Решение № 6866 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2018 г.

Решение № 6866 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 375 от 02.10.2018 г., постановено по административно дело № 181/2018 г., Административен съд - С. е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от Ж. Бабачева от [населено място] чрез адвокат В. Ч. против решение № 1012-20-49#1 от 25.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С., с което е оставено в сила разпореждане № 201-00-1339-4 от 09.05.2018 г. на ръководител по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – С. и е отхвърлена подадената срещу него жалба от Ж. Бабачева от [населено място]; 2) осъдил Ж. Бабачева от [населено място], [област], [улица], да заплати на ТП на НОИ - С. сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Ж. Бабачева, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Челебиев. Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила на чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК, на чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, на чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, разширително тълкуване на нормата на чл. 54 г, ал. 4 от КСО. Исканията са да бъдат отменени решенията на първоинстанционния съд като неправилно и на директора на ТП на НОИ – С. като незаконосъобразно. Възведена е и претенция за присъждане на разноските по делото за производството пред двете съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание касаторовият повереник поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи в нейна подкрепа. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – С., представляван от пълномощника главен юрисконсулт С. Д., в писмено становище оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендира и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – С.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага жалбата да се остави без уважение, а решението на Смолянския административен съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши дължимата проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от първоинстанционния съд. С подадено в ТП на НОИ – С. на 18.12.2017 г. заявление Ж. Бабачева е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54 а от КСО, като е посочила, че трудовото й правоотношение с работодателя (испанско дружество със собственик български гражданин) е прекратено, считано от 14.12.2017 г. С разпореждане № 201-00-1339-3 от 21.03.2018 г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – С. е отпуснал на Бабачева парично обезщетение за безработица, считано от 14.12.2017 г. до 13.10.2018 г. в размер на 83. 80 лв. дневно, като за времето от 14.12.2017 г. до 31.03.2018 г., тя е получила общо сумата от 6033. 60 лв. С последващо разпореждане № 201-00-1339-4 от 09.05.2018 г. същото длъжностно лице на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряло производството по изплащане на отпуснатото парично обезщетение, считано от 01.04.2018 г., по съображения, че има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. Органът е посочил, че от съществено значение е установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от страна на лицето в Испания през периода от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г. Недоволна от разпореждането за спиране, Бабачева го е оспорила по административен ред по съображения, че не е налице законово регламентираната предпоставка по чл. 54 г, ал. 4 от КСО, и е поискала от директора на ТП на НОИ – С. да го отмени като незаконосъобразно и да възобнови производството по изплащане на паричното й обезщетение за безработица. Сезиран по този начин, горестоящият административен орган е счел, че разпореждането от 09.05.2018 г., с което е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Ж. Бабачева, следва да остане в сила до приключване на проверките по случая и изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което е отхвърлил адресираната до него жалба. Решението на директора на ТП на НОИ - С. е атакувано от Бабачева пред Смолянския административен съд, който на свой ред е отхвърлил жалбата й като неоснователна. В мотивите на първоинстанционния съдебен акт е прието, че решението на директора на ТП на НОИ – С. е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия при спазване на изискуемата форма и е надлежно мотивирано, като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че съгласно издадения документ от компетентната испанска институция лицето е било на работа в Испания от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г., но съгласно писмо изх. № 328600-30041 от 19.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР същото лице е напуснало територията на Република България на 27.11.2017 г. и се е завърнало отново у нас на 30.11.2017 г. От фирмената комуникация за колективен трансфер на работници е видно, че лицето е сключило временен трудов договор за работа в Испания с начална дата на започване на работа 29.11.2017 г. и от същата дата поради организационни причини е било временно преместено към място на заетост в [населено място], България. Длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО действа при условията на обвързана компетентност, и при наличието на предпоставките, посочени в чл. 54 г, ал. 4 от КСО, е длъжно да издаде разпореждане за спиране производството по отпускането или изплащането на паричното обезщетение за безработица. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая – чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК. В хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54 г, ал. 4 от КСО. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. На основание чл. 54 а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54 г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. При извършената проверка са били установени данни, разколебаващи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ U1 относно упражнявана от лицето трудова дейност и период на осигуряване в Кралство Испания, за който са дължими осигурителни вноски. През удостоверения период от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г. на осигурителен стаж в Кралство Испания, лицето според справката на МВР се е било завърнало в Република България. Не е представен временен или срочен трудов договор, или документ за командироване. При съпоставка между данните за напускане на 19.11.2017 г. и завръщане в България на 30.11.2017 г., непостъпването в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" на заявление приложение 2 по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда на командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС № 382/29.12.2016 г., възникват основателни съмнения за осъществено реално командироване в България и за наличието на трудово и осигурително правоотношение. При съобразяване на чл. 10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, регламентиращи възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването, и осигурено лице, както и на чл. 1, б. "у" и "ф" от Регламент 883/2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, съдържащи определения за целите на регламента на "осигурителен период" и "период на заетост", основателно е отбелязано от първоинстанционния съд, че от наличните доказателства се доказват основанията по чл. 54 г, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 54 г, ал. 4 от КСО длъжностното лице по чл. 54 ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускане или изплащане на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредби на международни договори, по които Република България е страна. Правилен е изводът на решаващия съдебен състав за това, че в тези случаи административният съд действа при обвързана компетентност, тъй като законодателят не е предвидил възможност за преценка дали да се спре производството или не, както и че за приложението на чл. 54 г, ал. 4 от КСО се изисква наличие на данни, а не на категорични доказателства за наличие на посочените основания. Правнозначимите факти са установени в достатъчна степен в административното производство и са извършени възможните действия, вкл. сезирани са Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Главна дирекция "Национална полиция", Окръжна прокуратура - С., а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да опровергават наличните такива и да налагат друг извод относно основанията по чл. 54 г, ал. 4 от КСО. Анализът на изложените по-горе фактически обстоятелства обосновава основанието по чл. 54 г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението поради неизпълнение на условието по чл. 54 а, ал. 1 от КСО. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Приложението на чл. 54 г, ал. 4 от КСО има обезпечителен характер при съобразяване на принципите за съразмерност и осигурява възможност за законосъобразно произнасяне след изясняване на правнозначимите факти относно отказ или прекратяване на изплащането, респ. отпускане и изплащане на обезщетението, което е в интерес, както на фонд "Държавно обществено осигуряване", така и на осигуреното лице. С оглед на това неоснователно касаторката твърди, че обжалваното от нея съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В хода на съдебното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54 г, ал. 4 от КСО. Изложените в касационната жалба подробни теоретични доводи относно свободното движение на хора и стоки в Европейския съюз, внасянето на осигурителни вноски, правилата за командироване и др. не са относими към хипотезата на чл. 54 г, ал. 4 от КСО и наличните данни относно достоверността на удостоверените от компетентната испанска институция периоди на осигуряване. Неотносими към хипотезата на чл. 54 г, ал. 4 от КСО и наличните данни относно достоверността на придобития стаж съгласно издадения документ от испанската институция, са посочените в касационната жалба разпоредби на чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и на чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Обсъжданите решение на директора на ТП на НОИ – С. от 25.06.2018 г. и разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - С. от 09.05.2018 г., са материално законосъобразни, поради което, като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ - С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал кратки писмен отговор и писмена молба със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 375 от 02.10.2018 г., постановено по административно дело № 181/2018 г. по описа на Административен съд – С.. ОСЪЖДА Ж. Бабачева, ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [област], [улица], да заплати на ТП на НОИ - С., адрес: гр. С., бул. "Б." ..№..., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.