Решение № 8026 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. С. А., подадена чрез адв. Иванов против Решение 208/10.11.2023г., постановено по административно дело 159/2023г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта му с която е отхвърлена жалбата на А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) РД14-1593/03.05.2023 г. издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца, в частта относно т. 2 от заповедта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до отстраняването на нарушението, но за не повече от една година.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на твърденията, на първо място е заявено, че констатираното нарушение е преустановено още в деня на проверката, поради което издадената заповед не е съобразена с целта на закона. На следващо място се твърди, че в случая са приложени две принудителни административни мерки, като ще бъде издадено и наказателно постановление за извършеното от касатора административно нарушение, поради което в противоречие с целта на закона е налице дублиране на санкцията. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на заповедта в частта й по т. 2.

Подадена е и частна жалба от В. С. А., чрез адв. Иванов против Решение 208/10.11.2023г., постановено по административно дело 159/2023г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта му с която е оставена без разглеждане жалбата на А. против същата заповед в частта относно т. 1, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от ЗАвтП е постановено временно спиране от движение на МПС до отстраняването на нарушението, но за не повече от 12 месеца. С частната жалба се оспорва извода на съда за недопустимост на оспорването. Твърди се, че заповедта засяга имуществени и неимуществени права на А.. Иска се отмяна на решението в частта му с характер на определение и делото да се върне за разглеждане на жалбата по същество.

Касационната и частната жалба се поддържат чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца оспорва касационната и частната жалба в представено писмено становище.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната и частната жалба за процесуално допустими подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, касационната и частната жалба са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. С. А. срещу ЗППАМ РД14-1593/03.05.2023 г. издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП са приложени следните принудителни административни мерки (ПАМ):

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка Пежо Боксер, собственост на Леонардо транс ЕООД до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация на лекия автомобил;

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на В. А. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В мотивите на заповедта, като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 03.05.2023 г. при оказано съдействие на органите на гранична полиция за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор в Регионална дирекция Автомобилна администрация - Враца е установил, че В. А. извършва обществен превоз на 8 броя пътници с лек автомобил "Пежо Боксер", собственост на Леонардо Транс ЕООД, за което на лицето е съставен АУАН 330981/03.05.2023 г. Посочено е, че от снети 2 броя писмени обяснения се установява, че превозът се извършва от гр. София до Австрия срещу заплащане за сумата от 780 лв. Към административната преписка са приложени снети саморъчни обяснения от едно от пътуващите в превозното средство лица, според което лицето и други жени са отпътували от гр. София за Австрия, като за превоза са заплатили с водача на МПС по 130 евро на човек. Жалбоподателят също написал саморъчни обяснения, в които е посочил, че превозва 8 броя пътници, като три от лицата са му заплатили 780 лв., а на останалите пет лица по пътя щял да им вземе за зареждане на автомобила по 130 евро. Извършена е справка в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е установено, че за превозното средство няма издадено удостоверение за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, поради което е налице основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтП.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че жалбата на А. се явява недопустима в частта й, с която се оспорва заповедта по т.1 - за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Посочил е, че оспорващият не е собственик на процесния автомобил, а именно собственикът на автомобила е лицето, което притежава активната процесуална легитимация да оспорва ПАМ от рода на процесната, тъй като мярката рефлектира върху правната му сфера и той се лишава от правото на свободно ползване на собствеността си за посочения период от време. За жалбоподателя съдът е приел, че не налице установена по надлежния ред правна връзка между извършваната от него дейност и процесния автомобил, а факта, че той е и управител на собственик на Леонардо Транс ЕООД не му създава, в качеството на физическо лице, субективно право или законен интерес по отношение на процесния автомобил. Предвид това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът е счел, че жалбата в частта й срещу т. 1 от оспорената заповед следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.

В останалата й част съдът е счел жалбата за допустима, но неоснователна.

По отношение на т. 2 от заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП, след анализ на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието "обществен превоз", дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и приложените по делото писмени сведения, включително от водача на автомобила, съдът е формирал извод за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като обществен превоз на пътници. Приел е за безспорно установено, че за процесния автомобил не е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността и е обосновал наличието на основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 4, б. "б" от ЗАвтП. В съответствие с този извод, съдът е приел оспорената ЗППАМ в тази й част за постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът, при постановяване на решението си е приел, че жалбата на А. се явява недопустима в частта й, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, собственост на Леонардо транс ЕООД до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че водача на автомобила не представлява лице, засегнато от издадения индивидуален административен акт, в частта, в която е приложената ПАМ на основание чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП. Мярката е насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало основание за издаване на акт с подобен правен резултат. В този смисъл правен интерес от оспорването на това волеизявление има собственикът на МПС, както и всяко лице, явяващо се държател или ползвател на вещта на годно правно основание, а жалбата на А., по аргумент от чл. 159, т. 4 АПК, се явява недопустима.

Неоснователни са касационните доводи за неправилност на решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) РД14-1593/03.05.2023 г. издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Враца, в частта относно т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до отстраняването на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.

В контекста на описаната нормативна уредба и при правилно установените правнозначими факти по делото, административният съд обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения, включително и на водача на автомобила са дадени по съответния процесуален ред установен в чл. 44 АПК. Ето защо правилно съдът е извел правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка.

Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за установен обществен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАП се осъществява при наличието на лиценз на Общността, какъвто в случая липсва.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за издаване на заповедта в несъответствие с целта на закона. Мярката по чл. 106, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП притежава характеристиките, както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като с прилагането й се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача, а временното отнемане на СУМПС на практика осуетява възможността на водача да управлява МПС, в т. ч. да предоставя услуги по обществен превоз на пътници по смисъла на закона, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите.

Не води до извод за незаконосъобазност на ЗППАМ обстоятелството, че за установеното с конкретния АУАН нарушение е издадено наказателно постановление, което е отменено по съдебен ред. Наказателното постановление е правораздавателен акт, който е издаден в отделно административнонаказателно производство, а принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Правният резултат, който законът цели с прилагането на конкретната ПАМ е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи.

С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение