Решение № 5348 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2015 г.

Решение № 5348 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Милчев Попов против решение № 1701 от 16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9186/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Кирил Милчев Попов против заповед № з-14851/19.09.2013 г. на директора на СДВР, с която на служителя е определено допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 20 на сто от сумата 140 лв. За да постанови този резултат Административен съд София-град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон. Административният акт е издаден на основание чл. 202, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.), съгласно който на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за изпълнение на специфични служебни дейности. Нормата на чл. 202, ал. 2 ЗМВР (отм.), регламентира, че размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.7, б. "а" от приложената по делото заповед № Iз-1887/19.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, на която е налице позоваване и в оспорената заповед е, че за патрулно постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип за гр. София се определя допълнително възнаграждение до 80 на сто. С оспорената заповед на Кирил Попов е определено допълнително възнаграждение 20 на сто от 140 лв. Следователно в рамките на оперативната самостоятелност на административният орган е да определи конкретния размер, като изложи съответно съображения за това. В случая нито в административния акт, нито в предхождащото го предложение са изложените мотиви за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд, когато органът е овластен да действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е длъжен да изложи мотиви защо избира едно от няколкото възможни законосъобразни решения, като актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не нарушава съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не упражнява превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, което води и до нарушение на материалния закон, тъй като препятства съда да извърши проверка за законосъобразност на административния акт. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Кирил Милчев Попов сумата 815 лв., от които 15 лв. заплатена държавна такса и 800 лв., изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,