Решение № 12686 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2010 г.

Решение № 12686 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по раздел I от глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба от Георги Петров Чаков от гр. София против заповед № К-7973 от 6.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, с искане да се отмени като незаконосъобразна поради противоречието й с материалноправните разпоредби на ЗМВР -отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява в съдебно заседание от адвокат Сиракова, която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Цонева, която от негово име оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 168 от АПК, като извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства - цялата административна преписка, приложеното НАХД № 18169 от 2011 г. на Софийския районен съд и назначената в съдебно заседание съдебно-химическа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност и като провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от активно легитимирана страна против акт, който подлежи на съдебен контрол, в законния срок и разгледана по същество, е основателна.

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при съществено противоречие с материалноправните разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

За да постанови обжалваната заповед, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение с МВР с полицейски инспектор Георги Петров Чаков, административният орган след проведено дисциплинарно производство е приел, че той е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 11.12.2009 г. около 01.30 ч. в град София по време на службата си е управлявал служебен автомобил под въздействието на упойващи вещества, с което виновно е нарушил т. 1 от МЗ № Iз-1161 от 28.07.2006 г. и т. 17, буква "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

За абсолютно същото деяние, което покрива състава и на престъпление по чл. 343б, ал. 3, предложение първо от НК, спрямо жалбоподателя е било образувано и досъдебно производство № 30 от 2010 г. на СО при Софийската градска прокуратура и с постановление от 14.07.2011 г. му е била ангажирана и наказателната отговорност и му е било повдигнато обвинение по този текст от закона. Разследването по това досъдебно производство е приключило с постановление от 3.10.2011 г. на прокурор от Софийската районна прокуратура, с което той е освободил обвиняемия Чаков от наказателна отговорност и е предложил на съда на основание чл. 78а от НК за това деяние да му наложи административно наказание.

С решение от 31.01.2012 г. по НАХД № 18169 от 2011 г. Софийският районен съд в производство по глава двадесет и осма от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е признал Георги Чаков за невиновен в това на 10.12.2009 г. да е управлявал служебен автомобил "Опел Астра" ДК № СА 6500 ММ след употреба на наркотично вещество хероин и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК, като е приел, че по делото не се е установило на инкриминираните дата и час подсъдимият (жалбоподател по настоящото дело) да е управлявал служебния автомобил след употреба на наркотични вещества.

По това, че дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид отговорност, спор няма, така както и по това, че за да възникне каквато и да било отговорност за едно лице, то трябва да е извършило деяние, изразяващо се в действие или бездействие. А деянието е конкретен факт от действителността, който трябва обективно да се е случил (при действие) или да не се е случил (при бездействие), и не може един и същ факт за един вид отговорност да се е случил, а за друг да не се е случил. Именно за да не се получи противоречие между приетото от различните съдилища решение по въпроса осъществено ли е в обективната действителност едно деяние, или не, чл. 413, ал. 1 от НПК предвижда, че "влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани", а ал. 2 на същия чл. предвижда, че "влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

1. извършено ли е деянието;

1. виновен ли е деецът;

1. наказуемо ли е деянието",

като ал. 3 предвижда, че тези разпоредби се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета от НПК, когато наказателната отговорност се заменя с административнонаказателна и на дееца се налага административно наказание, какъвто е и настоящият случай.

В настоящия случай дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана единствено и само за това, че на 11.12.2009 г. той е управлявал служебно МПС след употреба на упойващи вещества, с което е извършил деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, които им вменяват забрана да управляват МПС след тяхната употреба.

С представеното по делото решение от 31.01.2012 по АНД № 18169 от 2011 г. на Софийския районен съд е било прието, че жалбоподателят на тази дата и в този час не е управлявал МПС след употреба на упойващи вещества и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление.

Установеното с това решение на основание чл. 413 от НПК е задължително и за административния съд по отношение на това, има ли извършено деяние, и след като административно-наказателният съд е приел, че такова деяние няма извършено от този деец, то и административният съд следва да приеме, че липсват фактическо и правно основание за налагане на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, тъй като и в двата случая отговорността - административнонаказателна и дисциплинарна, се основава на едно и също фактическо основание.

Като е приел обратното, административният орган е постановил една неправилна заповед, която на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се отмени.

Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 700 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,