Решение № 6678 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2011 г.

Решение № 6678 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите срещу решение № 3856 от 04.08.2011 г. по адм. дело № 7314/2010 г. на Административен съд София - град, в частта му, с което отменена негова заповед № ЗЦУ-1154/31.08.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на Владимир Васев Дамянов. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът Дамянов не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебния акт. Върховният административен съд счита, че касационното оспорване е допустимо при подадена в срок и от надлежна страна жалба, а по същество е неоснователно. Фактическата обстановка е правилно установена и не следва да бъде преповтаряна, а решаващите правни изводи на съда, които обосновават отмяната на административния акт, изцяло се споделят от настоящата инстанция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице две съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта не са конкретизирани служебните задължения, които държавният служител е нарушил в качеството си на старши инспектор по приходите при извършената проверка в обекта, което противоречи на императивната разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Освен това изслушването на Дамянов по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не е извършено от дисциплинарно наказващия орган и не са представени доказателства за надлежното му заместване от друго лице на тази дата. От представената в настоящето производство заповед обаче се установява, че на 18.08.2010 г., когато служителят е бил изслушан, органът по назначаването е оправомощил заместник изпълнителния директор да упражнява предвидените от закона функции на изпълнителен директор на агенцията, което лице е подписало и съставения протокол. При това положение единият от аргументите на съда за незаконосъобразност на заповедта не се подкрепя от събраните доказателства и следва да се приеме, че това констатирано нарушение на дисциплинарната процедура не е осъществено. Съдът правилно е приел, че е налице порок във формата на атакуваната заповед, който категорично обосновава извод за нейната отмяна. Оспореният административен акт не включва посочените в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, заповедта не съдържа конкретизация на виновно нарушените служебни задължения. Описанието им действително е бланкетно, както е счел и АССГ: служителят "не е предприел всички необходими действия относно установяване регистрирането и отчитането на плащания в търговски обект в спортна тренировъчна база Панчарево на ПФК ЦСКА ЕАД". Не става ясно какво е било дължимото от служителя поведение, така, че бездействието му да бъде определено като нарушение на служебни задължения. Констатирано е, че в проверения обект не е въведено в експлоатация фискално устройство, което обстоятелство Дамянов е отбелязал в протокола, както и обясненията на сервитьорката, че в обекта не се работи с клиенти, а стойността на консумацията се удържа от заплатите на спортистите. Достоверността на кои факти и обстоятелства той е бил длъжен допълнително да установи чрез посещение в офиса на проверяваното лице, при положение, че счетоводителят е следвало да представи документи за работата в обекта, не са посочени в заповедта. Липсва позоваване от страна на органа на вменени такива конкретни задължения с длъжностната характеристика, респективно на неизпълнение на конкретни изисквания на Процедура К-38 "Проверка и наблюдение на обекти", утвърдена от изпълнителния директор на НАП, която само е цитирана в заповедта. Посочени са като нарушени принципите на чл. 3 от ДОПК (обективност) и на чл. 5 от ДОПК (служебно начало), което също не може да се приеме за надлежно мотивиране на акта. Това е съществен порок на формата, тъй като накърнява правото на защита на служителя и препятства съдебния контрол за законосъобразност. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт. Наведените доводи от касатора са неоснователни и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,