Решение № 7083 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2007 г.

Решение № 7083 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2007 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Щ., против решение № 205 от 23.02.2007 г., постановено по адм. дело № 894/2004 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, II състав, (в касационната жалба е допусната техническа грешка относно датата на постановяване на решението), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-01-7706-410 от 25.11.2003 г. (в решението е допусната очевидна фактическа грешка относно номера и датата на издаване на заповедта) на Областния управител на област с административен център гр. В., с която е одобрен ПНИ за селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "А. м." землище В., в частта й относно имоти № 694, 677 и 776 по плана. В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се образуват исканите нови имоти в полза на жалбоподателката. Ответникът - областният управител на област В., не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - И. Л. в писмено възражение и в открито заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Д. Б., възразява против оспореното решение, тъй като в него няма произнасяне по отношение имот № 3103 по ПНИ, образуван за сметка на предоставения му за ползване имот, но посоченото следва да бъде разглеждано само като становище, тъй като производството пред първоинстанционният съд не е образувано по негова жалба против ПНИ, по делото няма данни същият да е обжалвал ПНИ, както и не е подал и касационна жалба против решението на съда. По неговите искания съдът не дължи произнасяне. Заинтересованите лица - М. Я. Т., Д. Т. Г., Н. Т. Н., Б. А. А., Ц. А. А., А. Д. А. и М. Д. И. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и възраженията в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от настоящата касаторка против цитираната заповед на областния управител за одобряване на ПНИ за м. "А. М.", В., в частта му по отношение имот № 2450 стар. Иска се да бъдат образувани два нови имоти, чрез отнемане на части от новообразувани имоти пл. 694 и 677, представляващи "разлики в повече", общо от 461 кв. м от двата имота, както и образуване на нов имот от 400 кв. м от имот № 776 по ПНИ. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и е установил, че жалбоподателката се легитимира като възстановен собственик - наследник на Н. Т., на наследниците на когото, с решение № 792 от 2.05.2001 г. е възстановено от ПК правото на собственост върху нива от 4.9 дка, в м. "Н. т.", сега "А. м.". В решението е вписано, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият съставлява имот № 2450 по помощния план, включва части от посочените и други имоти по ПНИ, като реалното възстановяване на собствеността ще се извърши след влизане в сила на ПНИ. За изясняване на спорните обстоятелства, съдът е назначил единична техническа експертиза, след оспорване заключението на която същата е разширена в тройна, както и е представено допълнително заключение от единичната експертиза. От заключенията на експертите, към които са приложени и съответните скици, съдът е приел за установено, че липсва възможност за образуване на нови имоти от части от имоти № 694 и 677 от една страна и от имот № 776, тъй като същите не биха отговаряли на изискванията за размери и лице, с оглед обстоятелството че м. "А. м." е селищно образувание, съгласно решение на Общинския съвет Варна. По тези съображение е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението, че съдът е нарушил процесуалните правила, тъй като жалбоподателката е оспорила и заключението на назначената тройна експертиза, но съдът не е назначил нова, а единичната експертиза е дала противоречиви заключения. Посоченото не намира опора в данните по делото. Видно от протокола на с. з. на 29.06.2006 г., заключението на тройната експертиза не е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателката, а само е поискано поставянето на допълнителна задача на единичната експертиза. Искането е уважено от съда. В резултат експерта В. е депозирал допълнително заключение, което е оспорено (с. з. на 25.01.2007 г.) и е поискана нова тройна експертиза. Едва посоченото искане не е уважено от съда. Преценката му относно оставянето на това искане - за назначаване на поредна тройна техническа експертиза без уважение е правилна, тъй като самото оспорване е било свързано с приложението на закона - чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, каквато правна преценка вещото лице няма компетентност да даде. Не са оспорени констатациите от техническа страна. Делото е изяснено от фактическа страна и възражението е неоснователно. Неоснователно е и възражението за необоснованост на изводите на съда. Съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства. Безспорно от експертите е установено, че от бившия имот № 2450, в имот № 776, попадат 586 кв. м. Имот № 776, с ПНИ е отреден на ползувател и е с площ от 888 кв. м, като в него влиза и част от друг имот - 302 кв. м от бивш имот № 2449, който е на друг собственик, а не на жалбоподателката и нейните сънаследници. Следователно липсва разлика над визираната в § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, на който текст се позовава касаторката. Липсва възможност от частта от бившия имот да се образува нов имот с ПНИ. По същия начин, безспорно е установено, че в имот № 694 по ПНИ, отреден на ползувател, частта от бившия имот № 2450 е минимална. Вярно е, че имотът е с площ от 1003 кв. м, но същата площ е съставена от части от имоти на различни бивши собственици, като частта от имота на жалбоподателката - № 2450 възлиза на 263 кв. м. Освен това видно от заключението на вещото лице, в имота съществува скат с голяма денивелация и наклон, като през него преминава и водосток. На границата със съседния имот № 677 е изградена подпорна стена. И в този случай липсват съседни разлики, от който да бъде обособен нов имот с ПНИ. Освен това имотите не биха отговаряли и на изискванията за лице и площ. В касационната жалба се възразява, че е възможно, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗУТ посочените размери да бъдат намалени и да бъде образуван парцел. Подобна преценка е в компетентността на органите по градоустройство и същата не може да бъде извършена в рамките на това производство и да бъде предрешена от съда. Изискваните размери следва да са налице. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. В писмената защита се възразява по приложението на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се акцентира, че следва да бъдат спазени ограниченията, визирани в нормата, т. е. имотите отредени за ползуватели следва да бъдат ограничени до 600 кв. м. Възражението не е съобразено с разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ограничението не се прилага абсолютно. Разликите над 600, съответно над 1000 кв. м до размера на фактически ползваната земя се възстановява на собствениците, но само ако от тези разлики може да се образува нов имот, при условията и по ред, установени с Правилника за приложение на закона. В противен случай, земите (разликите), от които не може да се образува нов имот се заплащат от ползувателите и остават в отредените им имоти. Посоченото е предвидено в чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като именно към чл. 28 от ППЗСПЗЗ, препраща нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая безпротиворечиво е установено, че липсват съседни разлики от които да се образуват нови имоти. Освен това имотите следва да отговарят и на останалите изисквания на чл. 28, ал. 6, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ и да са съобразени със съществуващите сгради и съоръжения, както и с изискванията на правилата и нормативи за устройство на територията, тъй като се намират в урбанизирана територия - селищно образувание. Правилно административният орган е отчел изградените съоръжения - водосток, подпорни стени и сгради при отреждането на имотите. Съответно правилно и съдът е съобразил изискванията на чл. 28 от ППЗСПП, като това не е "голословно", както се сочи в касационната жалба. Спазен е материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,