвало ЕР на ТЕЛК 2534/153 от 14.10.2022 г. на Лазаров е определена 50% ТНР със срок на инвалидността - 01.10.2025 г. С разпореждане [номер] от 19.12.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/ пенсията е възстановена от 29.10.2021 г. - датата на преосвидетелстваме пред ТЕЛК - съгласно ЕР 2444/179/29.10.2021 г.Именно това разпореждане касаторът е оспорил първоначално по административен,а след потвърдително решение на Директора на ТП на НОИ и по съдебен ред. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, поради което изводът му за законосъобразност на оспореното решение е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. По делото няма спор по фактите. Спорът е относно началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука. В случая съдът законосъобразно е преценил, че личната пенсия за инвалидност е отпусната правилно от органите по пенсионно осигуряване съобразно националното законодателство от 29.10.2021 г. датата на преосвителестване пред ТЕЛК, посочена в експертното решение на ТЕЛК, а не от 01.04.2016 г. датата на предходното решение на ТЕЛК,обуславяща краен срок на отпускането на пенсия за инвалидност,доколкото към последната дата касаторът се е намирал на място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,поради което и е могъл да се позове на разпоредбата на чл.135 ал.1 т.3 ЗИНЗС. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящия състав. При това положение е приложима разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО. Съответно това е приетата с ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизиране - 29.10.2021 г., поради което правилно е преценен началният момент за отпускане на личната пенсия на жалбоподателя за инвалидност поради трудова злополука. От съществено значение в случая е обстоятелството, че Лазаров не е оспорил това решение на ТЕЛК относно определената начална дата на инвалидизиране. Датата на инвалидизирането се определя от съответния орган на медицинската експертиза и след като в случая е налице влязъл в сила административен акт - експертно решение 2444/179/29.10.2021 г. на ТЕЛК, в който е определена тази дата, то при произнасянето по искането за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване административният орган е бил длъжен да се съобрази с него, тъй като съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Пред касационната инстанция не са представени нови доказателства за изменение на решението на ТЕЛК в частта, в която е определен началния момент на инвалидизирането, които да водят до промяна на заключенията, направени от първоинстанционния съд.Същият извод правилно първоинстанционния съд е извел и от тълкуването на разпоредбата на чл.30 ал.3 вр. ал.4 от НПОС- безспорно е в случая,че касаторът е имал отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука със срок до 01.04.2016г,като безспорно е,както твърди Лазаров,че същият е бил задържан на 01.03.2016г,като същият се е явил за преосвидетелстване на 16.04.2016- т.е доводът му,че е бил лишен от правна и фактическа възможност поради задържането му под стража и местонахождението на личната му карта в пенитенциарното заведение,докато в последствие е бил в прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода ,чакащ съдебен акт да групиране на наказанията по чл.23-25 НК е очевидно необоснован от фактическа страна,след като се е явил на преосвидетелстване пред ТЕЛК на 16.04.2016г,и в последствие на 08.06.2021г е подал заявление за преосвидетелстване,което очевидно не е препятствано от липсата на документ за самоличност. Недоволството на касатора от определения процент нетрудоспособност е намерило отражение в реализираното от него в пълен обем право на жалба пред НЕЛК,което в крайна сметка е довело до позитивен за него резултат- с ЕР на ТЕЛК 2444/179/29.10.2021г е определен 50% НТР и правото му на пенсия за инвалидност поради трудова злополука е възстановено,но същият не е оспорил началната дата на нетрудоспособността,която е обвързваща пенсионния орган съгласно чл.113 ал.3 ЗЗдр.Ето защо и правилно АССГ е приложил разпоредбата на чл.30 ал.4 от НПОС. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане на ответника за присъждане на разноски,ще следва касатора да бъде осъден да заплати в полза на Директора на ТП на НОИ София град разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на осн. чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.144 АПК вр. чл.24 НзПрПщ. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,