Решение № 3562 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Василева, срещу решение № 40651 от 04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6796/2025 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с която е отменена заповед № САГ24-РА-52-31/15.07.2024 г. на главния архитект на Столична община в частта, с която се отказва издаване на удостоверение за търпимост на обект: „„Гараж“ с идентификатор 68134.1970.342.1 към триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.342.2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1970.342, УПИ VI – 342, кв. 45, м. „Киноцентъра – I част разширение“ по плана на гр. София, район „Витоша“, с административен адрес: [улица]. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед в отменената й част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли подадената жалба в цялост, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – А. С. В., редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на А. В. срещу заповед № № САГ24-РА-52-31/15.07.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано, по заявление на жалбоподателя вх. № САГ23-УТ00-79/08.07.2023 г., издаване на удостоверение за търпимост на обект: „Гараж, надстройка и двуетажна пристройка с общ идентификатор 68134.1970.342.1 към триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.342.2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1970.342, попадащ в улична регулация и частично в УПИ VI - 342, кв. 45, м. „Киноцентъра - І част разширение“ по плана на гр. София, район „Витоша“, с административен адрес: [улица]. С решение № 27441/17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7561/2024 г., Административен съд – София град е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е отменено от ВАС с решение № 6899/24.06.2025 г. по адм. дело № 1285/2025 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите му. В решението на ВАС е указано, че след обсъждане на всички събрани по делото доказателства съдът следва да изложи съображения относно търпимостта на строежа с оглед изложените в оспорения отказ мотиви, като въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на оспорената заповед. При новото разглеждане на делото, за да отмени оспорената заповед в частта относно процесния гараж първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същият е постановен в противоречие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено, че обектът „гараж“ е изграден в периода 1983 г. – 1985 г., което води до приложимост в случая на разпоредбата на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Съдът не споделя извода на административния орган за недопустимост на процесния гараж като несъответстващ на действащия подробен устройствен план, както и на този към момента на извършването му, тъй като според заключението на вещото лице частичното попадане на строежа извън границите на имота се дължи на неточното отразяване в кадастралната карта на действащия регулационен план на границите на отредения с предходния регулационен план парцел VI-275, кв. 46, описан в документа за собственост на жалбоподателя. С оглед на това съдът обосновава извод, че заповедта е незаконосъобразна по отношение на процесния гараж и като такава следва да се отмени, а преписката върната на ответника за ново произнасяне при съобразяване с изложените мотиви. По отношение на процесните пристройка и надстройка съдът приема заповедта за законосъобразна, тъй като в случая от доказателствата по безспорен начин се установява, че пристройката и надстройката са извършени през 2009г., което автоматично и само на това основание изключва търпимостта по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта й, с която се отказва издаване на удостоверение за търпимост на обект „гараж“. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед в частта й по отношение на „гараж“ към триетажна жилищна сграда, находящи се в имот с идентификатор 68134.1970.342, в противоречие с приложимите материално-правни норми. От приетите по делото доказателства се установява, че процесният гараж е изграден в периода 1983 г. – 1985 г., обстоятелство по което страните и не спорят. С оглед на така установеното време на извършване на процесния строеж, първоинстанционният съд правилно приема, че преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая правилно е прието от административния съд, че изброените предпоставки са изпълнени и строежът „гараж“ към триетажна жилищна сграда, находяща се в имот с идентификатор68134.1970.342 е допустим по действалите към момента на извършването му подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че изграденият в имот с идентификатор 68134.1970.342 обект с общ идентификатор 68134.1970.342.1, който включва и процесният „гараж“, попада частично извън очертанията на УПИ VI – 342, кв. 45 – навлиза с от 1.85 м. до 2.44 м. в тротоар на предвидена с действащия регулационен план улица, но същевременно е разположен в границите на имот пл. № 342, като това се дължи на неточно отразяване в кадастралната основа на действащия регулационен план на границите на отредения с предходния регулационен план парцел VI – 275, кв. 46, описан в документа за собственост на жалбоподателя. По отношение на процесния гараж вещото лице установява също така, при съобразяване на допуснатата грешка в кадастралния план, пренесена в кадастралната карта при отразяване на очертанията на сградите в имота, че гаражът е изграден през 1985 г. в очертанията на парцел VI, кв. 46 от регулационния план за местността „Вилна зона „Киноцентъра - I част разширение““, одобрен със заповед № 3627/30.07.1969 г. на Министерство на строежите и архитектурата, както и че същият е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. С оглед на това безспорно се установява по делото, обратно на твърдяното от касационния жалбоподател, че процесният строеж е допустим по действащия към момента на изграждането му /1983 г. – 1985 г./ регулационен план от 1969 г. за местността „Вилна зона „Киноцентъра - I част разширение““. Предвид наличието на едно от алтернативно предвидените в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ условия за определяне на строежа като търпим, неотносимо към предмета на спора е несъответствието на процесния гараж с действащия регулационен план. Това от своя страна мотивира и крайният извод за незаконосъобразност на издадения от главния архитект на Столична община отказ за издаване на удостоверение за търпимост в частта за обект „гараж“. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя отказа на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост на обект „гараж“ и връща преписката на органа за ново произнасяне, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с представените доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град в оспорената му част е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,