Решение № 3238 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15207/2009 г.

Решение № 3238 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15207/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Пламен Христов Иванов от гр. Бургас срещу решение от 30.09.2009 г. по адм. д. № 215/2009 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването на решение № 1956/28.03.2005 г. на началника на РЗ "Полиция" при РДВР гр. Бургас за отказ за регистрация на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", рег. № СТ 6633СА., връчено на 10.02.2009 г. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред съда решение, на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, е отказана исканата регистрация на МПС, тъй като Пламен Христов Иванов не се легитимира като собственик на представения в сектор "ПП-Кат" гр. Бургас лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", рег. № СТ 6633СА, с поставен от производителя идентификационен номер на рама, по който автомобила е обявен за издирване, установено с протокол № 04-506/23.12.2004 г. за извършена трасологична експертиза. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел въз основа на писмените доказателства към преписката, че лекият автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат", рег. № СТ 6633СА, е с променен номер на рамата и обявен за общодържавно издирване с рег. № 2678Н и няма данни да е приключила процедурата по възстановяването на идентификационния номер и издирването да е прекратено. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че собствеността е придобита по договор с нотариално удостоверени подписи, както и позоваването на чл. 78, ал. 2 ЗС. Спирането на досъдебното производство № 1327/1998 г. по описа на РПУ Хасково не може да преодолее липсата на нарочен акт по чл. 143, ал. 4 ЗДвП. Решението е законосъобразно. Оспореното пред съда решение № 1956/28.03.2005 г. на началника на РЗ "Полиция" при РДВР гр. Бургас е издадено на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (в редакцията ДВ бр. 43 от 2002 г.), съгласно който пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на рамата (шасито) на превозното средство. Алинея 3 от същия текст предвижда, че пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя (в редакцията ДВ бр. 43 от 2002 г.). Посочено е в заповедта, че автомобилът е обявен за издирване с рег. № 2678 и с протокол № 04-506/23.12.2004 г. за извършена трасологична експертиза, експертите при МВР са дали заключение, че има извършена интервенция на номера на рамата, като е посочен оригиналния номер на рамата на изследвания автомобил. Следователно фактическото основание за издаване на заповедта е подменения идентификационен номер, основание по чл. 143, ал. 3 от ЗДВП, което е мотивирано в оспорената заповед, независимо, че е посочен чл. 148, ал. 1 ЗДвП. Мотивите са, че автомобилът не може да се регистрира на собственика по поставения от производителя идентификационен номер, който е подменен. Правилно съдът е разгледал основанието за издаването на оспореното решение по чл. 143, ал. 3 ЗДвП и е приел, че е налице към момента на издаване на решението на административния орган. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че с влязло в сила постановление от 25.09.2007 г. на РП Хасково, потвърдено с определение № 253/10.11.2008 г. по ч. н. д. № 1086/2008 г. на РС Хасково е спряно наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК до разкриване на извършителя на престъпление, като е постановено връщане на Пламен Христов Иванов на лекия автомобил, ведно със свидетелството за регистрацията му, в изпълнение на което на 09.02.2009 г. закупеният и иззет от жалбоподателя автомобил, съхраняван на територията на IV РПУ Бургас е върнат. Представените от жалбоподателя актове на които се позовава в касационната жалба и на които се е позовавал пред административния съд следват датата на издаване на решението, поради което не могат да се вземат предвид при преценка на законосъобразността на акта, която се преценява към момента на издаването му. Тези обстоятелства могат да бъдат основание за отменянето му на друго основание, но не и за отмяната му като незаконосъобразен. Жалбоподателят е собственик на автомобила по представените писмени документи за закупуването му, но идентификационният номер е бил подменен, поради което законосъобразно е отказано да се регистрира. При възстановяването на идентификационния номер по реда определен от министъра на вътрешните работи, автомобилът подлежи на регистрация, тъй като регистрацията е отказана при прекратителното условие на закона - докато не бъде установен автентичния идентификационен номер и съответно възстановен по реда на чл. 143, ал. 4 от закона, при което не е необходимо да се издава акт за отмяна на заповедта (решението). Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,