Решение № 619 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2008 г.

Решение № 619 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. от с. Д., Община С., Бургаска област против решение № 90 от 3.05.2007 год. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторът навежда доводи, че в нарушение на чл. 188 ГПК, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и конкретно тези свидетелски показания установяващи, че е упражнявал фактическа власт върху процесното място повече от 10 години. Правят се отделни оплаквания срещу решението в частта за разноските, като се изтъква, че съдът неправилно е присъдил разноски за двете инстанции при положение, че за първата инстанция ищците не са правили искане за присъждане на разноски. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на ново решение, с което първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като се присъдят разноски. Ответниците по касационната жалба - М. П. Г., Д. П. Р. и Р. Т. Я., оспорват касационната жалба с писмено възражение по делото. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което са процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество: С обжалваното решение, въззивният съд е отменил решение № 126/31.10.2006 год., постановено по гр. дело № 113/2006 год., по описа на Средецкия районен съд и вместо него е постановил ново решение, с което е приел за установено по отношение на Г. П. П. от с. Д., общ. Средец, че Д. П. Р., от гр. Б., Р. Т. Я. от с. гр. и М. П. П. от с. Д. са собственици на по 1/8 ид. част от описания в нот. акт № *, т. 1Х, № 1830/2005 год. на съдията по вписванията при Районен съд гр. С. недвижим имот, а именно: 1200/4506 кв. м ид. ч. от дворно място, находящо се в. Дебелт, обл. Бургаска, представляващо поземлен имот с пл. № 295, целият с площ от 4506 кв. м, включен в регулацията като терен без ЗРП, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м и стопанска сграда и Г. П. П. е осъден да предаде на Д. П. а Р., Р. Т. Я. и М. П. Г. владението на 3/8 ид. части от този имот. Отменен е като неверен и нот. акт № *, т. 1Х, № 1830/2005 год. на съдията по вписванията при Районен съд гр. С. в частта, с която Г. П. е признат за собственик на над 1/8 ид. част от имота. /виж решението от 30.07.2007 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение/. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, за безспорно, че ищците и ответника са наследници на П. П. П. б. жител на с. Д., починал през 1976 год., както и че приживе наследодателят на страните П е бил собственик на недвижим имот, представляващ имот пл. № 295, с площ от 4 205 кв. м /според заключението на в. л./, включен в регулацията на селото като терен без ЗРП, заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка. Приел е за безспорно също така, че до смъртта на наследодателя П съпругата му С., в имота са живели те заедно със сина си Я., който починал през 1986 год. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че по делото не е установено ответника по иска да е владял процесния имот спокойно и несмущавано за повече от 10 години, поради което не може да се приеме, че същият го е придобил по давност. С оглед на това съдът е заключил, че ищците са запазили своите права на собственост върху имота, придобити по пътя на наследственото правоприемство от своите родители и починалия им брат Я, които са в размер на по 1/8 ид. част от имота и е уважил предявените субективно съединени ревандикационни искове за собственост в размер на по 1/8 ид. част за всяка от ищците. На осн. чл. 431, ал. 2 ГПК е отменил нотариалния акт за собственост, с който Г. се е снабдил по реда на чл. 483 ГПК (отм.) / - обстоятелствена проверка /, в частта в която е признат за собственик на над 1/8 ид. част от имота. Така постановеното решение е правилно. Действително съдът не е коментирал показанията на свидетелките С. А. и Й. Х., сестри на ответника, които свидетелстват за това, че след смъртта на родителите процесният имот се владее от касатора Г. като това владение е продължило повече от 10 г., че другите наследници не са имали претенции за имота до 2005 г., когато в селото се е продала една къща на чужденци, от където възникнала идеята имота да се продаде, като парите се разделят между наследниците. Липсата на това обсъждане обаче в случая не представлява процесуално нарушение, доколкото съдът правилно е кредитирал показанията на другите разпитани по делото свидетели, които имат непосредствени впечатления от това кой и по какъв начин е упражнявал фактическата власт върху имота след смъртта на родителите и братът Я. /конкретно показанията на св. Г. Б. и А. Б./. Следва да се посочи, че показанията на двете сестри са твърде общи и неконкретни и очевидно са резултат на липсата на конкретен интерес към имота /Й. Х. е била свидетел на касатора в нотариалното производство по издаване на нотариалния акт за собственост на Г. по реда на чл. 483 ГПК/. Освен това показанията на св. А по отношение на това кой плаща данък за имота се явяват в противоречие с писмените доказателства по делото. Същата твърди, че данъкът върху имота по принцип се плаща от касатора Г. Данните по делото са, че същият е декларирал имота и е започнал да плаща данък за него едва през 2005 год., когато се е снабдил с нотариален акт за него. Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите Б, доколкото същите освен, че имат непосредствени впечатления от ползването на имота са и най-конкретни и кореспондират с останалите доказателства по делото. С оглед на изложеното решението в частта в която съдът се е произнесъл по предявените ревандикационни искове, не страда от посочените в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна. Решението обаче е неправилно в частта, в която съдът на осн. чл. 431, ал. 2 ГПК, е отменил, нотариалния акт за собственост на Г. за размера над 1/8 ид. част. Доколкото уважаването на искането за отмяна на нотариалния акт е последица от успешно проведения иск за собственост, нотариалния акт следва да се отмени до размера на признатите на ищците права - а именно до размер на 3/8 ид. част. С оглед на това решението в тази част, поправено с решение от 30.07.2007 год., следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което нотариалния акт да бъде отменен до размер на 3/8 ид. части. Жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено в частта за разноските, където въззивната инстанция е присъдила на ищците и направените пред първата инстанция разноски, доколкото до приключване на делото в тази инстанция, същите не са направили искане за присъждане на разноски. Пред тази инстанция направените от ищците разноски са в размер на 65 лв., които следва да бъдат приспаднати от общо присъдените със въззивното решение разноски в размер на 476 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.