Решение № 475 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2634/2013 г.

Решение № 475 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2634/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 28.02.2013 г. на К. А. А. на влязлото в сила решение от 17.11.2011 г. по гр. д. № 1579/2011 г. на ОС Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът А. Т. М., чрез процесуалния си представител е поддържал, че молбата недопустима и следва да се остави без разглеждане. Поддържа също така, че ако бъде разгледана по същество тя, че молбата е неоснователна. С определение от 18.04.2013 г. молбата е оставена без разглеждане като недопустима и с определение от 11.11.2013 г. по гр. д. № 3867/2013 г. на ВКС същото е отменено и е постановено разглеждане на молбата по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С атакуваното решение ОС Варна, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил К. А. да заплати на А. Д. сумата 971,88 лева и на Й. П. сумата 971,88 лева на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Прието е, че с влязло в сила решение по гр. д. № 3343/2001 г. на РС Варна е установено, че А. и Й. М. са собственици на 15/16 идеални части, а К. А. на 1/16 идеална част от вилно място с площ от 500 кв. м, съставляващо по КП имот пл. № в к. к. "Ч.", землището на [населено място]. Прието е също така, с оглед и на заключение на съдебно-техническа експертиза, че първите двама са извършили дейности по укрепване на терена, намиращ се в свлачищен район, на стойност 47 431,50 лева. При тези данни съдът е счел, че предявеният от тях иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е основателен и молителят им дължи присъдените с решението суми съобразно дела си в съсобствеността на терена. Молителят, К. А., чрез процесуалния си представител, сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представя като доказателство Писмо от МРРБ, касаещо започване на проверка за законността на строителство на сграда в имот пл. № по КП в к. к. "Ч.", [населено място]. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. От една страна соченото от молителя, като съдържащо нови обстоятелства писмо на МРРБ от 30.11.2012 г., прави описание на строителни работи извършени в имот пл. № в к. к. "Ч.", [населено място], състояли се още преди постановяване на атакуваното решение и касаещи законността на построена в имота сграда, а предмет на решението, чиято отмяна се иска са направените разноски за поддържа и съхраняване на терена, който е съсобствен на страните. От друга страна строежът на сградата не е ново обстоятелство от значение за спора, тъй като строителството й не е предмет на претенцията на ищците-ответници по молбата. Разходите, които последните са направили и са претендирали да им бъдат заплатени от молителя на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, са за извършени множество дейности по укрепване на терена - подпорни стени, бетонна настилка, дъждовна канализация, огради и др. Ето защо представеното като ново писмено доказателство писмо на МРРБ не сочи на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по същество има характер на предписание до К. на район "П." - гр. В с оглед извършване на проверка по чл. 233 ЗУТ относно сграда построена в имота, а не сочи на факти, относими към спора за необходимите разноски за поддръжка на съсобствената вещ - терена, разрешен с атакуваното решение. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането, а в случая не е налице нито една от предпоставките. Предвид изложените съображения, съдът