Решение № 64 от 1.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2321/2016 г.

Решение № 64 от 1.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2321/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. П. К., действуваща като Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика за първична медицинска помощ, за отмяна на влязло в сила решение № 1 - 31 - 230 от 8.12.2014 г. по гр. д. № 47216/2013 г. на СРС, 31 състав, потвърдено с Решение № 4763/2016 г. на СГС, II а състав, постановено по гр. д. № 1271/2015 г. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен положителен установителен иск, предявен от Столична здравноосигурителна каса против молителката М. К., действаща като "Д-р М. К. А. - И." на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 276 АПК, като е признато за установено, че М. П. К. дължи на Столичната здравноосигурителна каса сумата 587,50 лв. - стойност на заплатени средства за специализирани медицински дейности, които са извън определените, регулативни стандарти за първото тримесечие на 2007 г. във връзка със сключен между страните договор № 22-1342/2007 г. съгласно писмена покана изх. № 29-05-84/03.09.2007 г. на Директора на О., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 17 август 2012 г. по ч. гр. д. № 32607/2012 г. на СРС, 31 състав. Молителката поддържа, че е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му поради обстоятелството, че е била представлявана от особен представител, назначен от съда, и едва след приключване на спора и проведени консултации с друг адвокат е узнала за наличието на Решение № 12098 на петчленен състав на Върховния административен съд от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г., с което са отменени текстовете от Националния рамков договор 2006 г., издаден от НЗОК, Български лекарски съюз, Съюз на стоматолозите в България и Министъра на здравеопазването, обн. в ДВ. бр. 106/30.12.2005 г., в сила от 1 януари 2006 г. Отменените разпоредби са нищожни поради противоречие със закона - З.. Съдебното решение на ВАС е от съществено значение за делото, тъй като случаите на превишаване на броя и стойностите на специализираните медицински дейности извън определените регулативни стандарти вече не се санкционират съгласно цитираното съдебно решение. Претендира се отмяна на влязлото в сила решение на СРС, 31 състав по гр. д. № 47216/2013 г. В срока за отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК Столична здравноосигурителна каса изразява становище, че представеното съдебно решение на ВАС не доказва факти и обстоятелства от значение за спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО, като разгледа молбата за отмяна, констатира следното: За да потвърди решението на СРС по гр. д. № 47216/2013 г. на 31 състав Софийски градски съд е приел, че процесното вземане на С. е установено с влязъл в сила административен акт - законно регламентирана писмена покана в чл. 76а и чл. 76б З., издадена в съответствие с Инструкция № РД-16-13- от 2 юни 2007 г. Според чл. 8, т. 7 на инструкцията, издадена в изпълнение на чл. 72, ал. 1 З., административният одит върху дейността на структурните звена, осъществяващи контрол в Р., се извършва при спазване на алгоритъм, в който се включва и контрол по изпълнението на регулативни стандарти. В съобразителната част на решението на петчленния състав на ВАС е посочено, че самите регулативни стандарти не подлежат на съдебен контрол за целесъобразност. Поради противоречие с норми от по-висок ранг са отменени частично текстовете на Националния рамков договор 2006 г., лимитиращ броя на медицинските направления, с които разполагат О. и ЛЗ за С., както и определящи общия обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания на диспансеризирани лица за всеки изпълнител на С.. Съгласно Решение № 4763/6 юни 2016 г. на СГС поканата за възстановяване на средствата, изплатени от НЗОК, представляваща индивидуален административен акт, е издадена в производство по чл. 233 от Н. 2006 г. съобразно Правилата по чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК. Видно от решението на ВАС чл. 233 от Н. 2006 г. не попада сред текстовете, отменени частично поради засягане или застрашаване законно гарантирани права на здравноосигурените лица, потърсили лекарска помощ. Предвид изложеното следва да се приеме, че представеното с молбата съдебно решение не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не установява факти, различни от приетите от съдилищата по съществото на спора. Не е налице и втората предпоставка за основателност на молбата - обективни причини за непредставянето на писменото доказателства. В случая непредставянето на постановено през декември 2006 г. съдебно решение се дължи на липсата на нормална грижа на страната да попълни делото с доказателства, съхранявани в известно и достъпно място - съд. По изложените съображения молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд