Решение № 2950 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16129/2009 г.

Решение № 2950 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16129/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Милен Иванов Бъзински, от гр. София против решение № 11767 от 12.10.2009 г. по административно дело № 1498/2009 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбите страна, Недка Йорданова Йорданова, от гр. София счита същите за неоснователни. Камарата на частните съдебни изпълнители, гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон са неоснователни. За да отмени решение № 47 от 5.11.2008 г. на КЗЛД, с което е оставена без уважение жалба с рег. № Ж-47/17.06.2008 г. на Недка Йорданова Йорданова, от гр. София, първостепенният съд е приел, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. По делото е установено, че ЧСИ Милен Бъзински, в качеството му на администратор на лични данни е обработвал такива за Недка Йорданова и семейството и по повод образувано изп. дело № 20088380400352/2008 г. със страни - взискател "Топлофикация - София" АД, гр. София и длъжник "8-ми март" АД, гр. София. Съгласно констативен акт към Ж-47/08 г./2.10.2008 г. проверяващ екип на КЗЛД е извършил проверка на ЧСИ на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и е констатирал, че при него има образувано изпълнително дело № 20088380400352/2008 г. с длъжник ТД "8-ми март" АД, гр. София, чийто изпълнителен директор и представляващ Недка Йорданова е отказвала връчването на книжа, свързани с изпълнителното дело и това е наложило ползването на Националната база данни "Население", до която ЧСИ е имал право на достъп по силата на сключено споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Личните данни на Йорданова са предоставени единствено на органите на съдебната власт - по гр. дело № 2421/2008 г. на Софийски градски съд, образувано по жалба срещу действията на ЧСИ. При проверката на информационната система е установено, че е инсталиран специален софтуер като достъпа до същата е ограничен с потребителско име и парола. ЧСИ в качеството си на администратор на лични данни не е съставил инструкция (вътрешни правила) за обработването на личните данни на физически лица, с което не е изпълнил задължението произтичащо от разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗЗЛД. Възприемайки по описания начин фактите по спора, тричленният състав на Върховния административен съд ги е изяснил точно, отделяйки спорното от безспорното в съответствие с правилата на логическото мислене и общоприетите правила. Използването на личните данни на Йорданова, за да и бъдат връчени книжа по изпълнителното дело за представляваното от нея търговско дружество е в несъответствие с установения ред по чл. 50 от ГПК. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че административният орган не е обсъдил действията на ЧСИ с оглед целта за събиране на личните данни на Недка Йорданова и доколко тяхното обработване, заедно с тези на близките и е съответствало на чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД. Наличието на легитимен достъп до лични данни по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за гражданска регистрация не сочи правомерност на предприетите действия. Не е изяснено и доколко обработването на личните данни във връзка с изпълнителното производство е било напълно гарантирано предвид констатираното отсъствие на необходимите по чл. 23, ал. 4 от ЗЗЛД организационни мерки. Административният орган не е анализирал значимите за спорното правоотношение факти, изброявайки фактическите констатации от констативен акт към Ж-47/08 г./2.10.2008 г. на проверяващия екип и не е изложил конкретни съображения за наличието на възприетите от него основания в изброените схематично нормативни разпоредби. Не е отчетена разликата в субектите - длъжник по съдебното изпълнение и представител на длъжника. Съгласно чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. Съгласно т. 5.3 от договор № 4/15.01.2008 г. на ЧСИ Милен Бъзински и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е конкретизирано, че администраторът на лични данни може да извършва справки от автоматизирани информационни системи на национално равнище в обхват: име и ЕГН на длъжника, месторождение, постоянен и настоящ адрес, семейно положение, същите данни за съпруг (а), деца, братя, сестри, майка и баща на длъжника като посочените показатели са в обем пропорционален на целите за които данните се обработват от потребителя. Доколко данните на представителя на длъжника и неговите близки са били необходими за изпълнителното производство липсва правноаргументирана позиция на административния орган. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и проявен субективизъм при изследване нарушенията. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав